Фирмите объркани с двете цени – в лева и в евро
Между 6 месеца и 1 година са нужни на българските компании, с цел да се приготвят за еврозоната. Това демонстрират резултатите от неофициално изследване на Асоциация на търговците на нехранителни артикули (АТНС) измежду компании за мебели, строителни материали, спортни артикули, книги и други От асоциацията молят страната да одобри допустимо най-скоро цялата нормативна база, с помощта на която бизнесът ще знае какво тъкмо и по какъв начин да промени.
За половината от участвалите в изследването компании България ще бъде призната в еврозоната чак през 2026 година За всяка четвърта компания реалистичната дата е 1 юли 2025 година Едва 12.5% считат, че това има късмет да се случи на 1 януари 2025 година За 62.5% приемането на България в еврозоната зависи най-много от равнището на инфлация и политическата неустойчивост в страната.
На въпроса „ Разполагате ли с задоволително информация, с цел да се подготвите за еврозоната? “, половината компании дават отговор с „ Не “. Половината компании не знаят какво тъкмо и по какъв начин да трансформират. Публично налична практическа информация за подготовката на бизнеса за влизане в еврозоната липсва.
Въпреки това обаче 50% от участвалите в допитването компании към този момент са почнали да се приготвят, като максимален е делът на отдел ИТ (30.8%), логистика и продажби (30.8%), следвани от финанси и счетоводство (23.1%). Подготовката за еврозоната постанова промени в най-малко 5 отдела: ИТ (пренастройки на целия програмен продукт и всички системи), финанси и счетоводство (годишно отчитане, документиране, преизчисляване в евро), продажби (нови етикети, ценообразуване, фискални устройства), човешки запаси (преизчисление на хонорари и компенсации на служители), юридически отдел (договори с всички контрагенти и с персонала).
istock
Запитани какво да направи страната, с цел да помогне на българския бизнес да се приготви за еврозоната, 66.7% от компаниите дават отговор: Да дава практическа информация, каквато сега липсва, а 33.3% – да даде специалисти. Ако страната не даде потребна информация или специалисти, 62.5% от компаниите ще потърсят бизнес или Неправителствени организации експерти от България, които да ги обучат, 12.5% – специалист от страна в еврозоната, а 25% ще разчитат на лични изследвания и образования.
Промени в платежните системи поради приемане на еврото
За половината от участвалите в изследването компании най-голямото предизвикателство след приемането на България в еврозоната е двойното означение на цените в левове и евро. То стартира месец след влизане в действие на решението за присъединение на България към еврозоната и приключва след 12 месеца. Търговците би трябвало авансово да бъдат снабдени с така наречен стартови комплекти с евробанкноти и монети, с цел да връщат на клиентите ресто единствено в евро. Дали тези комплекти ще бъдат безвъзмездни или ще се заплащат, още не е ясно.
По предварителна оценка на въздействието на проектозакона за въвеждане на еврото в България разноските на българския бизнес за превалутиране от левове в евро и назад възлизат на към 300 млн. лева годишно. Според Траян Халаджов, член на Управителния съвет на АТНС и Изпълнителен шеф на Доверие-Брико, разноските на компания ще са към 450 хиляди евро – 300 000 евро за акомодация на всички осведомителни системи и 150 000 евро – за обозначения в EUR и BGN и образования на личния състав. Аксиния Баева, член на УС на АТНС и Изпълнителен шеф на Sport Depot разяснява, че досега единствено новата версия на ERP системата им за еврозоната коства 170 000 евро, като планът за нея е още 2 месеца и тази сума не е дефинитивна.
istock
Основните терзания на бизнеса са, че всичко ще бъде оставено за последния миг. Фирмите може да се наложи да пренастройват системи, които към този момент са внедрили, което са двойно повече разноски. „ За да се приготви съществено, бизнесът би трябвало да разполага с цялата нормативна база “, разяснява адв. Галин Попов, Изпълнителен шеф на АТНС. Засега обаче е признат единствено един закон – Законът за Българска народна банка. Остава да бъдат признати още 2 значими наредби и 2 закона. Само Законът за въвеждане на еврото ще докара до промени в общо 52 закона. „ Пртеснително е, че това, което страната остава да направи, не е обществено налично даже като план “, разяснява той.
За половината от участвалите в изследването компании България ще бъде призната в еврозоната чак през 2026 година За всяка четвърта компания реалистичната дата е 1 юли 2025 година Едва 12.5% считат, че това има късмет да се случи на 1 януари 2025 година За 62.5% приемането на България в еврозоната зависи най-много от равнището на инфлация и политическата неустойчивост в страната.
На въпроса „ Разполагате ли с задоволително информация, с цел да се подготвите за еврозоната? “, половината компании дават отговор с „ Не “. Половината компании не знаят какво тъкмо и по какъв начин да трансформират. Публично налична практическа информация за подготовката на бизнеса за влизане в еврозоната липсва.
Въпреки това обаче 50% от участвалите в допитването компании към този момент са почнали да се приготвят, като максимален е делът на отдел ИТ (30.8%), логистика и продажби (30.8%), следвани от финанси и счетоводство (23.1%). Подготовката за еврозоната постанова промени в най-малко 5 отдела: ИТ (пренастройки на целия програмен продукт и всички системи), финанси и счетоводство (годишно отчитане, документиране, преизчисляване в евро), продажби (нови етикети, ценообразуване, фискални устройства), човешки запаси (преизчисление на хонорари и компенсации на служители), юридически отдел (договори с всички контрагенти и с персонала).
istock Запитани какво да направи страната, с цел да помогне на българския бизнес да се приготви за еврозоната, 66.7% от компаниите дават отговор: Да дава практическа информация, каквато сега липсва, а 33.3% – да даде специалисти. Ако страната не даде потребна информация или специалисти, 62.5% от компаниите ще потърсят бизнес или Неправителствени организации експерти от България, които да ги обучат, 12.5% – специалист от страна в еврозоната, а 25% ще разчитат на лични изследвания и образования.
Промени в платежните системи поради приемане на еврото
За половината от участвалите в изследването компании най-голямото предизвикателство след приемането на България в еврозоната е двойното означение на цените в левове и евро. То стартира месец след влизане в действие на решението за присъединение на България към еврозоната и приключва след 12 месеца. Търговците би трябвало авансово да бъдат снабдени с така наречен стартови комплекти с евробанкноти и монети, с цел да връщат на клиентите ресто единствено в евро. Дали тези комплекти ще бъдат безвъзмездни или ще се заплащат, още не е ясно.
По предварителна оценка на въздействието на проектозакона за въвеждане на еврото в България разноските на българския бизнес за превалутиране от левове в евро и назад възлизат на към 300 млн. лева годишно. Според Траян Халаджов, член на Управителния съвет на АТНС и Изпълнителен шеф на Доверие-Брико, разноските на компания ще са към 450 хиляди евро – 300 000 евро за акомодация на всички осведомителни системи и 150 000 евро – за обозначения в EUR и BGN и образования на личния състав. Аксиния Баева, член на УС на АТНС и Изпълнителен шеф на Sport Depot разяснява, че досега единствено новата версия на ERP системата им за еврозоната коства 170 000 евро, като планът за нея е още 2 месеца и тази сума не е дефинитивна.
istock Основните терзания на бизнеса са, че всичко ще бъде оставено за последния миг. Фирмите може да се наложи да пренастройват системи, които към този момент са внедрили, което са двойно повече разноски. „ За да се приготви съществено, бизнесът би трябвало да разполага с цялата нормативна база “, разяснява адв. Галин Попов, Изпълнителен шеф на АТНС. Засега обаче е признат единствено един закон – Законът за Българска народна банка. Остава да бъдат признати още 2 значими наредби и 2 закона. Само Законът за въвеждане на еврото ще докара до промени в общо 52 закона. „ Пртеснително е, че това, което страната остава да направи, не е обществено налично даже като план “, разяснява той.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ