Меган Бридж: В танца има за всекиго по нещо
Меган Бридж е хореограф и танцьор от Филаделфия. Тя взе присъединяване в 14-ото издание на Международния фестивал за актуален танц и пърформанс „ Антистатик “. Бридж е за повторно в България.
След представянето на работилница за танци и няколко хореографски осъществявания в София, тя приказва пред БНР за креативния развой и магията на хореографията.
В една от композициите на Меган Бридж, изпълнена у нас, звучи музиката на Лудвиг ван Бетовен от последната му соната за пиано.
„ Бях погълната от музиката му още в самото начало. Докато я слушах, започнах да си мисля - за какво ли тъкмо желая да танцувам върху музиката на този популярен композитор, освен това ням? В началото в действителност имаше нотки на феминизъм. Докато танцувах и работех върху хореографията си дадох сметка, че има укрепване на женското на фона на тази патриархална музика “, споделя хореографът.
Какво се промени по време на пандемията в музиката и хореографията, в живота на артистите, които се занимават със театрални изкуства?
„ Наистина беше доста тежка година - невъзможността да се движим, да се допираме, да танцуваме в пространството с сътрудници. За мен по-трудното беше да следя света към мен, хората - по какъв начин от ден на ден и повече се изолираха едни други, отдалечаваха се, с все по-голям боязън да се допират, да се приближават един до различен. Като човешки същества за нас е от витално значение да се допираме и да бъдем докосвани – това е механизъм за оцеляване . Смятам, че ние се нуждаем да бъдем във физически контакт, с цел да сме прочувствено здрави . За мен беше мъчно да следя това раздалечаване и се боря да се върнем към докосването, към потребността от другия. “
„ Първоначално започнах да се занимавам с дребни общности и да преподавам екстатични танци – те не бяха професионални танцьори. Аз самата се образовах да стана обучител и първата група беше Group Motion „ Груп Моушън “, във Филаделфия - потапяне в разнообразни танцови придвижвания н ахора на всякаква възраст: деца, студенти, възрастни. А философията на танцовата работилница е всеки да се включва и да танцува, без значение дали има умелост и или не . Всеки би трябвало да има връзка с тялото си, да се движи, да танцува, тъй като за прочувственото здраве това е в действителност доста значимо и потребно. За да се усещаме комфортно в телата си, с цел да се усещаме добре в света и по отношение на другите “, акцентира Меган Бридж.
Освен танцьор и хореограф, тя е и куратор на танцови спектакли.
„ За мен не е значимо танцьорът да има съвършената техника, или да може да постави крайници си до главата си, да прави многочислени пируети. За мен положителният танцьор е този, които има наличие на първо място, дали на сцената, измежду хората и даже по време на подготовката преди представлението. Да владеят придвижванията. Дори самото изпращане на сила към всяка част на тялото - към ходилата, към пръстите, към очите, методът, по който употребявате всяка парченце от тялото си по време на осъществяването - би трябвало да присъствате на 100 % в залата “, разкрива още Меган Бридж.
Тя се надява хората да си потеглят от спектаклите с мисълта, че танцът не е единствено и само наличен за експертите , че в танца има за всекиго по нещо.
„ Дори хората да не са привлечени да танцуват или да стават танцьори, то се надявам моите представления да са ги предиздвикали да се допрян по-отблизо до танца, да почувстват по какъв начин тялото е погълнато от танца, по какъв начин след това и те самите могат да накарат телата си да заживеят в ритъма на танца и те самите да се усещат по–добре в този свят. “
„ За мен най-голямото и най-важното предизвикателство е да имаш наличие в залата . Трудно е да запазиш наличие, когато си пред доста хора, когато адреналинът се е покачил на макс и в същото време си нащрек за музиката, за техническата част, или пък някой те е погледнал по необикновен метод, като че ли ти се смее или не харесва това, което правиш. /…/ Бих го определила като философско предизвикателство. А от физическа позиция да се задържиш дълго време на един крайник също не е по никакъв начин елементарно. “
Като дете се занимавала първо с гимнастика, след това с балет. Като тийнейджърка открива модерните танци.
„ Направо се влюбих в тях и започнах да ги изучвам и упражнявам. Научих се да се свързвам с тялото си и да показвам страстите си посредством придвижвания. Оттам потегли всичко и в никакъв случай не съм серпантина. Моите другари ходеха на плаж, а аз си оставах в къщи, с цел да не пропусна подготовка . “
Като експерт Меган Бридж мечтае да продължава да се развива, да преподава, а специалността й да я води на разнообразни места по света.
„ А другата ми огромна фантазия е да пребивавам измежду природата и наоколо до океана . Живея във Филаделфия и имаме дребен двор. Обичам да градинарствам и върша първите си стъпки в тази тенденция, започнах да уча цветята. “
Снимки в обявата: Теодора Симова
След представянето на работилница за танци и няколко хореографски осъществявания в София, тя приказва пред БНР за креативния развой и магията на хореографията.
В една от композициите на Меган Бридж, изпълнена у нас, звучи музиката на Лудвиг ван Бетовен от последната му соната за пиано.
„ Бях погълната от музиката му още в самото начало. Докато я слушах, започнах да си мисля - за какво ли тъкмо желая да танцувам върху музиката на този популярен композитор, освен това ням? В началото в действителност имаше нотки на феминизъм. Докато танцувах и работех върху хореографията си дадох сметка, че има укрепване на женското на фона на тази патриархална музика “, споделя хореографът.
Какво се промени по време на пандемията в музиката и хореографията, в живота на артистите, които се занимават със театрални изкуства?
„ Наистина беше доста тежка година - невъзможността да се движим, да се допираме, да танцуваме в пространството с сътрудници. За мен по-трудното беше да следя света към мен, хората - по какъв начин от ден на ден и повече се изолираха едни други, отдалечаваха се, с все по-голям боязън да се допират, да се приближават един до различен. Като човешки същества за нас е от витално значение да се допираме и да бъдем докосвани – това е механизъм за оцеляване . Смятам, че ние се нуждаем да бъдем във физически контакт, с цел да сме прочувствено здрави . За мен беше мъчно да следя това раздалечаване и се боря да се върнем към докосването, към потребността от другия. “
„ Първоначално започнах да се занимавам с дребни общности и да преподавам екстатични танци – те не бяха професионални танцьори. Аз самата се образовах да стана обучител и първата група беше Group Motion „ Груп Моушън “, във Филаделфия - потапяне в разнообразни танцови придвижвания н ахора на всякаква възраст: деца, студенти, възрастни. А философията на танцовата работилница е всеки да се включва и да танцува, без значение дали има умелост и или не . Всеки би трябвало да има връзка с тялото си, да се движи, да танцува, тъй като за прочувственото здраве това е в действителност доста значимо и потребно. За да се усещаме комфортно в телата си, с цел да се усещаме добре в света и по отношение на другите “, акцентира Меган Бридж.
Освен танцьор и хореограф, тя е и куратор на танцови спектакли.
„ За мен не е значимо танцьорът да има съвършената техника, или да може да постави крайници си до главата си, да прави многочислени пируети. За мен положителният танцьор е този, които има наличие на първо място, дали на сцената, измежду хората и даже по време на подготовката преди представлението. Да владеят придвижванията. Дори самото изпращане на сила към всяка част на тялото - към ходилата, към пръстите, към очите, методът, по който употребявате всяка парченце от тялото си по време на осъществяването - би трябвало да присъствате на 100 % в залата “, разкрива още Меган Бридж.
Тя се надява хората да си потеглят от спектаклите с мисълта, че танцът не е единствено и само наличен за експертите , че в танца има за всекиго по нещо.
„ Дори хората да не са привлечени да танцуват или да стават танцьори, то се надявам моите представления да са ги предиздвикали да се допрян по-отблизо до танца, да почувстват по какъв начин тялото е погълнато от танца, по какъв начин след това и те самите могат да накарат телата си да заживеят в ритъма на танца и те самите да се усещат по–добре в този свят. “
„ За мен най-голямото и най-важното предизвикателство е да имаш наличие в залата . Трудно е да запазиш наличие, когато си пред доста хора, когато адреналинът се е покачил на макс и в същото време си нащрек за музиката, за техническата част, или пък някой те е погледнал по необикновен метод, като че ли ти се смее или не харесва това, което правиш. /…/ Бих го определила като философско предизвикателство. А от физическа позиция да се задържиш дълго време на един крайник също не е по никакъв начин елементарно. “
Като дете се занимавала първо с гимнастика, след това с балет. Като тийнейджърка открива модерните танци.
„ Направо се влюбих в тях и започнах да ги изучвам и упражнявам. Научих се да се свързвам с тялото си и да показвам страстите си посредством придвижвания. Оттам потегли всичко и в никакъв случай не съм серпантина. Моите другари ходеха на плаж, а аз си оставах в къщи, с цел да не пропусна подготовка . “
Като експерт Меган Бридж мечтае да продължава да се развива, да преподава, а специалността й да я води на разнообразни места по света.
„ А другата ми огромна фантазия е да пребивавам измежду природата и наоколо до океана . Живея във Филаделфия и имаме дребен двор. Обичам да градинарствам и върша първите си стъпки в тази тенденция, започнах да уча цветята. “
Снимки в обявата: Теодора Симова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ