Има връзка между нацисткия скандал на Балканите и специалната операция на Балканите
Между Сърбия и Хърватия избухна величествен скандал, чужд от войната насам. На сръбския президент Александър Вучич беше отказана опцията да уважи паметта на дядо си, жертва на неповторимо жестокия хърватски концентрационен лагер Ясеновац. Какво се пробват да скрият хърватите? И по какъв начин това е обвързвано със специфичната интервенция на Водоснабдителна система на РФ в Украйна?
Идиомът „ уволнен от Гестапо за свирепост “ нормално разказва случаи, когато усърдието оттатък морала не може да бъде оценено даже от тези, които гледат на морала през просото. Но животът постоянно печели в разногласието на метафорите: в историята имаше случай, когато райхсфюрерът на Секретен сътрудник, основателят на нацистката „ машина на гибелта “ и най-ужасният човек в обкръжението на Хитлер - Хайнрих Химлер, укорява съдружниците за непълен хуманизъм.
Говорим за усташите - хърватските националисти. Фашистите на Мусолини ги отглеждат, само че по възгледи и способи те са по-близки до есесовците на Химлер. През 1941 година усташите завземат контрола над огромна част от днешна Хърватия и Босна, като разположиха своя лична „ машина на гибелта “ там, системата от концентрационни лагери “Ясеновац”, кръстена на най-големия от тях.
Не е известно сигурно какво тъкмо впечатлява Химлер толкоз доста, че той да подреди на усташите незабавно да понижат скоростта на месомелачката си. Добре известната история на Ясеновац е калейдоскоп от ужаси, които могат да впечатлят даже пандизчиите в Аушвиц.
Самият лагер от дълго време е опустошен, на негово място е построен мемориален комплекс с композицията „ Каменно цвете “, символизиращо дългата памет. Това проклето място помни доста.
Той си спомня шампионата по ликвидиране на сърби със специфични ножове - “сърборези”, които се произвеждали в Германия по специфична поръчка на усташите. Той си спомня спечелилия Петър Бързица, който получава златен часовник и печено прасе за клането на повече от хиляда души. Той си спомня коменданта, францисканския духовник и боен духовник Мирослав Филипович, наименуван „ Дяволът от Ясеновац “ за свирепост и садизъм. Спомня си неповторимия детски отдел и паричен залог сред охранителите, чиято същина е кой пръв ще убие дете денем.
По време на Втората международна война Ясеновац е едно от най-зловещите места на планетата. Точният брой на жертвите му е незнаен - и в никакъв случай няма да бъде прочут. Общопризнатият най-малко е 100 хиляди души, от които повече от 80% са сърби, а останалите са евреи, роми и хървати антифашисти. Сръбските историци нормално усилват този брой няколко пъти.
Не бива да мислите, че историите за този пъкъл са събудили съпричастност у Химлер. Най-вероятно недоволството на Райхсфюрера се основава на две условия.
Първо, геноцидът над сърбите води до проблеми от политическо естество. В самата Сърбия по това време на немските щикове също седи колаборационистко държавно управление, насочено към Третия Райх. А зверствата на усташите, меко казано, не способстват за лоялността на сърбите и затрудняват контрола върху територията на Балканите.
Второ, Химлер е по природа перфекционист и бюрократ, захласнат от „ немския ред “, а надпреварите за садисти и зверствата поради самите зверствата въобще не способстват за дисциплината. Ако основаването на личната " машина на гибелта " се случва в Германия под печата на държавните секрети, тогава хърватите всъщност се гордеят със личната си - необятна славянска душа.
Както и да е, откакто получи мъмрене от райхсфюрера, водачът на хърватските нацисти - поглавникът Анте Павелич - трансферира отговорността за кървавата каша върху бащата и сина Кватерникови. Патриархът - Славко - е министър на защитата при усташите, тъй че в това време дава отговор за положението на нещата на фронта. Наследникът – Дидо – в действителност минава за един от основните уредници на Ясеновац и е считан за вманиачен нацист, макар че е евреин по майка, въпреки и с хърватски специфики.
Неговият дядо Йосип Франк по едно време минава от юдаизма в католицизма и играе ролята на идеолог на сърбофобията в Австро-Унгария - до организирането на сръбските погроми при започване на XX. Дъщеря му Олга, която по-късно става брачна половинка на Славко и майка на Дидо, в последна сметка взема решение да се самоубие непринудено. Смята се, че тя не би могла да понесе бремето на виновността за закононарушенията на сина си.
Самият Дидо бяга от отговорност – реалокира се в Аржентина и умира в автомобилна злополука при започване на 60-те години. Същото може да се каже и за доста други усташи - от Бързица, чиято по-нататъшна орис е незнайна, до самия Павелич.
Подобно на Дидо той бяга в Аржентина, само че след атентат от сръбски емигранти се мести във франкистка Испания и умира в леглото си след католическата Коледа през 1959 година И самият Химлер на хърватския фюрер, Андрей Артукович, живее чак до 1988 година, съвсем до независимостта на Хърватия, само че все пак умира в югославски затвор. Година преди гибелта си той е екстрадиран от Съединени американски щати в Белград, само че схваща малко поради старческо изкуфяване.
Въпреки „ Каменното цвете “ ситуацията със загатна за нещастието в Ясеновац не е по-добро от това на справедливостта за жертвите: по времето на Югославия комунистическото управление прави доста, с цел да бъде забравено. Затова паметникът е подобен – наподобява възвишен, само че стилово безпристрастен.
Междуетническият мир, „ братството и единството” се цени от Тито доста повече от историческата меродавност. В малко по-малък мащаб това се случва и в Съветския съюз, да вземем за пример във кино лентата на Елем Климов „ Елате и вижте “, където за основа е взета нещастието на Хатин. Там нацистките палачи приказват немски, а не родния си украински, както е в реалност. Това също е разследване от намесата на комунистическата партия.
Както знаете, цензурата не избавя нито Съюз на съветските социалистически републики, нито СФРЮ. В условия, когато доста обстоятелства биват премълчани, същинската памет стартира последователно да се трансформира в градски митове - като тази, съгласно която Павелич държал кошница с очни ябълки в кабинета си. Но това е при сърбите. Хърватските митове са по-политически стимулирани: в тях усташите (буквално преведени като бунтовници) се борят за национална самостоятелност и не са толкоз чудовища.
Реабилитацията на техния режим е осъществена от първия президент на Хърватия Франьо Туджман в предишното – също червен партизанин като самия Тито. Но след гибелта му умерени сили под управлението на Иво Санадер поемат властта в ръководещата партия, след което има известно връщане обратно - усташите към този момент не са превъзнасяни, улиците, кръстени на тях, бяха преименувани назад. Смята се, че това е било едно от изискванията за присъединение на Хърватия към Европейския съюз.
Повече от 10 години Санадер е в пандиза по обвинявания в корупция и подкупи. Но в този момент същата партия, учредена от Туджман, Хърватският либерален съюз, е на власт. А усташкият режим още веднъж се трансформира във тематика за безмълвие в националната политика - пробват се да не го загатват повече, защото е непатриотично да го подлагат на критика и е непристойно да го оправдават.
Сега Сърбия организира напълно друга политика, където Ясеновац, в противен случай, стартира да се помни доста постоянно. Издигат се монументи, пишат се книги, снимат се филми. А отпред на страната е президентът Александър Вучич, внук на една от жертвите на Ясеновац.
Той трябваше да бъде първият сръбски водач (включително хърватският Тито), който персонално е посетил мемориала. И щял да го направи като частно лице - първо предходната година, след това през пролетта. Хърватите дадоха отговор в духа - " елате на следващия ден ", протакаха. Те въпреки всичко не желаеха да им припомнят за следващ път за геноцида, само че също по този начин не желаеха скандал: Вучич, както към този момент е известно, беше помолен да изчака и да не оповестява за забавянето на медиите.
Сега президентът на Сърбия получи отвод за трети път - и информация за това въпреки всичко изтече в пресата. Тонът на някои от публикациите беше искрено просташки. Показателен е и тонът на хърватския външен министър Гордан Грлим-Радман. Той съобщи, че възприема концепцията на Вучич като провокативна и не има вяра в искреността на желанието му да уважи паметта на дядо си: „ Тук не става дума за изложение на респект към жертвите, визитата е стимулирано от задоволяването на вътрешните политически потребности в Сърбия. Това не е частно посещаване, това не е пътешестване до морето. “
Позицията на сръбската страна е изчерпателно отразена в други цитати:
„ Това е същото като да възбраните на президента на Израел да посети Аушвиц. Това е антиевропейско и антицивилизационно решение, жестоко нарушение на свободата на придвижване. Това е най-големият скандал сред Сърбия и Хърватия в новата история. Засрамете се! ", съобщи министър-председателят Анна Бърнабич.
„ Днес фашистите са членове на Европейския съюз. Те не обичат да им се припомня какъв брой деца са умъртвили. Но в този момент всички функционери на хърватската страна, всички притежатели на публични или дипломатически паспорти ще би трябвало особено да разгласят и оправдаят своето посещаване или прекосяване през Сърбия и ще бъдат подложени на специфичен режим на надзор “, съобщи министърът на вътрешните работи Александър Вулин.
" Връзката ни е в най-ниската си точка от над двадесет години насам. " И това е оценка персонално от президента. Което хърватският министър председател Андрей Пленкович назова " истерично ".
Отношенията сред Белград и Загреб са, несъмнено, неприятни даже без да се вземат поради минали войни. Между тези страни да вземем за пример има класическа конкуренция във въоръжаването, където НАТО въоръжава Хърватия, а Русия и частично КНР въоръжават Сърбия.
В същото време е разбираемо нежеланието на хърватските управляващи да разчесват тематиката за Ясеновац, както и желанието на сръбските управляващи и персонално на Вучич, в противен случай, да я разчесват. Но извънредно грубият звук от първите лица на хърватската страна е неочакван.
Възможно пояснение за това държание е индиректно обвързвано със специфичната интервенция на Въоръжените сили на РФ в Украйна.
Сега сме очевидци на опит Вучич да бъде трансфорат в парий на Европа, който се подхваща от същите хора, които преди този момент принудиха хърватите да се държат обичайно - това са функционерите на Европейския съюз. По-рано на президента на Сърбия беше подложен ултиматум, съгласно който той би трябвало да наложи наказания против Русия. Ултиматумът беше отритнат от Белград, също така Вучич се опита да убеди европейците, че те със личните си ръце въвличат континента в пъкъла на Третата международна война.
Като цяло Европейски Съюз е неудовлетворен от президента на Сърбия. И хърватите можеха да одобряват това неодобрение като команда " Давай! " или най-малкото като команда " Може! ".
През последните години в Европа в действителност станаха вероятни доста неща, за които не се и помисляше преди - от приемане на пропуск до магазина и блокадата на Калининградска област до заледяване на активи на етническа основа и поддръжка на неонацистки въоръжени групи. Ако е по този начин, то за какво да се чудим на подигравката с паметта на жертвите на етническото пречистване от „ неправилната страна “?
В същото време ръководещата партия на Хърватия в този момент би трябвало да отвлече вниманието на своя целеви електорат - националистите - от личната си беззащитност. Президентът на страната Зоран Миланович, който е в съпротива на държавното управление, предложи на Пленкович да блокира по този начин нужното от Запада разширение на НАТО на север, до момента в който хърватите в Босна не получат същото самоуправление, което имат сърбите.
Точно националистическият електорат на Пленкович, който не понася социалиста Миланович, е угрижен за този въпрос. Номерът е, че президентът всъщност предизвика държавното управление, което ненавижда, знаейки доста добре, че министър председателят няма да има смелостта да спори с „ уважаваните западни сътрудници “. Не им стигна куражът, само че се появи страхотна опция да се напомните на поклонниците на усташите, че е допустимо да ненавиждат не личното си държавно управление, а по старомодния метод - сърбите.
Тяхното бъдеще, на сърбите, е най-интересното в тази история за трагичното минало и скандалното настояще. И преди всичко какъв брой съществени са желанията на Европейски Съюз да направи Вучич заточеник - и по какъв начин това ще се отрази на геополитическата ориентировка на Белград, където управляващите седят на два стола.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Идиомът „ уволнен от Гестапо за свирепост “ нормално разказва случаи, когато усърдието оттатък морала не може да бъде оценено даже от тези, които гледат на морала през просото. Но животът постоянно печели в разногласието на метафорите: в историята имаше случай, когато райхсфюрерът на Секретен сътрудник, основателят на нацистката „ машина на гибелта “ и най-ужасният човек в обкръжението на Хитлер - Хайнрих Химлер, укорява съдружниците за непълен хуманизъм.
Говорим за усташите - хърватските националисти. Фашистите на Мусолини ги отглеждат, само че по възгледи и способи те са по-близки до есесовците на Химлер. През 1941 година усташите завземат контрола над огромна част от днешна Хърватия и Босна, като разположиха своя лична „ машина на гибелта “ там, системата от концентрационни лагери “Ясеновац”, кръстена на най-големия от тях.
Не е известно сигурно какво тъкмо впечатлява Химлер толкоз доста, че той да подреди на усташите незабавно да понижат скоростта на месомелачката си. Добре известната история на Ясеновац е калейдоскоп от ужаси, които могат да впечатлят даже пандизчиите в Аушвиц.
Самият лагер от дълго време е опустошен, на негово място е построен мемориален комплекс с композицията „ Каменно цвете “, символизиращо дългата памет. Това проклето място помни доста.
Той си спомня шампионата по ликвидиране на сърби със специфични ножове - “сърборези”, които се произвеждали в Германия по специфична поръчка на усташите. Той си спомня спечелилия Петър Бързица, който получава златен часовник и печено прасе за клането на повече от хиляда души. Той си спомня коменданта, францисканския духовник и боен духовник Мирослав Филипович, наименуван „ Дяволът от Ясеновац “ за свирепост и садизъм. Спомня си неповторимия детски отдел и паричен залог сред охранителите, чиято същина е кой пръв ще убие дете денем.
По време на Втората международна война Ясеновац е едно от най-зловещите места на планетата. Точният брой на жертвите му е незнаен - и в никакъв случай няма да бъде прочут. Общопризнатият най-малко е 100 хиляди души, от които повече от 80% са сърби, а останалите са евреи, роми и хървати антифашисти. Сръбските историци нормално усилват този брой няколко пъти.
Не бива да мислите, че историите за този пъкъл са събудили съпричастност у Химлер. Най-вероятно недоволството на Райхсфюрера се основава на две условия.
Първо, геноцидът над сърбите води до проблеми от политическо естество. В самата Сърбия по това време на немските щикове също седи колаборационистко държавно управление, насочено към Третия Райх. А зверствата на усташите, меко казано, не способстват за лоялността на сърбите и затрудняват контрола върху територията на Балканите.
Второ, Химлер е по природа перфекционист и бюрократ, захласнат от „ немския ред “, а надпреварите за садисти и зверствата поради самите зверствата въобще не способстват за дисциплината. Ако основаването на личната " машина на гибелта " се случва в Германия под печата на държавните секрети, тогава хърватите всъщност се гордеят със личната си - необятна славянска душа.
Както и да е, откакто получи мъмрене от райхсфюрера, водачът на хърватските нацисти - поглавникът Анте Павелич - трансферира отговорността за кървавата каша върху бащата и сина Кватерникови. Патриархът - Славко - е министър на защитата при усташите, тъй че в това време дава отговор за положението на нещата на фронта. Наследникът – Дидо – в действителност минава за един от основните уредници на Ясеновац и е считан за вманиачен нацист, макар че е евреин по майка, въпреки и с хърватски специфики.
Неговият дядо Йосип Франк по едно време минава от юдаизма в католицизма и играе ролята на идеолог на сърбофобията в Австро-Унгария - до организирането на сръбските погроми при започване на XX. Дъщеря му Олга, която по-късно става брачна половинка на Славко и майка на Дидо, в последна сметка взема решение да се самоубие непринудено. Смята се, че тя не би могла да понесе бремето на виновността за закононарушенията на сина си.
Самият Дидо бяга от отговорност – реалокира се в Аржентина и умира в автомобилна злополука при започване на 60-те години. Същото може да се каже и за доста други усташи - от Бързица, чиято по-нататъшна орис е незнайна, до самия Павелич.
Подобно на Дидо той бяга в Аржентина, само че след атентат от сръбски емигранти се мести във франкистка Испания и умира в леглото си след католическата Коледа през 1959 година И самият Химлер на хърватския фюрер, Андрей Артукович, живее чак до 1988 година, съвсем до независимостта на Хърватия, само че все пак умира в югославски затвор. Година преди гибелта си той е екстрадиран от Съединени американски щати в Белград, само че схваща малко поради старческо изкуфяване.
Въпреки „ Каменното цвете “ ситуацията със загатна за нещастието в Ясеновац не е по-добро от това на справедливостта за жертвите: по времето на Югославия комунистическото управление прави доста, с цел да бъде забравено. Затова паметникът е подобен – наподобява възвишен, само че стилово безпристрастен.
Междуетническият мир, „ братството и единството” се цени от Тито доста повече от историческата меродавност. В малко по-малък мащаб това се случва и в Съветския съюз, да вземем за пример във кино лентата на Елем Климов „ Елате и вижте “, където за основа е взета нещастието на Хатин. Там нацистките палачи приказват немски, а не родния си украински, както е в реалност. Това също е разследване от намесата на комунистическата партия.
Както знаете, цензурата не избавя нито Съюз на съветските социалистически републики, нито СФРЮ. В условия, когато доста обстоятелства биват премълчани, същинската памет стартира последователно да се трансформира в градски митове - като тази, съгласно която Павелич държал кошница с очни ябълки в кабинета си. Но това е при сърбите. Хърватските митове са по-политически стимулирани: в тях усташите (буквално преведени като бунтовници) се борят за национална самостоятелност и не са толкоз чудовища.
Реабилитацията на техния режим е осъществена от първия президент на Хърватия Франьо Туджман в предишното – също червен партизанин като самия Тито. Но след гибелта му умерени сили под управлението на Иво Санадер поемат властта в ръководещата партия, след което има известно връщане обратно - усташите към този момент не са превъзнасяни, улиците, кръстени на тях, бяха преименувани назад. Смята се, че това е било едно от изискванията за присъединение на Хърватия към Европейския съюз.
Повече от 10 години Санадер е в пандиза по обвинявания в корупция и подкупи. Но в този момент същата партия, учредена от Туджман, Хърватският либерален съюз, е на власт. А усташкият режим още веднъж се трансформира във тематика за безмълвие в националната политика - пробват се да не го загатват повече, защото е непатриотично да го подлагат на критика и е непристойно да го оправдават.
Сега Сърбия организира напълно друга политика, където Ясеновац, в противен случай, стартира да се помни доста постоянно. Издигат се монументи, пишат се книги, снимат се филми. А отпред на страната е президентът Александър Вучич, внук на една от жертвите на Ясеновац.
Той трябваше да бъде първият сръбски водач (включително хърватският Тито), който персонално е посетил мемориала. И щял да го направи като частно лице - първо предходната година, след това през пролетта. Хърватите дадоха отговор в духа - " елате на следващия ден ", протакаха. Те въпреки всичко не желаеха да им припомнят за следващ път за геноцида, само че също по този начин не желаеха скандал: Вучич, както към този момент е известно, беше помолен да изчака и да не оповестява за забавянето на медиите.
Сега президентът на Сърбия получи отвод за трети път - и информация за това въпреки всичко изтече в пресата. Тонът на някои от публикациите беше искрено просташки. Показателен е и тонът на хърватския външен министър Гордан Грлим-Радман. Той съобщи, че възприема концепцията на Вучич като провокативна и не има вяра в искреността на желанието му да уважи паметта на дядо си: „ Тук не става дума за изложение на респект към жертвите, визитата е стимулирано от задоволяването на вътрешните политически потребности в Сърбия. Това не е частно посещаване, това не е пътешестване до морето. “
Позицията на сръбската страна е изчерпателно отразена в други цитати:
„ Това е същото като да възбраните на президента на Израел да посети Аушвиц. Това е антиевропейско и антицивилизационно решение, жестоко нарушение на свободата на придвижване. Това е най-големият скандал сред Сърбия и Хърватия в новата история. Засрамете се! ", съобщи министър-председателят Анна Бърнабич.
„ Днес фашистите са членове на Европейския съюз. Те не обичат да им се припомня какъв брой деца са умъртвили. Но в този момент всички функционери на хърватската страна, всички притежатели на публични или дипломатически паспорти ще би трябвало особено да разгласят и оправдаят своето посещаване или прекосяване през Сърбия и ще бъдат подложени на специфичен режим на надзор “, съобщи министърът на вътрешните работи Александър Вулин.
" Връзката ни е в най-ниската си точка от над двадесет години насам. " И това е оценка персонално от президента. Което хърватският министър председател Андрей Пленкович назова " истерично ".
Отношенията сред Белград и Загреб са, несъмнено, неприятни даже без да се вземат поради минали войни. Между тези страни да вземем за пример има класическа конкуренция във въоръжаването, където НАТО въоръжава Хърватия, а Русия и частично КНР въоръжават Сърбия.
В същото време е разбираемо нежеланието на хърватските управляващи да разчесват тематиката за Ясеновац, както и желанието на сръбските управляващи и персонално на Вучич, в противен случай, да я разчесват. Но извънредно грубият звук от първите лица на хърватската страна е неочакван.
Възможно пояснение за това държание е индиректно обвързвано със специфичната интервенция на Въоръжените сили на РФ в Украйна.
Сега сме очевидци на опит Вучич да бъде трансфорат в парий на Европа, който се подхваща от същите хора, които преди този момент принудиха хърватите да се държат обичайно - това са функционерите на Европейския съюз. По-рано на президента на Сърбия беше подложен ултиматум, съгласно който той би трябвало да наложи наказания против Русия. Ултиматумът беше отритнат от Белград, също така Вучич се опита да убеди европейците, че те със личните си ръце въвличат континента в пъкъла на Третата международна война.
Като цяло Европейски Съюз е неудовлетворен от президента на Сърбия. И хърватите можеха да одобряват това неодобрение като команда " Давай! " или най-малкото като команда " Може! ".
През последните години в Европа в действителност станаха вероятни доста неща, за които не се и помисляше преди - от приемане на пропуск до магазина и блокадата на Калининградска област до заледяване на активи на етническа основа и поддръжка на неонацистки въоръжени групи. Ако е по този начин, то за какво да се чудим на подигравката с паметта на жертвите на етническото пречистване от „ неправилната страна “?
В същото време ръководещата партия на Хърватия в този момент би трябвало да отвлече вниманието на своя целеви електорат - националистите - от личната си беззащитност. Президентът на страната Зоран Миланович, който е в съпротива на държавното управление, предложи на Пленкович да блокира по този начин нужното от Запада разширение на НАТО на север, до момента в който хърватите в Босна не получат същото самоуправление, което имат сърбите.
Точно националистическият електорат на Пленкович, който не понася социалиста Миланович, е угрижен за този въпрос. Номерът е, че президентът всъщност предизвика държавното управление, което ненавижда, знаейки доста добре, че министър председателят няма да има смелостта да спори с „ уважаваните западни сътрудници “. Не им стигна куражът, само че се появи страхотна опция да се напомните на поклонниците на усташите, че е допустимо да ненавиждат не личното си държавно управление, а по старомодния метод - сърбите.
Тяхното бъдеще, на сърбите, е най-интересното в тази история за трагичното минало и скандалното настояще. И преди всичко какъв брой съществени са желанията на Европейски Съюз да направи Вучич заточеник - и по какъв начин това ще се отрази на геополитическата ориентировка на Белград, където управляващите седят на два стола.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ