Русия върна в Европа мюнхенската шарка
Маймунската шарка произлиза от Африка и е едва заразна в Европа, само че мюнхенската е с европейски патент и е срамно прилепчива. Точно от нея Украйна се плаши най-вече, защото подозира, че водещите страни в Европейски Съюз като Франция, Германия и Италия са склонни да приложат по отношение на Русия опита си от Мюнхенското споразумение през 1938 година, което откъсва част от Чехословакия в интерес на нацистка Германия. Неговата политическа философия е да се усмири агресорът, като се засити апетитът му с мръвки от непознато тяло.
Пръв даде обезпокоителен сигнал
френският президент Еманюел Макрон, който сега е ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз. Той избра натоварената с доста знаци дата 9 май, с цел да произнесе паметна в Страсбург при закриването на Конференцията за бъдещето на Европейски Съюз. Там сподели във връзка войната в Украйна: " Когато мирът пристигна най-сетне на европейската земя, ще би трябвало да изградим нови салда на сигурност и ще би трябвало дружно в никакъв случай да не се поддаваме както на изкушението за унижение, по този начин и на духа за реванш, тъй като в предишното те към този момент прекалено много опустошиха пътищата на мира ". После добави на конференция: " Никога не трябва да забравяме, че на следващия ден ще би трябвало да градим мир. Ще би трябвало да го вършим на една маса с Украйна и Русия (...) И това няма да стане нито посредством отменяне, нито посредством изключване един от друг, нито даже посредством унижение. " Поставянето на жертвата и агресора на една повърхност означаваше да се даде късмет на агресора да избегне унижението, което по този начин или другояче си е спечелил с интернационалната изолираност, само че би било още по-болезнено при загуба на войната.
Макрон направи отпратка към Версайския кротичък контракт от 1919 година след Първата международна война, унизил Германия дотам, че да търси реванш посредством Втората международна война. Той не предложи на украинците да правят отстъпка територии на Русия, само че това се подразбираше, тъй като, с цел да избегне позора в личната си страна, Путин би трябвало да се върне от войната с някаква плячка.
Повече конкретика внесе италианският външен министър Луиджи ди Майо, който на 21 май показа пред Организация на обединените нации
проект за мир от четири точки :
1) преустановяване на огъня в Украйна и демилитаризация на фронта под надзора на ООН;
2) договаряния за статута на Украйна, която ще влезе в Европейски Съюз, само че не и в НАТО;
3) двустранно съглашение сред Украйна и Русия за Крим и Донбас (като се предлага тези „ противоречиви територии да имат цялостна автономност с право да подсигуряват личната си сигурност, само че оставайки под украински суверенитет “);
4) подписване на многостранно съглашение за мира и сигурността в Европа за разоръжаване, надзор на въоръженията и попречване на спорове.
Третата точка провокира яд в Киев, тъй като сложи под въпрос нещо, което би трябвало да е несъмнено най-малко от позиция на съдружниците на Украйна:
На кого принадлежат Крим и Донбас?
След като Италия има намерение да ги хвърли на масата за договаряния, чака да има пазарлък и отстъпки от украинска страна. Още на 22 май украинският президент Володимир Зеленски се обади на италианския министър председател Марио Драги да го пита що за дипломатически демарш е това и да му изиска като знак за продължаваща взаимност още военна помощ и спомагателни наказания против Русия. А президентският консултант в Киев Михайло Подоляк отхвърли концепцията за договаряния с Русия по териториални въпроси и добави: „ Би било добре, в случай че европейските и американските елити разбираха, че не би трябвало да оставяме Русия по средата на пътя, тъй като по този метод ще засилим реваншистките й настроения. След две-три години те ще бъдат още по-жестоки, още повече ще ни ненавиждат и което е по-лошо, освен нас - Украйна, а и целия западен свят “.
Фактите, които пробиха в общественото пространство, към момента са нищожни, само че те са индикатор, че в невидимата връзка на високо ниво
тече тежък пазарлък,
който се свежда до две спорни позиции. Украйна е уверена, че ще реализира сигурност и гаранция за своята териториална целокупност единствено посредством победа над Русия, а най-силните страни от Европейски Съюз Франция, Италия и се стремят да избегнат спомагателни главоболия с Москва, като ѝ подмятат нещо за сметка на Украйна. Така Путин би завършил без оскърбление " специфичната военна интервенция " и би се показал вкъщи за победител. С празни ръце той не би могъл да се върне, защото би означавало да признае проваляне и да постави завършек на властта си (и даже освен това в персонален план).
На 24 май му се притече на помощ и някогашният държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър, който съобщи на икономическия конгрес в Давос, че Западът е задължен на повлияе на Украйна, за да възвърне договарянията с Русия, даже в случай че на Киев му се наложи да направи ред отстъпки. 98-годишният Кисинджър от дълго време не заема никакви публични постове, само че думата му се чува на най-високо ниво по света. Затова украинският президент Володимир Зеленски на идващия ден: " Имам възприятието, че за господин Кисинджър годината не е 2022-ра, а 1938-а. И той си е мислел, че приказва не с аудиторията в Давос, а в тогавашен Мюнхен ".
България скоро ще се изправи пред нов политически избор
на чия страна да застане:
дали да се подреди до огромните сили, които са склонни да търгуват с ползите на Украйна, с цел да си спестят несъразмерни неприятности с Русия, или да поддържа Украйна дружно с множеството страни от Източна Европа, които се притесняват, че възможните взаимни отстъпки с агресора биха ги изложили на същия риск да станат негова жертва. Като се знае какъв брой неубедителна е до момента българската политика в поддръжка на Украйна, може да се чака, че проруските среди у нас с наслада ще се възползват от западната неустановеност. Рефлексът да се приспособяват към позицията на по-силния (Франция, Германия, Италия плюс Русия) ще ги освободи от всевъзможни съмнения.
На връщане от Мюнхен през 1938 година тогавашният френски министър-председател Едуар Даладие очаквал да бъде освиркан в Париж поради договорката с Хитлер, чиято пропагандна цел е била да се привлече Германия в Обществото на народите и да бъде умиротворена за сметка на Чехословакия. За огромна изненада той бил аплодиран от възторжена навалица на летище " Бурже ". На съпътстващия го посланик споделил безшумно: " Какви простаци! Само да знаеха... " А по-късно в своите " Мемоари " написа: " Очаквах да ме замерят с домати, а получих цветя ".
Дипломацията е изкуство на вероятното, само че в случай че реализира неестествен мир, отваря вратата за война. Заслепението не оказва помощ, а единствено отсрочва конфликта с грубата реалност, както става в Европа година след Мюнхенския контракт. Известен е също като диктат, тъй като пострадалата Чехословакия не взе участие в договарянията с Хитлер, както Украйна не взе участие в съчиняването на кротичък проект за нейна сметка.
Пръв даде обезпокоителен сигнал
френският президент Еманюел Макрон, който сега е ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз. Той избра натоварената с доста знаци дата 9 май, с цел да произнесе паметна в Страсбург при закриването на Конференцията за бъдещето на Европейски Съюз. Там сподели във връзка войната в Украйна: " Когато мирът пристигна най-сетне на европейската земя, ще би трябвало да изградим нови салда на сигурност и ще би трябвало дружно в никакъв случай да не се поддаваме както на изкушението за унижение, по този начин и на духа за реванш, тъй като в предишното те към този момент прекалено много опустошиха пътищата на мира ". После добави на конференция: " Никога не трябва да забравяме, че на следващия ден ще би трябвало да градим мир. Ще би трябвало да го вършим на една маса с Украйна и Русия (...) И това няма да стане нито посредством отменяне, нито посредством изключване един от друг, нито даже посредством унижение. " Поставянето на жертвата и агресора на една повърхност означаваше да се даде късмет на агресора да избегне унижението, което по този начин или другояче си е спечелил с интернационалната изолираност, само че би било още по-болезнено при загуба на войната.
Макрон направи отпратка към Версайския кротичък контракт от 1919 година след Първата международна война, унизил Германия дотам, че да търси реванш посредством Втората международна война. Той не предложи на украинците да правят отстъпка територии на Русия, само че това се подразбираше, тъй като, с цел да избегне позора в личната си страна, Путин би трябвало да се върне от войната с някаква плячка.
Повече конкретика внесе италианският външен министър Луиджи ди Майо, който на 21 май показа пред Организация на обединените нации
проект за мир от четири точки :
1) преустановяване на огъня в Украйна и демилитаризация на фронта под надзора на ООН;
2) договаряния за статута на Украйна, която ще влезе в Европейски Съюз, само че не и в НАТО;
3) двустранно съглашение сред Украйна и Русия за Крим и Донбас (като се предлага тези „ противоречиви територии да имат цялостна автономност с право да подсигуряват личната си сигурност, само че оставайки под украински суверенитет “);
4) подписване на многостранно съглашение за мира и сигурността в Европа за разоръжаване, надзор на въоръженията и попречване на спорове.
Третата точка провокира яд в Киев, тъй като сложи под въпрос нещо, което би трябвало да е несъмнено най-малко от позиция на съдружниците на Украйна:
На кого принадлежат Крим и Донбас?
След като Италия има намерение да ги хвърли на масата за договаряния, чака да има пазарлък и отстъпки от украинска страна. Още на 22 май украинският президент Володимир Зеленски се обади на италианския министър председател Марио Драги да го пита що за дипломатически демарш е това и да му изиска като знак за продължаваща взаимност още военна помощ и спомагателни наказания против Русия. А президентският консултант в Киев Михайло Подоляк отхвърли концепцията за договаряния с Русия по териториални въпроси и добави: „ Би било добре, в случай че европейските и американските елити разбираха, че не би трябвало да оставяме Русия по средата на пътя, тъй като по този метод ще засилим реваншистките й настроения. След две-три години те ще бъдат още по-жестоки, още повече ще ни ненавиждат и което е по-лошо, освен нас - Украйна, а и целия западен свят “.
Фактите, които пробиха в общественото пространство, към момента са нищожни, само че те са индикатор, че в невидимата връзка на високо ниво
тече тежък пазарлък,
който се свежда до две спорни позиции. Украйна е уверена, че ще реализира сигурност и гаранция за своята териториална целокупност единствено посредством победа над Русия, а най-силните страни от Европейски Съюз Франция, Италия и се стремят да избегнат спомагателни главоболия с Москва, като ѝ подмятат нещо за сметка на Украйна. Така Путин би завършил без оскърбление " специфичната военна интервенция " и би се показал вкъщи за победител. С празни ръце той не би могъл да се върне, защото би означавало да признае проваляне и да постави завършек на властта си (и даже освен това в персонален план).
На 24 май му се притече на помощ и някогашният държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър, който съобщи на икономическия конгрес в Давос, че Западът е задължен на повлияе на Украйна, за да възвърне договарянията с Русия, даже в случай че на Киев му се наложи да направи ред отстъпки. 98-годишният Кисинджър от дълго време не заема никакви публични постове, само че думата му се чува на най-високо ниво по света. Затова украинският президент Володимир Зеленски на идващия ден: " Имам възприятието, че за господин Кисинджър годината не е 2022-ра, а 1938-а. И той си е мислел, че приказва не с аудиторията в Давос, а в тогавашен Мюнхен ".
България скоро ще се изправи пред нов политически избор
на чия страна да застане:
дали да се подреди до огромните сили, които са склонни да търгуват с ползите на Украйна, с цел да си спестят несъразмерни неприятности с Русия, или да поддържа Украйна дружно с множеството страни от Източна Европа, които се притесняват, че възможните взаимни отстъпки с агресора биха ги изложили на същия риск да станат негова жертва. Като се знае какъв брой неубедителна е до момента българската политика в поддръжка на Украйна, може да се чака, че проруските среди у нас с наслада ще се възползват от западната неустановеност. Рефлексът да се приспособяват към позицията на по-силния (Франция, Германия, Италия плюс Русия) ще ги освободи от всевъзможни съмнения.
На връщане от Мюнхен през 1938 година тогавашният френски министър-председател Едуар Даладие очаквал да бъде освиркан в Париж поради договорката с Хитлер, чиято пропагандна цел е била да се привлече Германия в Обществото на народите и да бъде умиротворена за сметка на Чехословакия. За огромна изненада той бил аплодиран от възторжена навалица на летище " Бурже ". На съпътстващия го посланик споделил безшумно: " Какви простаци! Само да знаеха... " А по-късно в своите " Мемоари " написа: " Очаквах да ме замерят с домати, а получих цветя ".
Дипломацията е изкуство на вероятното, само че в случай че реализира неестествен мир, отваря вратата за война. Заслепението не оказва помощ, а единствено отсрочва конфликта с грубата реалност, както става в Европа година след Мюнхенския контракт. Известен е също като диктат, тъй като пострадалата Чехословакия не взе участие в договарянията с Хитлер, както Украйна не взе участие в съчиняването на кротичък проект за нейна сметка.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ