Туризмът занапред: колкото по-близо, толкова по-добре
Международен туризъм в идващите 2-3 години? Забравете. Край на пътуванията по света.
Тази мрачна прогноза се споделя от от ден на ден представители на туристическия бранш на фона на коронавирусното цунами, което още веднъж залива света и изключително Европа. Откриването на дейно лекуване и на ваксина наподобяват далечни надежди. А държавите една по една вкарват все по-рестриктивни мерки за задграничните пътувания и събирането на хора на едно място.
След отлива с над 80% на чужденци това лято на българското Черноморие пред същия проблем се изправят и родните ски курорти. През октомври записванията за зимни ваканции са алегорични, а огромни обичайни пазари като Англия, Русия, Израел остават затворени. Надеждите още веднъж са отправени към българските туристи и съседите от Румъния, Гърция, Турция и Македония, които влизат в страната ни със личен превоз.
Такъв се обрисува да бъде туризмът и в идващите няколко години - вътрешен и тясно районен.
Собствениците на огромни хотели - както в планината, по този начин и на морето, са в суматоха, тъй като нямат шансове да напълнят освен това състояние базите си. Без перспектива за естествен бизнес са и компаниите, които провеждат почивки и екскурзии в чужбина, с дребни изключения като тези, които работят с Гърция и Турция.
Така потребността от директна финансова помощ от страната, която да покрие загубите в коронакризата, към този момент е жизненоважна за оцеляването на туристическия бранш.
От финансова инжекция се нуждаят най-вече туристическите организации,
които имат да връщат над 300 млн. лева на свои клиенти за провалени пътувания, само че към този момент платени за хотели и самолетни билети. Срокът за изчистване на отношенията започва да тече от март 2021 година и все по-малко евентуално е ощетените туристи да изберат различно пътешестване вместо възобновяване на парите.
Браншът с вяра гледа към новия министър на туризма Мариана Николова да издейства финансова поддръжка от най-малко 155 млн. лева под формата на грантове или нисколихвени заеми с гратисен интервал на погашение от най-малко 3 години. " До юли нямаше никаква чуваемост на нашите опити да притеглим вниманието за съответна реакция на тогавашния министър Николина Ангелкова ", коментира тези дни Павлина Илиева от Обединение " Бъдеще за туризма ", а нейни колеги туроператори даже нарекоха бездействието на Ангелкова " незаконно безгрижие ".
Фирмите в туризма имат право да недоволстват. Приносът на Ангелкова за избавяне на бранша се свежда главно до акцията й с безплатните чадъри и приложението за търсенето им по плажовете на страната, което, както стана ясно от следствие на Медиапул, е свалено едвам десетина пъти това лято. А шумно прокламираните от държавното управление антикризисни финансови ограничения се оказаха или безкрайно закъснели, или неработещи, или недостатъчни.
Например 10-те млн. лева безплатна помощ, които при малко повече шанс може да доближат преди Коледа до 1300 туроператори, значат средно около 7000 лева - сума, с която само може да се покрият оперативни разноски като наем, ток и вода за няколко месеца.
Или схемата за поддръжка на заетостта " 60/40 ", която бе избрана от самия туристически бранш като " капан ", тъй като ги задължи да задържат работната ръка още 3 месеца след края на летния сезон. В противоположен случай фирмите ще би трябвало да върнат субсидията. С което се изяснява и ниският интерес към тази мярка.
Достъпът до " евтините " заеми, обезпечени от ББР, също се оказват фантазия за туристическия бранш. Търговските банки доста добре са си създали сметката, че скоро доходи от туризъм няма да има. И по тази причина оферират по схемите, обезпечени от ББР, рента от 7% - много над общоприетите 4%. Хотелиери се оплакват и от високите обезпечения, които им постановат комерсиалните банки, макар рекламираните единствено 20% от цената на заема.
Субсидията от 35 евро за всеки дошъл с чартър за отмора чужденец също не прави работа. Първо, тъй като започва едвам в края на летния туристически сезон. " Само 18 туроператора съумяха да се възползват от нея - капка в морето ", пресмята Венцислав Кръстев от Сдружение " Туризъм ". И дава образец с Турция, която с помощта на сходна дотация, е направила нелош летен сезон.
При утежняване на епидемиологичната конюнктура и нарастващите ограничения за пътешестване в Европа надали може да разчитаме тази дотация да избави и зимния ни туристически сезон. Така заделените 55 млн. евро с желанието да привлечем 400 000 непознати туристи ще останат за следващи години.
Сега браншът се концентрира върху околните пазари
И призовава държавата да насочи пари за реклама - първоначално на зимните ни курорти - към прилежащите страни. Напомня се и от дълго време поставяното искане за облекчено издаване на туристически визи за руснаци, украинци, молдовци и турци. " Не става въпрос да премахнем визите, а да ги създадем електронни, което ще е облекчение за искащите да посетят страната ни ", споделя Веселин Налбантов, хотелиер в " Слънчев бряг " и зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Налбантов припомня, че казусът с руските визи стои доста преди пандемията и в този момент е моментът държавното управление да го реши. Посолството ни в Москва даже и да твърди, че за визи руснаците чакат не повече от 3-4 дни, мъчно може да се конкурираме с Турция, където изобщо не се изискват такива. Кипър, Гърция и Малта също ни водят с едни гърди напред, тъй като към този момент са въвели система за издаване на електронни визи за руснаци, които ги получават при идването си на летището. Докато България продължава да разчита на изнесени визови центрове, обслужвани от частна компания.
Тези дни от управлението на " Пампорово " АД желаеха да се вкарат бързи електронни визи и за турските туристи, на които доста разчитат да посещават зимния курорт.
СПА и балнео курортите пък таят вяра да се ускори ползата към почивки, чийто акцент е възстановяване на здравето. Основание за това давал фактът, че макар пандемията работят добре и даже през лятото са отчели растеж на визитите. И тук главно посетителите са българи, само че браншът желае целенасочена държавна политика за налагане на балнео и СПА курортите ни като първокласен туристически артикул, който да притегля и по-платежоспособни туристи от Европа.
" За да дойдат европейците при нас, би трябвало да се сертифицираме като европейска здравна туристическа дестинация, само че за задачата би трябвало инфраструктура, а това значи доста пари. Искаме целево ориентирани пари към нашите СПА дестинации ", споделиха тези дни хотелиери от Велинград и Сандански. И несъмнено, получиха великодушни обещания и от Министерството на туризма, и от Министерството на районното развиване. Министерство на регионалното развитие ги увери, че милиони от новата оперативна стратегия " Региони в напредък " ще потекат в идващите седем години за хотелиерския бизнес и туристическите общини. До тогава оставаме с упованията да притеглим в СПА комплексите най-много посетители от Гърция и Северна Македония.
На фона на тези неволи туристическият отрасъл се хвали, че досега няма разгласен нито един банкрут. Факт е обаче, че доста хотели и туроператори са замразили активността си до по-добри времена. По самопризнание на хотелиери от Слънчев бряг всеобщо желаят да продават хотелите си, само че няма кой да ги купи.
Тази мрачна прогноза се споделя от от ден на ден представители на туристическия бранш на фона на коронавирусното цунами, което още веднъж залива света и изключително Европа. Откриването на дейно лекуване и на ваксина наподобяват далечни надежди. А държавите една по една вкарват все по-рестриктивни мерки за задграничните пътувания и събирането на хора на едно място.
След отлива с над 80% на чужденци това лято на българското Черноморие пред същия проблем се изправят и родните ски курорти. През октомври записванията за зимни ваканции са алегорични, а огромни обичайни пазари като Англия, Русия, Израел остават затворени. Надеждите още веднъж са отправени към българските туристи и съседите от Румъния, Гърция, Турция и Македония, които влизат в страната ни със личен превоз.
Такъв се обрисува да бъде туризмът и в идващите няколко години - вътрешен и тясно районен.
Собствениците на огромни хотели - както в планината, по този начин и на морето, са в суматоха, тъй като нямат шансове да напълнят освен това състояние базите си. Без перспектива за естествен бизнес са и компаниите, които провеждат почивки и екскурзии в чужбина, с дребни изключения като тези, които работят с Гърция и Турция.
Така потребността от директна финансова помощ от страната, която да покрие загубите в коронакризата, към този момент е жизненоважна за оцеляването на туристическия бранш.
От финансова инжекция се нуждаят най-вече туристическите организации,
които имат да връщат над 300 млн. лева на свои клиенти за провалени пътувания, само че към този момент платени за хотели и самолетни билети. Срокът за изчистване на отношенията започва да тече от март 2021 година и все по-малко евентуално е ощетените туристи да изберат различно пътешестване вместо възобновяване на парите.
Браншът с вяра гледа към новия министър на туризма Мариана Николова да издейства финансова поддръжка от най-малко 155 млн. лева под формата на грантове или нисколихвени заеми с гратисен интервал на погашение от най-малко 3 години. " До юли нямаше никаква чуваемост на нашите опити да притеглим вниманието за съответна реакция на тогавашния министър Николина Ангелкова ", коментира тези дни Павлина Илиева от Обединение " Бъдеще за туризма ", а нейни колеги туроператори даже нарекоха бездействието на Ангелкова " незаконно безгрижие ".
Фирмите в туризма имат право да недоволстват. Приносът на Ангелкова за избавяне на бранша се свежда главно до акцията й с безплатните чадъри и приложението за търсенето им по плажовете на страната, което, както стана ясно от следствие на Медиапул, е свалено едвам десетина пъти това лято. А шумно прокламираните от държавното управление антикризисни финансови ограничения се оказаха или безкрайно закъснели, или неработещи, или недостатъчни.
Например 10-те млн. лева безплатна помощ, които при малко повече шанс може да доближат преди Коледа до 1300 туроператори, значат средно около 7000 лева - сума, с която само може да се покрият оперативни разноски като наем, ток и вода за няколко месеца.
Или схемата за поддръжка на заетостта " 60/40 ", която бе избрана от самия туристически бранш като " капан ", тъй като ги задължи да задържат работната ръка още 3 месеца след края на летния сезон. В противоположен случай фирмите ще би трябвало да върнат субсидията. С което се изяснява и ниският интерес към тази мярка.
Достъпът до " евтините " заеми, обезпечени от ББР, също се оказват фантазия за туристическия бранш. Търговските банки доста добре са си създали сметката, че скоро доходи от туризъм няма да има. И по тази причина оферират по схемите, обезпечени от ББР, рента от 7% - много над общоприетите 4%. Хотелиери се оплакват и от високите обезпечения, които им постановат комерсиалните банки, макар рекламираните единствено 20% от цената на заема.
Субсидията от 35 евро за всеки дошъл с чартър за отмора чужденец също не прави работа. Първо, тъй като започва едвам в края на летния туристически сезон. " Само 18 туроператора съумяха да се възползват от нея - капка в морето ", пресмята Венцислав Кръстев от Сдружение " Туризъм ". И дава образец с Турция, която с помощта на сходна дотация, е направила нелош летен сезон.
При утежняване на епидемиологичната конюнктура и нарастващите ограничения за пътешестване в Европа надали може да разчитаме тази дотация да избави и зимния ни туристически сезон. Така заделените 55 млн. евро с желанието да привлечем 400 000 непознати туристи ще останат за следващи години.
Сега браншът се концентрира върху околните пазари
И призовава държавата да насочи пари за реклама - първоначално на зимните ни курорти - към прилежащите страни. Напомня се и от дълго време поставяното искане за облекчено издаване на туристически визи за руснаци, украинци, молдовци и турци. " Не става въпрос да премахнем визите, а да ги създадем електронни, което ще е облекчение за искащите да посетят страната ни ", споделя Веселин Налбантов, хотелиер в " Слънчев бряг " и зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Налбантов припомня, че казусът с руските визи стои доста преди пандемията и в този момент е моментът държавното управление да го реши. Посолството ни в Москва даже и да твърди, че за визи руснаците чакат не повече от 3-4 дни, мъчно може да се конкурираме с Турция, където изобщо не се изискват такива. Кипър, Гърция и Малта също ни водят с едни гърди напред, тъй като към този момент са въвели система за издаване на електронни визи за руснаци, които ги получават при идването си на летището. Докато България продължава да разчита на изнесени визови центрове, обслужвани от частна компания.
Тези дни от управлението на " Пампорово " АД желаеха да се вкарат бързи електронни визи и за турските туристи, на които доста разчитат да посещават зимния курорт.
СПА и балнео курортите пък таят вяра да се ускори ползата към почивки, чийто акцент е възстановяване на здравето. Основание за това давал фактът, че макар пандемията работят добре и даже през лятото са отчели растеж на визитите. И тук главно посетителите са българи, само че браншът желае целенасочена държавна политика за налагане на балнео и СПА курортите ни като първокласен туристически артикул, който да притегля и по-платежоспособни туристи от Европа.
" За да дойдат европейците при нас, би трябвало да се сертифицираме като европейска здравна туристическа дестинация, само че за задачата би трябвало инфраструктура, а това значи доста пари. Искаме целево ориентирани пари към нашите СПА дестинации ", споделиха тези дни хотелиери от Велинград и Сандански. И несъмнено, получиха великодушни обещания и от Министерството на туризма, и от Министерството на районното развиване. Министерство на регионалното развитие ги увери, че милиони от новата оперативна стратегия " Региони в напредък " ще потекат в идващите седем години за хотелиерския бизнес и туристическите общини. До тогава оставаме с упованията да притеглим в СПА комплексите най-много посетители от Гърция и Северна Македония.
На фона на тези неволи туристическият отрасъл се хвали, че досега няма разгласен нито един банкрут. Факт е обаче, че доста хотели и туроператори са замразили активността си до по-добри времена. По самопризнание на хотелиери от Слънчев бряг всеобщо желаят да продават хотелите си, само че няма кой да ги купи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ