Зорница София надскача себе си с "Майка"
" Майка " на режисьорката Зорница София се среща с публиката си тъкмо в Деня на българското кино - в случай че не броим варненската премиера на " Златна роза " и софийската в зала 1 на " Киномания " - и това е добър знак какво съставлява този филм. 108 години след началото, неговото наличие и екранна орис разказват отлично слабостите, очакванията, проблемите, вълненията и вероятностите на родната кинематография.
Скандалът
Когато известността на един наш филм излезе отвън тесните браншови кръгове, нормално става дума за скандал. В случая на " Майка " той бе следващият, касаещ българското предложение за премията " Оскар " за най-хубав задграничен филм. След гръмотевичното неодобрение м.г. върху избора на " Страх " над " Жените в действителност плачат ", този път несъгласия на локално равнище нямаше, само че... " Майка " бе дисквалифициран от Академията, тъй като в него имало повече британска тирада, в сравнение с българска, и се наложи за Лос Анджелис да замине подгласникът му " В сърцето на машината " (без успех). Този провал ни дава няколко ориентира: преди всичко, за кого е предопределена тази продукция и какви интернационалните упоритости има. Лично считам, че преобладаващо британският разговор в " Майка " е неточност. И в случай че в фрагментите от Кения той няма по какъв начин да се избегне, чисто и просто тъй като героинята българка не приказва суахили и актуалната " лингва франка " идва на помощ - преди героите да стартират да поддържат връзка на езиците на изкуството и на сърцето - то в първата част, ситуирана в България, беше безусловно ненужно любовната история сред българка и хърватин да протича на британски. Това внесе спомагателна доза фалш в така и така неприятно решените драматургично епизоди.
Извън чисто художествените дефекти, които това решение носи, отхвърлянето от Академията за следващ път показва, че българското кино не знае мястото си в света, нехае за разпоредбите на играта и не умее да употребява обичайното и националното в своя изгода, макар че необятно злоупотребява с тях като украсителен детайл.
Режисьорката
Винаги съм харесвала хъса и силата на Зорница София. Тя ги съобщи още с самостоятелния си дебют " Мила от Марс ", който завоюва две награди от фестивала в Сараево и положителни критически и зрителски оценки в една ера, когато пейзажът на българското кино бе постапокалиптично постен. В миналите от този момент 18 години режисьорката съумя да снима два игрални кино лентата, по-високобюджетни, само че по-слаби от първия, два документални - " Модус вивенди " и " Смъртта и целия път назад ", елементи от седем сериала (най-известните от които са " Дървото на живота " ), театрална режисура и даже оперен театър.
В работата ѝ ясно личат и плюсовете, и минусите от липса на кинообразование (изкарала е кратка специализация при акад. Людмил Стайков) - интензивността и продуктивността ѝ са несъвместими с ленивостта на нормалния културтрегер-усвояч на дотации. Драматургичните пропуски във филмите ѝ обаче от време на време са цели пропасти - уповавам се за в бъдеще да проработи с някой от дребното ни положителни сценаристи - а наследството на учения, за жалост, прозира не по прелестен метод в работата на ученичката му. Особено очевидно беше това във " Воевода " - самобитен феминистки кавър на " Време разделно " ; но и в " Майка " - въпреки да е най-хубавият неин филм дотук - Зорница не се разделя изцяло с носиите, родопските одеала и измъчените секссцени.
Изобщо на българските режисьори би трябвало да им се забрани да снимат секссцени.
Женското начало
Но работата на Зорница София е с феминистко съдържание и заряд доста отпреди това да стане съвременно в международен мащаб. Тя продължава почтено да отстоява тези правила и в " Майка ", въодушевен от историята на жена артистка и написан дружно с друга жена (Миглена Димова). През последните месеци филмът към този момент имаше задоволително аудитория, с цел да проличи, че той резонира по необикновен метод с женската психика - без значение дали зрителките са майки, или не. Кратката версия е, че не познавам жена, която да не се е разплакала на " Майка ". Енергията и посланието му са толкоз мощни, че съумяват да надделят над чисто художествените несполуки.
Историята
Със сигурност се желае гений да разпознаеш историята и героя, " по-големи от живота ", когато ги срещнеш. Зорница се среща с Елена Панайотова преди повече от 15 години и я снима като един от персонажите (но не единствен и не централен) в документалния си филм " Модус вивенди ". Когато човек гледа " Майка ", се пита къде се е крила Елена Панайотова до момента и за какво малките екрани и вестниците у нас не са тиражирали милион пъти историята на тази забележителна жена, чийто план " Артисти за деца " дава нова надежда на хлапета в риск посредством занимания с изкуство - музика, танци, работа с маски и кукли. Проектът й стартира в Широка лъка под формата на лятна академия с локални ромчета, а от 2010 година продължава в Кения, с тамошните деца сираци.
Историята на Елена Панайотова, която няма лични деца, само че дава майчинска милувка, усмивка и вероятност на десетки деца, лишени от нея, е толкоз завладяваща, че просто нямаш моралното право да не се развълнуваш. Нежната Дария Симеонова, позната до момента най-много като тв актриса, се оправя доблестно с тежките условия на местоположението и ролята, с цел да изиграе една в действителност чудесна Елена - с доста внимателно и обрано осъществяване, без никакво преекспониране. Но " Майка " разпростира страстта си най-много в сцените с децата натурщици - без значение дали са български ромчета или африкански негърчета, те са просто неустоими на екрана. (Зорница София умее да води натуршчици още от " Мила от Марс " ).
Не толкоз мощно е превъплъщението на актрисата в първо действие на драмата, когато Елена е все още авангардна театрална режисьорка, която копнее за биологично дете, подлага се на инвитро процедури и води отегчителни диалози с колегата си чужденец (хърватинът Леон Лучев). Наистина удивителна е неналичието на химия сред двамата, както и немощта на разговора в тази част. Не са пропуснати и фолклорно-битовите детайли, така щото да не пропуснем, че действието се развива в Родопите. Но същинският живот, в лицето на децата, нахлува на екрана и повече " Майка " не може да бъде спрян.
Искреност и операция
В " Майка " има една сцена, когато героинята попада в Африка за пръв път и вижда по какъв начин западните туристи се снимат с децата сираци за Инстаграм, дават им по някой $ и след това гнусливо се избърсват с мокри кърпички и си потеглят. Много е мъчно за " белия човек ", без значение дали идва от колониална страна, или не, да се отстрани от манипулативната трактовка във всяка история, в която цивилизованият покровител идва и избавя диваците от самите тях. Не може да се каже, че Зорница София и нейният екип са избегнали изцяло този капан, работейки на терен в Африка единствено осем снимачни дни (разбира се, заради бюджетни ограничения). В интервютата около кино лентата тя описа страхотни неща за тези хора, живеещи в немислима мизерия - за тяхната взаимност, за това как предпочитат топлината на общността пред битовите придобивки, за култа им към образованието, за това какъв брой гъвкави и възпитани са били децата на снимачната площадка (сравнено с българските ромчета, с които, въпреки и също ужасно чаровни и артистични, се е работело по-трудно).
Във кино лентата това не е явно. В сюжета на " Майка " някак садистично е наблегнато на избрани безчовечен практики, като да вземем за пример изнасилването на дребни деца от суеверните им родители. Тези неща, несъмнено, се случват, те не са измислени от създателите. Както не са измислени онемелите от нещастията деца (някои от идващите от Украйна у нас сами деца също отхвърлят да приказват в първите дни и седмици). Но несъмнено можеше картината да бъде показана не толкоз грубо-сензационно, а и с детайлите, които режисьорката разкрива единствено зад кадър.
Въпреки това в " Майка " има откровеност и неподправеност, има душа и сърце, има обръщение, което заслужава да бъде чуто и героиня, която заслужава да бъде запомнена. В по-дълбокия пласт има и една чудесна дуалност - дали изкуството зарежда живота (както е в историята на същинската Елена Панайотова), или животът изкуството (както се е случило във кино лентата за нея). Заради това го предлагам без скрупули, най-малко на женската част от публиката.
Скандалът
Когато известността на един наш филм излезе отвън тесните браншови кръгове, нормално става дума за скандал. В случая на " Майка " той бе следващият, касаещ българското предложение за премията " Оскар " за най-хубав задграничен филм. След гръмотевичното неодобрение м.г. върху избора на " Страх " над " Жените в действителност плачат ", този път несъгласия на локално равнище нямаше, само че... " Майка " бе дисквалифициран от Академията, тъй като в него имало повече британска тирада, в сравнение с българска, и се наложи за Лос Анджелис да замине подгласникът му " В сърцето на машината " (без успех). Този провал ни дава няколко ориентира: преди всичко, за кого е предопределена тази продукция и какви интернационалните упоритости има. Лично считам, че преобладаващо британският разговор в " Майка " е неточност. И в случай че в фрагментите от Кения той няма по какъв начин да се избегне, чисто и просто тъй като героинята българка не приказва суахили и актуалната " лингва франка " идва на помощ - преди героите да стартират да поддържат връзка на езиците на изкуството и на сърцето - то в първата част, ситуирана в България, беше безусловно ненужно любовната история сред българка и хърватин да протича на британски. Това внесе спомагателна доза фалш в така и така неприятно решените драматургично епизоди.
Извън чисто художествените дефекти, които това решение носи, отхвърлянето от Академията за следващ път показва, че българското кино не знае мястото си в света, нехае за разпоредбите на играта и не умее да употребява обичайното и националното в своя изгода, макар че необятно злоупотребява с тях като украсителен детайл.
Режисьорката
Винаги съм харесвала хъса и силата на Зорница София. Тя ги съобщи още с самостоятелния си дебют " Мила от Марс ", който завоюва две награди от фестивала в Сараево и положителни критически и зрителски оценки в една ера, когато пейзажът на българското кино бе постапокалиптично постен. В миналите от този момент 18 години режисьорката съумя да снима два игрални кино лентата, по-високобюджетни, само че по-слаби от първия, два документални - " Модус вивенди " и " Смъртта и целия път назад ", елементи от седем сериала (най-известните от които са " Дървото на живота " ), театрална режисура и даже оперен театър.
В работата ѝ ясно личат и плюсовете, и минусите от липса на кинообразование (изкарала е кратка специализация при акад. Людмил Стайков) - интензивността и продуктивността ѝ са несъвместими с ленивостта на нормалния културтрегер-усвояч на дотации. Драматургичните пропуски във филмите ѝ обаче от време на време са цели пропасти - уповавам се за в бъдеще да проработи с някой от дребното ни положителни сценаристи - а наследството на учения, за жалост, прозира не по прелестен метод в работата на ученичката му. Особено очевидно беше това във " Воевода " - самобитен феминистки кавър на " Време разделно " ; но и в " Майка " - въпреки да е най-хубавият неин филм дотук - Зорница не се разделя изцяло с носиите, родопските одеала и измъчените секссцени.
Изобщо на българските режисьори би трябвало да им се забрани да снимат секссцени.
Женското начало
Но работата на Зорница София е с феминистко съдържание и заряд доста отпреди това да стане съвременно в международен мащаб. Тя продължава почтено да отстоява тези правила и в " Майка ", въодушевен от историята на жена артистка и написан дружно с друга жена (Миглена Димова). През последните месеци филмът към този момент имаше задоволително аудитория, с цел да проличи, че той резонира по необикновен метод с женската психика - без значение дали зрителките са майки, или не. Кратката версия е, че не познавам жена, която да не се е разплакала на " Майка ". Енергията и посланието му са толкоз мощни, че съумяват да надделят над чисто художествените несполуки.
Историята
Със сигурност се желае гений да разпознаеш историята и героя, " по-големи от живота ", когато ги срещнеш. Зорница се среща с Елена Панайотова преди повече от 15 години и я снима като един от персонажите (но не единствен и не централен) в документалния си филм " Модус вивенди ". Когато човек гледа " Майка ", се пита къде се е крила Елена Панайотова до момента и за какво малките екрани и вестниците у нас не са тиражирали милион пъти историята на тази забележителна жена, чийто план " Артисти за деца " дава нова надежда на хлапета в риск посредством занимания с изкуство - музика, танци, работа с маски и кукли. Проектът й стартира в Широка лъка под формата на лятна академия с локални ромчета, а от 2010 година продължава в Кения, с тамошните деца сираци.
Историята на Елена Панайотова, която няма лични деца, само че дава майчинска милувка, усмивка и вероятност на десетки деца, лишени от нея, е толкоз завладяваща, че просто нямаш моралното право да не се развълнуваш. Нежната Дария Симеонова, позната до момента най-много като тв актриса, се оправя доблестно с тежките условия на местоположението и ролята, с цел да изиграе една в действителност чудесна Елена - с доста внимателно и обрано осъществяване, без никакво преекспониране. Но " Майка " разпростира страстта си най-много в сцените с децата натурщици - без значение дали са български ромчета или африкански негърчета, те са просто неустоими на екрана. (Зорница София умее да води натуршчици още от " Мила от Марс " ).
Не толкоз мощно е превъплъщението на актрисата в първо действие на драмата, когато Елена е все още авангардна театрална режисьорка, която копнее за биологично дете, подлага се на инвитро процедури и води отегчителни диалози с колегата си чужденец (хърватинът Леон Лучев). Наистина удивителна е неналичието на химия сред двамата, както и немощта на разговора в тази част. Не са пропуснати и фолклорно-битовите детайли, така щото да не пропуснем, че действието се развива в Родопите. Но същинският живот, в лицето на децата, нахлува на екрана и повече " Майка " не може да бъде спрян.
Искреност и операция
В " Майка " има една сцена, когато героинята попада в Африка за пръв път и вижда по какъв начин западните туристи се снимат с децата сираци за Инстаграм, дават им по някой $ и след това гнусливо се избърсват с мокри кърпички и си потеглят. Много е мъчно за " белия човек ", без значение дали идва от колониална страна, или не, да се отстрани от манипулативната трактовка във всяка история, в която цивилизованият покровител идва и избавя диваците от самите тях. Не може да се каже, че Зорница София и нейният екип са избегнали изцяло този капан, работейки на терен в Африка единствено осем снимачни дни (разбира се, заради бюджетни ограничения). В интервютата около кино лентата тя описа страхотни неща за тези хора, живеещи в немислима мизерия - за тяхната взаимност, за това как предпочитат топлината на общността пред битовите придобивки, за култа им към образованието, за това какъв брой гъвкави и възпитани са били децата на снимачната площадка (сравнено с българските ромчета, с които, въпреки и също ужасно чаровни и артистични, се е работело по-трудно).
Във кино лентата това не е явно. В сюжета на " Майка " някак садистично е наблегнато на избрани безчовечен практики, като да вземем за пример изнасилването на дребни деца от суеверните им родители. Тези неща, несъмнено, се случват, те не са измислени от създателите. Както не са измислени онемелите от нещастията деца (някои от идващите от Украйна у нас сами деца също отхвърлят да приказват в първите дни и седмици). Но несъмнено можеше картината да бъде показана не толкоз грубо-сензационно, а и с детайлите, които режисьорката разкрива единствено зад кадър.
Въпреки това в " Майка " има откровеност и неподправеност, има душа и сърце, има обръщение, което заслужава да бъде чуто и героиня, която заслужава да бъде запомнена. В по-дълбокия пласт има и една чудесна дуалност - дали изкуството зарежда живота (както е в историята на същинската Елена Панайотова), или животът изкуството (както се е случило във кино лентата за нея). Заради това го предлагам без скрупули, най-малко на женската част от публиката.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ