Ще стане ли един бъдещ редовен кабинет заложник на амбициите на Румен Радев да "дърпа конците" на външната ни политика?
Май не всички нови дипломатически назначения ще станат факт... Това научи ФАКТИ от свои източници в дипломатическите среди. Както е известно, служебният кабинет на премиера Гълъб Донев предприе редица странни рокади в дипломатическите задачи зад граница. Това стана безусловно часове преди изборите на 2 април - 31 март (петък).
Първо бе взето решение за промяна на посланиците ни в НАТО, Ватикана, Молдова, Словения и Норвегия, а по-късно имаше и нова партида от непредвидени рокади, които засягат Хърватия, Швеция, Ирландия, Виетнам, Индия, Германия, Йордания, Ливан и Израел.
Но какво се оказва...
След като служебното държавно управление е взело решение за рокадите, се оказва, че част от промените са провокирали огромно неодобрение и измежду самите дипломати. Най-вече се счита за недопустим методът, по който това се прави.
Припомняме, че за нито едно от изброените нагоре към този момент 14 решения не е оповестено обществено като взето от Министерския съвет, а всичко се вижда като " взето ", само че в графата " решения " на страницата на Министерски съвет.
Човек много би трябвало да се потруди, с цел да ги види. Съобщение за съвещание на държавното управление няма, нито пък има известие за предложенията. И още нещо. Във Външно министерство сигурно потриват предостатъчно ръце на рокадите, тъй като там " кадровчици " има. А това кой къде и по какъв начин ще бъде назначен се разяснява, след което нещата се " сервират " на Гълъб Донев.
И в този момент...
След като резултатът от изборите към този момент е явен, а първите две огромни партии разискват обща стратегия с цели, тематиката за рокадите в дипломатическите ни задачи също е била сложена. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ си слагат въпроса и се чудят за какво президентът Румен Радев толкоз прибърза с предложенията за дипломатически рокади. В момента тече период за утвърждение на кандидатурите от приемащата страна, макар че не е доста несъмнено и дали са изпратени самите нови имена. Отделен е и въпросът дали новият Министерски съвет, в случай че се сформира кабинет, ще ги утвърди.
Всеки нов Министерски съвет може да анулира решения на предходния, само че по какъв начин ще наподобява България, в случай че се стигне до обстановка, в която служебният кабинет е предложил претендент, приемащата страна е споделила " ОК ", а новият Министерски съвет не го утвърди и го смени. Въпрос на позиция... Именно тази неизясненост сега играе ролята на " спирачка ", а предложенията на Гълъб Донев не е ясно дали ще се изпълнят на 100%.
Ако партиите в 40-то Народно заседание не излъчат кабинет, в случай че отидем на нови избори, което значи, че отново ще имаме длъжностен кабинет, то тогава съвсем несъмнено дипломатическите рокади, заложени в този им тип, може да станат факт.
И тук идва огромната въпросителна? В една парламентарна република - нали всички настояват, че България е парламентарна република, има ли право президентът - който и да е той, да дефинира външната политика.
Когато имаме постоянен кабинет, който е образуван на база националния избор, хората са дали своят вот кой да ги ръководи, имаме ръководещо болшинство, постоянен кабинет и министър председател.
И тъкмо този кабинет, който има и избрана идея за външната политика, може да я прокарва посредством дипломатите си зад граница. Кой и за какво дава право на президента Румен Радев, посредством прибързаните си назначения, първо - да дефинира външната политика на страната, второ - да слага бъдещия постоянен кабинет според на своите назначения.
Някак все едно Радев споделя на идващия министър председател: " Ще работиш с моите хора (б.р. - разбирай с назначените от мен и Гълъб Донев дипломати)? ". И всичко това води до едно напрежение както измежду дипломатите у нас, по този начин и измежду тези, които се водят за " новоназначени ". " Новоназначен " за няколко месеца или " новоназначен " за цялостен мандат. Иначе самата процедура по осъществяването на рокадата може да отнеме и месеци. Типичен образец за подобен ход е промяната на украинския дипломат у нас Виталий Москаленко с Олесия Илашчук.
Документално България е споделила " да " на Олесия Илашчук още през декември 2022 година, а физическата рокада стана в края на март. Сега на ход са политиците в 49-то Народно заседание. Ще оставят ли външната политика в ръцете на Румен Радев, или ще подхващат рокади? Ако сменят някой от препоръчаните дипломати, това какъв " щемпел " ще е в CV-то му. Предложен, само че заменен. Аха за малко да стане... Някак българска работа. Но какво сега в страната ни е у ред, с цел да си мислим, че и при дипломатите ни не се следва практиката на "... този е доста мой човек ".
Прибързани назначения или не, външната ни политика е сериозна работа, а такова бързане надали е най-хубавото решение. Добре е, че при множеството ни посланици, които се спрягат да бъдат сменени с нови, не им изчита мандатът " на следващия ден ", а има още време. Това, въпреки всичко, отваря опцията за някаква вариативност. Но ще забележим...
Източник: Факти.бг
Първо бе взето решение за промяна на посланиците ни в НАТО, Ватикана, Молдова, Словения и Норвегия, а по-късно имаше и нова партида от непредвидени рокади, които засягат Хърватия, Швеция, Ирландия, Виетнам, Индия, Германия, Йордания, Ливан и Израел.
Но какво се оказва...
След като служебното държавно управление е взело решение за рокадите, се оказва, че част от промените са провокирали огромно неодобрение и измежду самите дипломати. Най-вече се счита за недопустим методът, по който това се прави.
Припомняме, че за нито едно от изброените нагоре към този момент 14 решения не е оповестено обществено като взето от Министерския съвет, а всичко се вижда като " взето ", само че в графата " решения " на страницата на Министерски съвет.
Човек много би трябвало да се потруди, с цел да ги види. Съобщение за съвещание на държавното управление няма, нито пък има известие за предложенията. И още нещо. Във Външно министерство сигурно потриват предостатъчно ръце на рокадите, тъй като там " кадровчици " има. А това кой къде и по какъв начин ще бъде назначен се разяснява, след което нещата се " сервират " на Гълъб Донев.
И в този момент...
След като резултатът от изборите към този момент е явен, а първите две огромни партии разискват обща стратегия с цели, тематиката за рокадите в дипломатическите ни задачи също е била сложена. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ си слагат въпроса и се чудят за какво президентът Румен Радев толкоз прибърза с предложенията за дипломатически рокади. В момента тече период за утвърждение на кандидатурите от приемащата страна, макар че не е доста несъмнено и дали са изпратени самите нови имена. Отделен е и въпросът дали новият Министерски съвет, в случай че се сформира кабинет, ще ги утвърди.
Всеки нов Министерски съвет може да анулира решения на предходния, само че по какъв начин ще наподобява България, в случай че се стигне до обстановка, в която служебният кабинет е предложил претендент, приемащата страна е споделила " ОК ", а новият Министерски съвет не го утвърди и го смени. Въпрос на позиция... Именно тази неизясненост сега играе ролята на " спирачка ", а предложенията на Гълъб Донев не е ясно дали ще се изпълнят на 100%.
Ако партиите в 40-то Народно заседание не излъчат кабинет, в случай че отидем на нови избори, което значи, че отново ще имаме длъжностен кабинет, то тогава съвсем несъмнено дипломатическите рокади, заложени в този им тип, може да станат факт.
И тук идва огромната въпросителна? В една парламентарна република - нали всички настояват, че България е парламентарна република, има ли право президентът - който и да е той, да дефинира външната политика.
Когато имаме постоянен кабинет, който е образуван на база националния избор, хората са дали своят вот кой да ги ръководи, имаме ръководещо болшинство, постоянен кабинет и министър председател.
И тъкмо този кабинет, който има и избрана идея за външната политика, може да я прокарва посредством дипломатите си зад граница. Кой и за какво дава право на президента Румен Радев, посредством прибързаните си назначения, първо - да дефинира външната политика на страната, второ - да слага бъдещия постоянен кабинет според на своите назначения.
Някак все едно Радев споделя на идващия министър председател: " Ще работиш с моите хора (б.р. - разбирай с назначените от мен и Гълъб Донев дипломати)? ". И всичко това води до едно напрежение както измежду дипломатите у нас, по този начин и измежду тези, които се водят за " новоназначени ". " Новоназначен " за няколко месеца или " новоназначен " за цялостен мандат. Иначе самата процедура по осъществяването на рокадата може да отнеме и месеци. Типичен образец за подобен ход е промяната на украинския дипломат у нас Виталий Москаленко с Олесия Илашчук.
Документално България е споделила " да " на Олесия Илашчук още през декември 2022 година, а физическата рокада стана в края на март. Сега на ход са политиците в 49-то Народно заседание. Ще оставят ли външната политика в ръцете на Румен Радев, или ще подхващат рокади? Ако сменят някой от препоръчаните дипломати, това какъв " щемпел " ще е в CV-то му. Предложен, само че заменен. Аха за малко да стане... Някак българска работа. Но какво сега в страната ни е у ред, с цел да си мислим, че и при дипломатите ни не се следва практиката на "... този е доста мой човек ".
Прибързани назначения или не, външната ни политика е сериозна работа, а такова бързане надали е най-хубавото решение. Добре е, че при множеството ни посланици, които се спрягат да бъдат сменени с нови, не им изчита мандатът " на следващия ден ", а има още време. Това, въпреки всичко, отваря опцията за някаква вариативност. Но ще забележим...
Източник: Факти.бг
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ