МАЙСТОР РАЗБОЙНИК Петър е надхитрял и други хора като дете.

МАЙСТОР РАЗБОЙНИК
Петър е надхитрял и други хора като дете. В неговото село живеел един доста фамозен бандит, който бил толкоз добър в злодействата, че минавал за занаятчия в занаята си. Той научил за умното момче и изискал да го вземе за чирак. Щял да го образова на всяка специфичност, дето знаел.
„ Така няма да отидат напразно уменията ми – казвал си той. – Някой ще ми продължи делото. “
Като схванал за желанието на апаша, Хитър Петър си рекъл, че може тия познания да са му потребни. Затова и склонил да отиде с него и да запомня всяка думичка, дето има да му приказва.
Речено – сторено. Петър научил всичко за кражбите и разбойничеството. Нямало към този момент секрети за него в тия занаяти.
– Само един урок остана да ти предам – споделил майсторът бандит на чирака си. – Трябва да ти покажа по какъв начин можеш да откраднеш яйцата на птица, до момента в който тя самата е в гнездото, но без даже да усети какво си сторил.
Отишли двамата злосторници в гората, намерили гнездо, дето не било прекомерно високо, и остарелият крадец се понадигнал, с цел да бръкне бавно при яйцата, без да разбута птицата. Ала до момента в който опипвал, с цел да ги откри, Петър дръпнал гащите му и ги смъкнал до глезените. Разбойникът даже не усетил какво се било случило.
След малко той към този момент държал дребните яйчица в ръка и се обърнал да ги покаже на чирака си. Едва тогава схванал, че е със смъкнати гащи. Почудил се той, позамислил се, почесал брадата си, пък рекъл:
– Върви си, Петре, нямам на какво повече да те науча. По разтропан излезе от мен и по-голям бандит стана.
КОЙ Е ПО-ГОЛЯМ
Малко е прочут братът на Хитър Петър – Хитър Павел. Той също не падал по-долу в измамите. Често двамата се надлъгвали между тях, тъй като нямали почтени съперници в тоя поминък. Хората описват, че когато били дребни, един човек питал Петър:
– Я кажи кой е по-голям, ти или брат ти Павел?
Хитрецът се замислил, пък дал отговор:
– Преди година майка ми сподели, че той е по-голям с една година. Значи в този момент към този момент съм го настигнал и сме на една възраст!
КАК ЗАГИНАЛ ХИТЪР ПАВЕЛ
Никой не знаел по какъв начин си е отишъл от тоя свят Хитър-Петровият брат. Другите селяни били доста любопитни да схванат, по тази причина постоянно питали Петър. Той обаче все ги лъжел. Някои даже се съмнявали, че Павел въобще е съществувал. Хитрецът все разказвал друга история, по тази причина и никой не бил уверен в правдивостта на думите му.
– Петре, ти в действителност ли си имал брат? – питали го един път в кръчмата.
– Имах – отвърнал той.
– Как се е казвал? – поискали да научат другарите му.
– Как ли? Хитър Павел. Така го назоваха всички.
– Ама какво се случи с него, за какво не го познаваме?
– Е... той умря още когато бяхме млади. Като се прибирал към дома, рекъл да мине косо. Вместо да търси брод през реката, хвърлил се да я преплува. Тя обаче била бурна и го отнесла. Удавил се.
– Петре, но... той за какво е бързал толкоз доста?
– Бързал е... по-рано е желал да се прибере.
– И какво, още ли щяхте да го чакате, в случай че бе избрал да тръгне по заобиколния път?
– Е, преди три години щеше да се е прибрал. Ама на, Бог да го елементарни Хитър Павел.
Тая история хората запомнили и разказвали, като станело дума за брата на Петър. Още една обаче е стигнала до наши дни. Петър разказвал и нея с огромна ненаситност. Казват, че за първи път загатнал за нея на пазара. Неговите приятели го срещнали там и от приказка на приказка още веднъж стигнали до тоя въпрос:
– Петре, ти в действителност ли си имал брат?
– Имах – отвърнал той. – Казваше се Павел и му викаха Хитър Павел.
– Ама какво стана с него, Петре? Жив ли е? Умрял ли е?
– Ех, бедняшки живот! Не е сред живите. Почина.
– Я разкажи, Петре. Разкажи да знаем.
– Е, добре. Добре. Сега ще чуете какво се случи с Хитър Павел. Аз самият не съм сигурен какво е станало. Може пък да е жив. Да обикаля по горите... или пък другаде да е отишъл – в някой град или село, дето никой от нас не е ходил. Иначе все някой щеше да го е срещал и да каже. Така... бяхме отишли дружно за дърва. У дома ни чакаха, че към този момент захладняваше. Нямаше дърва ни за готвене, ни за топлене. Сякохме в гората, цепехме огромните стволове и хвърляхме готовите дърва в каруцата. По едно време обаче чухме мощен плач. Ей! Толкова пронизителен беше, че след това през целия ден ми глъхнеха ушите. Стреснахме се, но като се обърнах към звука, бързо си върнах разсъдъка. Беше мечка. Голяма, зъбата, рунтава! Беж, крачета, да бягаме! Не помислих и минута, напряко хукнах. Бързах колкото ми държат нозете. Съвсем забравих за брат си. Ама той беше огромен левент. Силен, висок беше. Никой в селото не можеше да се изправи против него. Всичките моми желаеха да им бъде либе. Виках си, че ще се оправи с мечката. Чак до селото избягах и се свих край една къщичка в покрайнините му. Там останах съвсем до мръкнало. Едва тогава се престраших да видя какво е станало. Тръгнах назад към гората, открих сечището и взех да се оглеждам. Преди момент ви загатнах: брат ми беше огромен левент. Невиждан другаде левент. Няма към този момент такива в нашето село. Гледам, ви споделям, от мечката няма и диря! Нищо, бре! От брат ми пък останал един крайник. Голям левент! От мечката нищо, от него – цялостен крайник! Това е левент!
И по този начин, разказвали хората за Хитър Павел и какъв огромен левент бил.
„ Мечка боязън, мен – не страх – казвали хората и добавяли: – От мечката нищо, от мене – крайник! “