Трите вируса на съзнанието
Майката на психолога Робърт Дилтс - един от най-известните специалисти в невролингвистичното програмиране, през 1978 година се разболяла от рак на гърдата. Лекували я, само че безуспешно. През 1982 година Патрисия Дилтс е изписана с четвърти етап на болестта. Робърт си задал въпроса по какъв начин да се опита да помогне на майка си, та нали е оказал помощ на толкоз свои клиенти...
Дилтс безусловно се заключил у дома с майка си за няколко дни и в процеса на работа направил едно от най-важните открития в логиката на психиката. Той разкрил и дефинирал аргументите, заради които хората сами си не разрешават да трансформират живота си към по-добро. Дилтс назовава тези парадигми „ ограничаващи убеждения " или „ вируси на съзнанието ". Те са три.- Синко, разбирам, че си доста завързан към мен и не искаш да загивам. Но никой в никакъв случай не се е излекувал от рак в четвърти етап, а лекарите към този момент ни споделиха, че не могат да създадат нищо повече - обърнала се Патрисия към Робърт.
Това е първото ограничаващо разбиране, което Дилтс нарича „ безизходност ". Щом никой в никакъв случай не е могъл и аз няма да мога. Има вариации: „ нито една жена не може това ", „ никой в тази страна не може по този начин ", „ нито един пенсионер... " и т.н. Но Дилтс измислил по какъв начин да се оправи с безнадеждността: би трябвало да се намерят изключения. Той изнамерил и дал на майка си отрязъци от вестници, препечатки от медицински списания, записи на телевизионни излъчвания за хора, които са се излекували от тежки заболявания ненадейно и необяснимо за лекарите.
Възникнало второто предрешение - вирусът на съзнанието, наименуван „ беззащитност ". - Да, несъмнено, има излекувани хора. Но те не са като другите, те са особени. Аз не съм такава. Аз съм остаряла, слаба и болна жена. Няма да мога да направя това, което те са създали, нямам ресурса - занареждала майката на психолога. Но се оказало, че и това може да бъде преодоляно. Робърт Дилтс, съгласно който всеки човек има изобилен запас, напомнил на майка си, че когато фамилията им е живяло оскъдно и гладувало, тя постоянно намирала излаз от обстановки, които изглеждали задънени. Възрастната жена си спомнила за тези моменти и й поолекнало. Но не за дълго...
Дошло и третото затруднение. Дилтс го назовава „ незначителност ".- Помниш ли баба си - моята майка? Тя умря от рак на гърдата. А сестра й - моята вуйна - си отиде от рак на хранопровода. Много обичах и майка си, и вуйна си. С нищо не съм по-добра от тях. Щом те са умряли от рак, за какво аз би трябвало да оздравея? - разсъждавала Патрисия.Дилтс разкрил, че по принцип хубавата линия на характера - лоялност към фамилията и възрастните родственици - може да изиграе на индивида подъл номер. За майка му да оздравее в обстановка, при която нейната майка е умряла, е еднакво на изменничество. Щом по този начин са живели нашите предшественици, а ние ги обичаме - и ние ще живеем по този начин. - Помисли си добре - дал отговор Робърт. - А би ли желала сестра ми - твоята щерка - след време, в случай че не дай Боже се разболее от рак, да каже: „ Щом майка ми умря от това и аз би трябвало да умра от него, та нали я обичам... "
- Как можеш да приказваш такива неща! - възмутила се Патрисия Дилтс. - Ами тогава дай й прекрасен образец в този момент. Ако ти решиш да се възстановяваш и сходна болест я налегне в миналото, тя ще си каже: „ Майка ми съумя да оздравее, и аз ще мога ".
Ресурсът за превъзмогване на нищожността, ненужността и безсмислието е позициониран в бъдещето. Децата копират родителите си. Ако в този момент не намерим нов модел на държание, който ще ни обезпечи да изживеем още 25 години на драго сърце и полза за нас и за другите, а седнем на пейката да си доживяваме живота и да се оплакваме, демонстрирайки на идващите генерации безизходност, беззащитност и безцелност, то и децата ни, които доста ни обичат, на 50 ще си кажат: не сме въобще по-добри от бащите си, които на 50 към този момент са били старци.Майката на Робърт Дилтс умряла. Но години по-късно и не от рак.
Дилтс безусловно се заключил у дома с майка си за няколко дни и в процеса на работа направил едно от най-важните открития в логиката на психиката. Той разкрил и дефинирал аргументите, заради които хората сами си не разрешават да трансформират живота си към по-добро. Дилтс назовава тези парадигми „ ограничаващи убеждения " или „ вируси на съзнанието ". Те са три.- Синко, разбирам, че си доста завързан към мен и не искаш да загивам. Но никой в никакъв случай не се е излекувал от рак в четвърти етап, а лекарите към този момент ни споделиха, че не могат да създадат нищо повече - обърнала се Патрисия към Робърт.
Това е първото ограничаващо разбиране, което Дилтс нарича „ безизходност ". Щом никой в никакъв случай не е могъл и аз няма да мога. Има вариации: „ нито една жена не може това ", „ никой в тази страна не може по този начин ", „ нито един пенсионер... " и т.н. Но Дилтс измислил по какъв начин да се оправи с безнадеждността: би трябвало да се намерят изключения. Той изнамерил и дал на майка си отрязъци от вестници, препечатки от медицински списания, записи на телевизионни излъчвания за хора, които са се излекували от тежки заболявания ненадейно и необяснимо за лекарите.
Възникнало второто предрешение - вирусът на съзнанието, наименуван „ беззащитност ". - Да, несъмнено, има излекувани хора. Но те не са като другите, те са особени. Аз не съм такава. Аз съм остаряла, слаба и болна жена. Няма да мога да направя това, което те са създали, нямам ресурса - занареждала майката на психолога. Но се оказало, че и това може да бъде преодоляно. Робърт Дилтс, съгласно който всеки човек има изобилен запас, напомнил на майка си, че когато фамилията им е живяло оскъдно и гладувало, тя постоянно намирала излаз от обстановки, които изглеждали задънени. Възрастната жена си спомнила за тези моменти и й поолекнало. Но не за дълго...
Дошло и третото затруднение. Дилтс го назовава „ незначителност ".- Помниш ли баба си - моята майка? Тя умря от рак на гърдата. А сестра й - моята вуйна - си отиде от рак на хранопровода. Много обичах и майка си, и вуйна си. С нищо не съм по-добра от тях. Щом те са умряли от рак, за какво аз би трябвало да оздравея? - разсъждавала Патрисия.Дилтс разкрил, че по принцип хубавата линия на характера - лоялност към фамилията и възрастните родственици - може да изиграе на индивида подъл номер. За майка му да оздравее в обстановка, при която нейната майка е умряла, е еднакво на изменничество. Щом по този начин са живели нашите предшественици, а ние ги обичаме - и ние ще живеем по този начин. - Помисли си добре - дал отговор Робърт. - А би ли желала сестра ми - твоята щерка - след време, в случай че не дай Боже се разболее от рак, да каже: „ Щом майка ми умря от това и аз би трябвало да умра от него, та нали я обичам... "
- Как можеш да приказваш такива неща! - възмутила се Патрисия Дилтс. - Ами тогава дай й прекрасен образец в този момент. Ако ти решиш да се възстановяваш и сходна болест я налегне в миналото, тя ще си каже: „ Майка ми съумя да оздравее, и аз ще мога ".
Ресурсът за превъзмогване на нищожността, ненужността и безсмислието е позициониран в бъдещето. Децата копират родителите си. Ако в този момент не намерим нов модел на държание, който ще ни обезпечи да изживеем още 25 години на драго сърце и полза за нас и за другите, а седнем на пейката да си доживяваме живота и да се оплакваме, демонстрирайки на идващите генерации безизходност, беззащитност и безцелност, то и децата ни, които доста ни обичат, на 50 ще си кажат: не сме въобще по-добри от бащите си, които на 50 към този момент са били старци.Майката на Робърт Дилтс умряла. Но години по-късно и не от рак.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ