Съвета на Европа не приема шефа на НСлС да разследва главния прокурор
Механизъм, който планува шефът на Националната следствена работа (НСлС) да дава отговор за инспекцията на всеки сигнал за закононарушение, касаещ основния прокурор, не е в положение да обезпечи практическа и институционална самостоятелност. Това е мнението на Комитета на министрите към Съвета на Европа за предишните на първо четене от предходния парламент промени в Закона за правосъдната власт. Тези ремонти предвиждащи шефът на Национална следствена служба да управлява следствието против основния прокурор бяха препоръчани от " Възраждане ".
Един от причините на Комитета на министрите против тази концепция е тъй като тя планува шефът на Национална следствена служба да бъде избиран, назначаван и подвеждан под отговорност от прокурорската гилдия или пленума на Висшия правосъден съвет. Така които основният прокурор отново може да упражнява решаващо или доста въздействие въргу този, който би трябвало да го проверява.
Комитетът на министрите поддържа държавния законопроект импортиран от министъра на правораздаването Крум Зарков. В отчета се установи, че дълго чаканата промяна не е прегледана на второ четене, а законопроектът е минал единствено на първо четене. Призовава се управляващите да продължат нужната законодателна работа, с цел да обезпечат приемането на значимите промени, както и да се отговори на изразените опасения и в допълнение да укрепят механизма за следствие. Българските управляващи се приканват и да създадат разбор дали е належащо да се усъвършенства в допълнение законодателството с конституционни промени.
Министрите чакат Народното събрание неотложно да избере нови членове на Висшия правосъден съвет (ВСС), като следи за дейно понижаване на въздействието на основния прокурор върху новия Висш съдебен съвет. Отправен е апел управляващите да заобикалят приемането разпореждания за автоматизирано премахване от служба на ръководителите на висшите съдилища, което би могло да заплаши тяхната самостоятелност.
В минимални промени на законопроекта си. Остава концепцията углавен арбитър от Върховния касационен съд, апелативен съд или областен съд, само че с сан на висш арбитър да може да управлява следствие против основния прокурор, в случай че зародят предпоставки за това. Идеята е индивидът, който проверява основния прокурор, да не е негов зависещ.
При предходния опит за въвеждане на механизъм за следствие на основния прокурор се стигна единствено до гласоподаване на първо четене. Първо разискването в правната комисия. След това законопроектът беше признат с гласовете на „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и част от ГЕРБ. Движение за права и свободи , „ Възраждане “ и „ Български напредък “ се въздържаха.
До второ четене в правната комисия на Народното събрание по този начин и не се стигна, откакто нейният ръководител Радомир Чолаков от ГЕРБ отхвърли разглеждането им да мине по-бързо, а единствено няколко дни по-късно президентът Румен Радев разпусна Народното събрание.
Един от причините на Комитета на министрите против тази концепция е тъй като тя планува шефът на Национална следствена служба да бъде избиран, назначаван и подвеждан под отговорност от прокурорската гилдия или пленума на Висшия правосъден съвет. Така които основният прокурор отново може да упражнява решаващо или доста въздействие въргу този, който би трябвало да го проверява.
Комитетът на министрите поддържа държавния законопроект импортиран от министъра на правораздаването Крум Зарков. В отчета се установи, че дълго чаканата промяна не е прегледана на второ четене, а законопроектът е минал единствено на първо четене. Призовава се управляващите да продължат нужната законодателна работа, с цел да обезпечат приемането на значимите промени, както и да се отговори на изразените опасения и в допълнение да укрепят механизма за следствие. Българските управляващи се приканват и да създадат разбор дали е належащо да се усъвършенства в допълнение законодателството с конституционни промени.
Министрите чакат Народното събрание неотложно да избере нови членове на Висшия правосъден съвет (ВСС), като следи за дейно понижаване на въздействието на основния прокурор върху новия Висш съдебен съвет. Отправен е апел управляващите да заобикалят приемането разпореждания за автоматизирано премахване от служба на ръководителите на висшите съдилища, което би могло да заплаши тяхната самостоятелност.
В минимални промени на законопроекта си. Остава концепцията углавен арбитър от Върховния касационен съд, апелативен съд или областен съд, само че с сан на висш арбитър да може да управлява следствие против основния прокурор, в случай че зародят предпоставки за това. Идеята е индивидът, който проверява основния прокурор, да не е негов зависещ.
При предходния опит за въвеждане на механизъм за следствие на основния прокурор се стигна единствено до гласоподаване на първо четене. Първо разискването в правната комисия. След това законопроектът беше признат с гласовете на „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и част от ГЕРБ. Движение за права и свободи , „ Възраждане “ и „ Български напредък “ се въздържаха.
До второ четене в правната комисия на Народното събрание по този начин и не се стигна, откакто нейният ръководител Радомир Чолаков от ГЕРБ отхвърли разглеждането им да мине по-бързо, а единствено няколко дни по-късно президентът Румен Радев разпусна Народното събрание.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ