Международната организация за слънчева енергия (ISES) в своя публикация в

Международната организация за слънчева сила (ISES) в своя обява в PV Magazine разяснява оценката за нуждата на слънчевата енергетика от земя. Някои хора счита неправилно, че за производството на енергия  фотоволтаичната слънчева енергетика се нуждае от доста по-големи площи от нормалните електроцентрали. Авторите на обявата считат, че това не е по този начин.  Площта от слънчеви панели на човек от популацията, нужна за покриване на цялото световно ползване на електрическа енергия се прави оценка просто. В такива развити страни като Съединени американски щати, Австралия и Сингапур годишното ползване на електрическа енергия на човек от популацията е към 10 МВтч. Тази цифра би трябвало да се удвои, за обезпечаване на електрификация на превоза, отоплението и индустрията (в сходство с трендовете за декарбонизацията на стопанската система ). Предполага се, че панелите имат дейно превръщане (КПД) и коефициент на потребление на мощността еднакъв приблизително на 17 % (съответства на данните на IRENA) и получаваме цифрата от 13 kW на човек, което подхожда на 60 кв метра. Увеличаването на успеваемостта на слънчевите панели понижава нужната повърхност. Населението на земята е 8 милиарда души, затова са нужни 0,5 млн. кв км от слънчеви панели за изцяло декарбонизиран свят. Много или малко ли е това? Това дава отговор на 1% от площта, предопределена за селско стопанство (50 млн. кв км). Регионите с по-ниско ползване на сила на глава от популацията и тези със обилни вятърни и водни запаси ще се нуждаят от доста по-малки площи от безоблачен панел на човек (например в Боливия, Бразилия и Чили потреблението на електрическа енергия е 1,6; 2,5; и 4,1 MWh на глава на година, съответно). Слънчевите панели може да се построяват на покривите във фермите в комбиниране със селското стопанство (агроволтаика), на вътрешни водоеми (плаващи фотоволтаични системи) и даже в морето. Предвид това нуждата от лични земни сектори за разполагане на слънчеви електроцентрали ще са доста по-малко. Засега най-големият (и най-лесно достъпен) потенциал  имат електроцентралите на покрива или интегрирани към обещано здание. Ако погледнем европейските страни или Австралия, в доста случаи общият потенциал на покривните електроцентрали надвишава този на наземните. Комбинацията от слънчева сила и селско стопанство (агроволтаици) е доста забавна тематика, която ще се развива бързо, изключително в страни с висока плътност на популацията и високотехнологично земеделие. Най-лесният и доходоносен вид в този сегмент е пашата на територията на слънчева електроцентрала. Съвместяването на растениевъдството и потреблението на селскостопански машини е по-сложен план, който прибавя стойност, само че може да бъде и стопански жизнерадостен поради двойните доходи (от две разнообразни дейности) от едно парче земя. Потенциалът на плаващи фотоволтаични системи е голям – както в морето, по този начин и във вътрешните водоеми. Практиката демонстрира, че още през днешния ден стопанската система на плаващите слънчеви електроцентрали може да бъде изцяло допустима. Цената на плаваща фотоволтаична система е с 20% по-висока от тази на покривите, само че може да е сходна на инсталираните на земята с двустранни модули, което допуска бърз растеж. Много страни имат обилни вътрешни водни площи, които могат да станат огромни слънчеви ферми. Потенциалът за морските плаващи фотоволтаици е голям. Спокойното тропическо вътрешно море на Индонезия са 0,7 млн. кв км морска повърхнина, в който в никакъв случай няма вятър с повече от 15 м/сек. и талази от над 4 метра. Тоест, това е пространство, уместно за разполагане плаващи слънчеви електроцентрали, които имат механически капацитет, допускащ угаждане на потребностите на хората от електрическа енергия. В света работят хидроелектроцентрали с обща мощ от 1,3 ТВт. Покриването до 100% на площта на най-големите водни пространства на хидроенергийните централи със слънчеви панели в доста случаи дава много по-голяма мощ за производството на електрическа енергия от самите Водноелектрическа централа. Една от най-големите хидроенергийни централи в света е Itaipu в Бразилия. Установената й мощ е 14 ГВт, а водната повърхност е 1350 кв км. Електроцентралата е строена през 1978 година По време на построяването й е бил изцяло погубен националния парк Гуайра. Поради дефицит на вода и еутрафикацията през 2021 година са били създадени единствено 66 ТВтч електрическа енергия (в съпоставяне с рекордните 103 ТВтч през 2016 г.). Ако водната повърхност на Itaipu беше изцяло покрито с фотоволтаични модули, конфигурираната мощ на тази слънчева електроцентрала би била 270 ГВт (почти 20 пъти над мощността на хидроенергийната централа) и би могла да създаде към 350 ТВтч електрическа енергия или сред три до пет пъти повече, което дава отговор на към 70 % от годишното ползване на електрическа енергия в Бразилия. По този мотив би трябвало да се означи, че териториалните ограничавания по отношение на развиването на вятърната и слънчевата сила постоянно се преувеличават. ВЕИ изискват не повече повърхност от съществуващата енергийна инфраструктура. Само на сушата има задоволително място за разполагане на ВЕИ електроцентрали, които биха могли да обезпечат нужната сила. В допълнение, се напомня, че високата успеваемост на фотоволтаичното превръщане е основна, както за понижаване на цените, по този начин и за понижаване на потреблението на земя. Ефективността се е подобрила към четири пъти от 50-те години на предишния век. Според калкулации на Carbon Traker единствено 0,3 % е нужната земна повърхнина за облекчаване на международното търсене на електрическа енергия от слънчеви мощности. Според Fraunhofer ISE пък на територията на Германия могат да бъдат ситуирани към 3000 ГВт слънчеви електроцентрали, което пък е доста повече от изискваното за реализиране на климатична индиферентност.