Павел Слункин: ЕС не бива да влиза в диалог с Лукашенко
Между 3000 и 4000 мигранти от раздирани от спорове и небогати страни се оказаха заложници на опълчването на Александър Лукашенко с Европейския съюз в ничията земя на границата сред Беларус и Полша.
Режимът на беларуския президент е подложен на наказания от Запада поради потъпкването на митингите след миналогодишните избори и насилственото приземяване на европейски пътнически аероплан в Минск тази пролет.
Лукашенко се пробва да експлоатира едно от слабите места на Евросъюза - раздорите измежду страните членки за мигрантите от Близкия изток, Афганистан и Африка. Целта е да окаже напън за възможна договорка за анулация на глобите. Както преди 5 години Евросъюзът се смили, откакто Лукашенко освободи неколцина политзатворници.
Напрежението в този момент ескалира с всеки минал ден, а над Минск са надвиснали нови наказания. Полша и другите близки до Беларус еврочленки натрупат войска и полиция на границите си с нея. Минск и Москва организират наоколо учения със стратегически бомбардировачи и десантни войски.
Варшава, Вилнюс и Рига предизвестяват за военна ескалация. Лукашенко също заплаши с оръжие, като загатна и Русия в същото изречение. Поувлече се и със закана да спре преноса на съветско синьо гориво по газопровода " Ямал-Европа ".
" Европа не трябва да влиза в разговор с Лукашенко! " , беше посланието на оповестен през седмицата разбор на Европейския съвет по външна политика.
Един от създателите му - Павел Слункин, някогашен беларуски посланик, разяснява пред БНР:
" Вариантите за разрешаване на обстановката са в две направления - политическа и филантропична. За мен политическото измерение е явно - Лукашенко употребява миграционно изнудване, чиято успеваемост бе потвърдена от Турция и Мароко в предишното. Те изнудваха Европейския съюз посредством имиграцията и той се огъна. В прагматичното схващане на Лукашенко и в този момент Европейски Съюз ще е раздран сред позициите на другите страни членки - сред отхвърли на някои от тях да одобряват имигранти от една страна и от друга - критиците на агресивното отбиване, каквото видяхме в Полша и Литва.
В обстановка като тази някои страни членки по прагматични или филантропични подбуди могат да изискат разговор с Лукашенко. Това е и неговата цел. Моето мнение е, че не трябва да се подаваш на изнудване, тъй като изнудвачът ще продължи да употребява тази тактичност. Това ще бъде и неправилен сигнал към други властнически водачи. Затова и триумфът на политическото решение съгласно мен зависи от това какъв брой корав, бърз и взаимен може да е Европейският съюз в отговора си. Лукашенко не схваща " туитър дипломацията ". Той даже няма профил в Туитър. Така че няма да свършат работа единствено някакви послания там на европейските политици за " надълбоко терзание ".
Ситуацията е много по-сложна от филантропична позиция. Дори Европейският съюз да е обединен в отговора си, а Лукашенко спре да праща още имигранти, на границата отново ще останат хиляди хора. Трябва да ги спасим, изключително поради приближаващата зима. Смятам, че главният метод, по който това може да стане, е посредством Международната организация за миграцията и Върховния комисар на Организация на обединените нации за правата на индивида. На хората, които към този момент са там, би трябвало да бъде препоръчана опция да отлетят назад за техните страни или да аплайват за леговище в полското или латвийското посолство в Минск. Може би част от тези хора могат да получат леговище в Европейския съюз, само че не трябва решаването на казуса да се преглежда единствено от филантропичния му аспект, без да има корав политически отговор на дейностите на Лукашенко. В момента той даже не разрешава на мигрантите да изоставен граничната зона ".
Но какво обръщение излъчва Европейският съюз с нежеланието си да се погрижи за няколко хиляди души?
" Кой споделя, че Лукашенко ще спре с няколко хиляди души? Първоначално Полша и Литва одобриха прочут брой мигранти в бежански лагери. Той им отговори като усили броя на хората, които праща. Бяха 90, след това 200, след това 900 на полската граница. Ако Европейският съюз разреши незаконно прекосяване, този поток ще се усили до хиляди на ден. Може би няма да доближи мащаба от 2015-а, само че ще е задоволително, с цел да провокира съюза да приказва с Лукашенко, каквато е и неговата цел ".
Какви са опциите за упоменатия от вас " корав политически отговор ". Достатъчни ли са отводът от директен разговор и икономическите наказания?
" Трябва да си спомним, че първичната реакция на Европейския съюз на протичащото се в Беларус, на фалшифицираните избори, митингите и арестите, беше никаква. Те показваха терзание в Туитър и постановиха визови забрани. Това не беше решение. Често давам този образец - в случай че някой бие жена си у тях, той няма да е добре пристигнал у нас. Но това не взема решение казуса с багра.
В първите повече от 8 месеца на рецесията в Беларус единственият отговор бяха възбраните за визи. След това стана случаят с насилственото приземяване на самолета на " Райънеър ", когато стотици европейски жители бяха арестувани срещу волята им часове наред, а опозиционен публицист беше затворен. Това докара до същински стопански наказания - не поради политическите пандизчии в Беларус, а поради случилото се с европейските жители. Да не забравяме, че наказания в обособени стопански браншове бяха наложени едвам когато Лукашенко направи рецесията интернационален проблем.
Мисля, че методът със глобите в този случай даже не беше опитан. Обявените ограничавания към момента даже не действат. Нека забележим действителен опит със глобите, смесен с помощ за гражданското общество, тъй като самостоятелните медии, правозащитните организации, екоорганизациите към този момент напуснаха Беларус. И сигурно казусът с този режим би трябвало да бъде обсъждан с Русия. Лукашенко е подвластен от Путин. Без Москва този проблем не може да бъде решен.
Трябва да се намерят тласъци, с които да се предизвика ползата на Москва да реши казуса с Беларус. До момента Русия оказва помощ на Лукашенко да оцелее, в това число като не позволява икономическа рецесия в Беларус. Ако цената, която Москва заплаща за Лукашенко стане не 3 или 5 милиарда, а 20 милиарда на година, тогава Путин може към този момент да не е склонен да поддържа един злотворен за него Лукашенко, а вместо това да изиска да беседва с Европа за компромис по отношение на политическата рецесия в Беларус. Ситуацията не е такава сега ".
Нека погледнем към Полша. Правителството получи взаимност от Европейски Съюз в обвиняванията към Лукашенко, че употребява мигрантите като оръжие. Опозиционни гласове в Полша обаче упрекват държавното управление на " Право и правдивост ", че чрез казуса на границата отвлича вниманието от рецесията в връзките си с Брюксел, която може да докара и до стопански проблеми. Лукашенко като че ли е съвършеният " зложелател пред портите ". Не се ли трансформират тези хиляди хора на границата в пионки освен в неговата игра, само че и в тази на другия лагер?
" Не считам по този начин, това е опростяване на протичащото се. Понякога политиците печелят известност от решаването на някои проблеми и не можем да ги виним за това. Навсякъде по света има вътрешнополитически аспект в такива обстановки, само че нямам доверие, че това е единственият тласък за полските ръководещи. Политическите игри са един аспект, стратегическата сигурност е различен. Показателно е, че опозиционният водач Доналд Туск в този случай не подлага на критика държавното управление, а също изиска помощ от Европейския съюз.
Ще дам още един образец, обвързван с рецесията в Беларус. В Полша изтекоха имейли сред локални политици, в които те разискват, че рецесията и отварянето на офис на Светлана Тихановская в Полша и по принцип, поддръжката за беларуската съпротива са политическо злато за ръководещите във Варшава, тъй като по този начин се усилва рейтингът им. Те се възползваха от тази опция за своя полза, само че в същото време това разреши на хиляди хора от Беларус да намерят нов дом и работа. Затова не считам, че в този случай е редно да упрекваме политиците, че са мислили единствено за себе си ".
В собствен коментар през лятото описахте страната си като творение с едно тяло и две глави - едната е държавният уред на Лукашенко, а другата - искащите народна власт. Работейки във външното министерство на Минск, Вие сте служили на първата глава. Кога и за какво променихте мнението си за нея?
" Когато влязох в дипломатическата кариера, разбирах, че ще работя за външното министерство на властническа страна. Мотивацията ми беше, че след анексията на Крим от Русия Беларус навлезе в нова епоха на връзките си със Запада. Опита се да балансира зависимостта си от Москва. Исках да спомогна за подобряването на връзките със Запада, тъй като за задачата държавното управление трябваше да понижи репресиите и да отвори страната. И това се случваше сред 2014 и предходната година. Дадохме платформа за договаряния за рецесията в Украйна, не признахме анексирането на Крим, започнахме визови договаряния с Европейския съюз, влязохме в градивен разговор с НАТО.
От моята позиция нямахме друга опция в границите на Беларус, която да даде такива положителни резултати. Обещах си да не нарушавам правилата си и до предходната година това не ми се наложи. Защото външното министерство работеше, най-малко по моему, за националния интерес - освен за Лукашенко, само че и за хората в страната. Затова бях горделив да ги представям като посланик. През 2020-а обаче - поради митингите, арестите и измъчването на хора - напуснах министерството. Защото то към този момент не работеше в полза на страната ми ".
Интервюто на Константин Мравов с Павел Слункин в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Режимът на беларуския президент е подложен на наказания от Запада поради потъпкването на митингите след миналогодишните избори и насилственото приземяване на европейски пътнически аероплан в Минск тази пролет.
Лукашенко се пробва да експлоатира едно от слабите места на Евросъюза - раздорите измежду страните членки за мигрантите от Близкия изток, Афганистан и Африка. Целта е да окаже напън за възможна договорка за анулация на глобите. Както преди 5 години Евросъюзът се смили, откакто Лукашенко освободи неколцина политзатворници.
Напрежението в този момент ескалира с всеки минал ден, а над Минск са надвиснали нови наказания. Полша и другите близки до Беларус еврочленки натрупат войска и полиция на границите си с нея. Минск и Москва организират наоколо учения със стратегически бомбардировачи и десантни войски.
Варшава, Вилнюс и Рига предизвестяват за военна ескалация. Лукашенко също заплаши с оръжие, като загатна и Русия в същото изречение. Поувлече се и със закана да спре преноса на съветско синьо гориво по газопровода " Ямал-Европа ".
" Европа не трябва да влиза в разговор с Лукашенко! " , беше посланието на оповестен през седмицата разбор на Европейския съвет по външна политика.
Един от създателите му - Павел Слункин, някогашен беларуски посланик, разяснява пред БНР:
" Вариантите за разрешаване на обстановката са в две направления - политическа и филантропична. За мен политическото измерение е явно - Лукашенко употребява миграционно изнудване, чиято успеваемост бе потвърдена от Турция и Мароко в предишното. Те изнудваха Европейския съюз посредством имиграцията и той се огъна. В прагматичното схващане на Лукашенко и в този момент Европейски Съюз ще е раздран сред позициите на другите страни членки - сред отхвърли на някои от тях да одобряват имигранти от една страна и от друга - критиците на агресивното отбиване, каквото видяхме в Полша и Литва.
В обстановка като тази някои страни членки по прагматични или филантропични подбуди могат да изискат разговор с Лукашенко. Това е и неговата цел. Моето мнение е, че не трябва да се подаваш на изнудване, тъй като изнудвачът ще продължи да употребява тази тактичност. Това ще бъде и неправилен сигнал към други властнически водачи. Затова и триумфът на политическото решение съгласно мен зависи от това какъв брой корав, бърз и взаимен може да е Европейският съюз в отговора си. Лукашенко не схваща " туитър дипломацията ". Той даже няма профил в Туитър. Така че няма да свършат работа единствено някакви послания там на европейските политици за " надълбоко терзание ".
Ситуацията е много по-сложна от филантропична позиция. Дори Европейският съюз да е обединен в отговора си, а Лукашенко спре да праща още имигранти, на границата отново ще останат хиляди хора. Трябва да ги спасим, изключително поради приближаващата зима. Смятам, че главният метод, по който това може да стане, е посредством Международната организация за миграцията и Върховния комисар на Организация на обединените нации за правата на индивида. На хората, които към този момент са там, би трябвало да бъде препоръчана опция да отлетят назад за техните страни или да аплайват за леговище в полското или латвийското посолство в Минск. Може би част от тези хора могат да получат леговище в Европейския съюз, само че не трябва решаването на казуса да се преглежда единствено от филантропичния му аспект, без да има корав политически отговор на дейностите на Лукашенко. В момента той даже не разрешава на мигрантите да изоставен граничната зона ".
Но какво обръщение излъчва Европейският съюз с нежеланието си да се погрижи за няколко хиляди души?
" Кой споделя, че Лукашенко ще спре с няколко хиляди души? Първоначално Полша и Литва одобриха прочут брой мигранти в бежански лагери. Той им отговори като усили броя на хората, които праща. Бяха 90, след това 200, след това 900 на полската граница. Ако Европейският съюз разреши незаконно прекосяване, този поток ще се усили до хиляди на ден. Може би няма да доближи мащаба от 2015-а, само че ще е задоволително, с цел да провокира съюза да приказва с Лукашенко, каквато е и неговата цел ".
Какви са опциите за упоменатия от вас " корав политически отговор ". Достатъчни ли са отводът от директен разговор и икономическите наказания?
" Трябва да си спомним, че първичната реакция на Европейския съюз на протичащото се в Беларус, на фалшифицираните избори, митингите и арестите, беше никаква. Те показваха терзание в Туитър и постановиха визови забрани. Това не беше решение. Често давам този образец - в случай че някой бие жена си у тях, той няма да е добре пристигнал у нас. Но това не взема решение казуса с багра.
В първите повече от 8 месеца на рецесията в Беларус единственият отговор бяха възбраните за визи. След това стана случаят с насилственото приземяване на самолета на " Райънеър ", когато стотици европейски жители бяха арестувани срещу волята им часове наред, а опозиционен публицист беше затворен. Това докара до същински стопански наказания - не поради политическите пандизчии в Беларус, а поради случилото се с европейските жители. Да не забравяме, че наказания в обособени стопански браншове бяха наложени едвам когато Лукашенко направи рецесията интернационален проблем.
Мисля, че методът със глобите в този случай даже не беше опитан. Обявените ограничавания към момента даже не действат. Нека забележим действителен опит със глобите, смесен с помощ за гражданското общество, тъй като самостоятелните медии, правозащитните организации, екоорганизациите към този момент напуснаха Беларус. И сигурно казусът с този режим би трябвало да бъде обсъждан с Русия. Лукашенко е подвластен от Путин. Без Москва този проблем не може да бъде решен.
Трябва да се намерят тласъци, с които да се предизвика ползата на Москва да реши казуса с Беларус. До момента Русия оказва помощ на Лукашенко да оцелее, в това число като не позволява икономическа рецесия в Беларус. Ако цената, която Москва заплаща за Лукашенко стане не 3 или 5 милиарда, а 20 милиарда на година, тогава Путин може към този момент да не е склонен да поддържа един злотворен за него Лукашенко, а вместо това да изиска да беседва с Европа за компромис по отношение на политическата рецесия в Беларус. Ситуацията не е такава сега ".
Нека погледнем към Полша. Правителството получи взаимност от Европейски Съюз в обвиняванията към Лукашенко, че употребява мигрантите като оръжие. Опозиционни гласове в Полша обаче упрекват държавното управление на " Право и правдивост ", че чрез казуса на границата отвлича вниманието от рецесията в връзките си с Брюксел, която може да докара и до стопански проблеми. Лукашенко като че ли е съвършеният " зложелател пред портите ". Не се ли трансформират тези хиляди хора на границата в пионки освен в неговата игра, само че и в тази на другия лагер?
" Не считам по този начин, това е опростяване на протичащото се. Понякога политиците печелят известност от решаването на някои проблеми и не можем да ги виним за това. Навсякъде по света има вътрешнополитически аспект в такива обстановки, само че нямам доверие, че това е единственият тласък за полските ръководещи. Политическите игри са един аспект, стратегическата сигурност е различен. Показателно е, че опозиционният водач Доналд Туск в този случай не подлага на критика държавното управление, а също изиска помощ от Европейския съюз.
Ще дам още един образец, обвързван с рецесията в Беларус. В Полша изтекоха имейли сред локални политици, в които те разискват, че рецесията и отварянето на офис на Светлана Тихановская в Полша и по принцип, поддръжката за беларуската съпротива са политическо злато за ръководещите във Варшава, тъй като по този начин се усилва рейтингът им. Те се възползваха от тази опция за своя полза, само че в същото време това разреши на хиляди хора от Беларус да намерят нов дом и работа. Затова не считам, че в този случай е редно да упрекваме политиците, че са мислили единствено за себе си ".
В собствен коментар през лятото описахте страната си като творение с едно тяло и две глави - едната е държавният уред на Лукашенко, а другата - искащите народна власт. Работейки във външното министерство на Минск, Вие сте служили на първата глава. Кога и за какво променихте мнението си за нея?
" Когато влязох в дипломатическата кариера, разбирах, че ще работя за външното министерство на властническа страна. Мотивацията ми беше, че след анексията на Крим от Русия Беларус навлезе в нова епоха на връзките си със Запада. Опита се да балансира зависимостта си от Москва. Исках да спомогна за подобряването на връзките със Запада, тъй като за задачата държавното управление трябваше да понижи репресиите и да отвори страната. И това се случваше сред 2014 и предходната година. Дадохме платформа за договаряния за рецесията в Украйна, не признахме анексирането на Крим, започнахме визови договаряния с Европейския съюз, влязохме в градивен разговор с НАТО.
От моята позиция нямахме друга опция в границите на Беларус, която да даде такива положителни резултати. Обещах си да не нарушавам правилата си и до предходната година това не ми се наложи. Защото външното министерство работеше, най-малко по моему, за националния интерес - освен за Лукашенко, само че и за хората в страната. Затова бях горделив да ги представям като посланик. През 2020-а обаче - поради митингите, арестите и измъчването на хора - напуснах министерството. Защото то към този момент не работеше в полза на страната ми ".
Интервюто на Константин Мравов с Павел Слункин в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ