Меча на хан Кубрат представя Националната галерия
Мечът на хан Кубрат ще бъде показан на галерия в Националната изложба " Двореца " в границите на Дните на Ермитажа в София, които се реализират с финансовата поддръжка на Министерството на културата. На откриването на 24 май от 16 ч. в Балната зала ще участва заместник-директорът на Държавния Ермитаж проф. Георги Вилинбахов. Куратор на експозицията, която ще може да се види до 30 юни, е доцент доктор Иля Ахмедов от отдел " Източна Европа и Сибир " на Държавния Ермитаж, научи ДУМА от доктор Калина Петкова, куратор от страна на Националната изложба.
Два от най-емблематичните за българската история предмети - меча на хан Кубрат и пръстена с монограм (ХУВРАТУ ПАТРИКИУ), доказващ името на получилия патрицианско достолепие - хан Кубрат, съхранявани в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург, ще забележим в Националната изложба.
Пръстенът и мечът са част от богатство, намерено през 1912 година край с. Малая Перешчепина, на брега на р. Ворскла в покрайнините на днешния град Полтава, Украйна. Цялата находка се състои от към 800 предмета, огромна част от които са златни, а други - от сребро. През 1984 година немският археолог проф. Йоахим Вернер провокира същинска гражданска война в науката, определяйки ги като благосъстоятелност на българския държател хан Кубрат.
Съкровището от Малая Перешчепина е забавен и комплициран комплекс, който включва разнообразни по своята функционалност групи предмети, с ясно разграничена и обоснована културна принадлежност. Може да бъдат разпознати произведения, дело на локални " безчовечен " майстори, както и творби на торевтиката, направени в иранската традиция в земите на Сасанидите. Най-голям брой са изделията от доблестен метал, създадени в ателиетата на Константинопол.
По своя темперамент съкровището не е хомогенно и не може да бъде лимитирано в стеснен хронологически интервал от време (най-ранните находки се датират през първите години на третата четвърт на VII век).
Безспорно най-интересният комплект от предмети принадлежи към персоналните движимости на хан Кубрат. Те са инсигнии, свързани с висшия ранг на техния притежател: коланна гарнитура от злато; тържествен стоманен меч с изтънчено направени и украсени златна ръкохватка и ножница; две златни клипси за мантия; две златни гривни. Най-важният артефакт измежду тях е пръстен с монограм.
Артефактите от един толкоз значим комплекс, датиращ от времето преди основаването на българската страна, са от извънредно значение за историческата просвета, само че и за историята на изкуството. Това е един от редките случаи, за който може да се дефинира освен етническата принадлежност на притежателя на предметите, само че и те да бъдат обвързани с съответно име - името на хан Кубрат.
Три съпътстващи събития са планувани до края на месеца. В интервала на изложбата, 24 май - 30 юни, ще има прожекции в Балната зала на филмите " Ах, Ермитаж! " и " На Ермитажа с обич ". На 25 май от 16 ч. кураторът на изложбата доцент доктор Иля Ахмедов ще изнесе лекция в Балната зала. На 29 май от 16 ч. в " Квадрат 500 " на Националната изложба Максим Лапшин ще показа Лабораторията по научна реституция на кавалетна живопис на Държавния Ермитаж.
Два от най-емблематичните за българската история предмети - меча на хан Кубрат и пръстена с монограм (ХУВРАТУ ПАТРИКИУ), доказващ името на получилия патрицианско достолепие - хан Кубрат, съхранявани в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург, ще забележим в Националната изложба.
Пръстенът и мечът са част от богатство, намерено през 1912 година край с. Малая Перешчепина, на брега на р. Ворскла в покрайнините на днешния град Полтава, Украйна. Цялата находка се състои от към 800 предмета, огромна част от които са златни, а други - от сребро. През 1984 година немският археолог проф. Йоахим Вернер провокира същинска гражданска война в науката, определяйки ги като благосъстоятелност на българския държател хан Кубрат.
Съкровището от Малая Перешчепина е забавен и комплициран комплекс, който включва разнообразни по своята функционалност групи предмети, с ясно разграничена и обоснована културна принадлежност. Може да бъдат разпознати произведения, дело на локални " безчовечен " майстори, както и творби на торевтиката, направени в иранската традиция в земите на Сасанидите. Най-голям брой са изделията от доблестен метал, създадени в ателиетата на Константинопол.
По своя темперамент съкровището не е хомогенно и не може да бъде лимитирано в стеснен хронологически интервал от време (най-ранните находки се датират през първите години на третата четвърт на VII век).
Безспорно най-интересният комплект от предмети принадлежи към персоналните движимости на хан Кубрат. Те са инсигнии, свързани с висшия ранг на техния притежател: коланна гарнитура от злато; тържествен стоманен меч с изтънчено направени и украсени златна ръкохватка и ножница; две златни клипси за мантия; две златни гривни. Най-важният артефакт измежду тях е пръстен с монограм.
Артефактите от един толкоз значим комплекс, датиращ от времето преди основаването на българската страна, са от извънредно значение за историческата просвета, само че и за историята на изкуството. Това е един от редките случаи, за който може да се дефинира освен етническата принадлежност на притежателя на предметите, само че и те да бъдат обвързани с съответно име - името на хан Кубрат.
Три съпътстващи събития са планувани до края на месеца. В интервала на изложбата, 24 май - 30 юни, ще има прожекции в Балната зала на филмите " Ах, Ермитаж! " и " На Ермитажа с обич ". На 25 май от 16 ч. кураторът на изложбата доцент доктор Иля Ахмедов ще изнесе лекция в Балната зала. На 29 май от 16 ч. в " Квадрат 500 " на Националната изложба Максим Лапшин ще показа Лабораторията по научна реституция на кавалетна живопис на Държавния Ермитаж.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ