Медуза – вковаващият символ на женския гняв
Медуза е хубавицата горгона, която поради дързостта да се състезава с Атина по хубост е осъдена грубо. Посейдон я съблазнява в храма на Атина, а гневната богинята трансформира косите ѝ в живи змии. Това споделя старогръцката легендата за единствената смъртна измежду сестрите горгони, талантлива със страшна мощ – да вкаменява всеки, който я огледа. Персей съумява да убие Медуза, като употребява отрязаната ѝ глава за щит, благодарение на който трансформира враговете си в камъни.
Именно погледът на Медуза е паметен за всеки, който е видял шедьовъра на Караваджо, съхранен през вековете в изложба " Уфици " във Флоренция. От стената на галерията наднича страховитата горгона, уловена в мига, в който осъзнава края си. Титани, богове, смъртни – никой от тях не може да се мери с Медуза, която има силата да убива и да търси възмездие. През XVI в. било възприето Медуза да се счита за знак на триумфа на силата и разсъдъка над чувствителността, което директно кореспондира с името ѝ от гръцки (Μέδουσα), означаващо „ пазач, защитничка, повелителка ".
Това е и повода скулптори и художници от разнообразни столетия да употребяват облика ѝ като магическа отбрана против злите сили. В непосредственост до " Уфици " е и бронзовата скулптура на Персей, който държи отрязаната глава на Медуза, дело на ренесансовия ваятел Бенвенуто Челини. Трагичната ѝ хубост е вплетена и в голям брой римски мозаечни подове, които акцентират силата ѝ на муза, а не на страшилище.
Именно като жертва на обезчестяване в свещения храм, Медуза освен че не получава възмездие за тъгите си, а в противен случай – бива жигосана през вековете като развратница, като знак на гнева на омърсените дами. Превърната е в страшилище от голям брой митологеми. Убийството ѝ също води до абсурд – от кръвта на блудницата, на изкусителката и на чудовищната блудница се ражда една от най-светлите фигури на старогръцката митология – крилатият кон Пегас, който сякаш оневинява Медуза и признава правото ѝ на възмездие.
И още...
Именно погледът на Медуза е паметен за всеки, който е видял шедьовъра на Караваджо, съхранен през вековете в изложба " Уфици " във Флоренция. От стената на галерията наднича страховитата горгона, уловена в мига, в който осъзнава края си. Титани, богове, смъртни – никой от тях не може да се мери с Медуза, която има силата да убива и да търси възмездие. През XVI в. било възприето Медуза да се счита за знак на триумфа на силата и разсъдъка над чувствителността, което директно кореспондира с името ѝ от гръцки (Μέδουσα), означаващо „ пазач, защитничка, повелителка ".
Това е и повода скулптори и художници от разнообразни столетия да употребяват облика ѝ като магическа отбрана против злите сили. В непосредственост до " Уфици " е и бронзовата скулптура на Персей, който държи отрязаната глава на Медуза, дело на ренесансовия ваятел Бенвенуто Челини. Трагичната ѝ хубост е вплетена и в голям брой римски мозаечни подове, които акцентират силата ѝ на муза, а не на страшилище.
Именно като жертва на обезчестяване в свещения храм, Медуза освен че не получава възмездие за тъгите си, а в противен случай – бива жигосана през вековете като развратница, като знак на гнева на омърсените дами. Превърната е в страшилище от голям брой митологеми. Убийството ѝ също води до абсурд – от кръвта на блудницата, на изкусителката и на чудовищната блудница се ражда една от най-светлите фигури на старогръцката митология – крилатият кон Пегас, който сякаш оневинява Медуза и признава правото ѝ на възмездие.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ