Май направих лош избор като реших да гледам именно този

Май направих неприятен избор като взех решение да виждам точно този филм на Ларс Фон Триер. Години наред не намирах сили да видя нито един от иконичните му произведения и внезапно, по този начин ненадейно и за самата мен, отидох да виждам Меланхолия. Може би тъй като този филм имаше задоволително доста прожекции в границите на Киномания и даже заето момиче като мен, откри своята опция. Както и да е, за кино лентата... Много ми е мъчно да опиша видяното, само че ми е доста по-лесно да опиша възприятията си – меланхолия, безнадеждна пустош, неизбежност. Истината е, че и за това си би трябвало майсторство – да  подтиснеш фена до степен на обезсърчение. Не всеки може по този начин брилянтно да го направи, а Ланс Фон Триер, става известно, е виртуоз в това начинание. Преди време бях чела едно негово изявление, тъкмо откакто го бяха изгонили от Кан, от което също по този начин се депресирах, само че нищо не съм подозирала.

И по този начин, на фона на приближаваща към земята планета и вероятният, не – сигурният завършек на всичко, се разиграват връзките в едно семейство и по-точно сред две сестри – Кирстен Дънст и Шарлот Гинсбург. Едната – депресирана и необяснимо нещастна, другата – видимо щастливо омъжена, майка и прочие. Към края на двучасовия филм те си разменят функциите, лудата приема неизбежното с усмивка и мъдрост и даже съумява да се погрижи за своята сестра и сина й в последните им мигове. Към този бодър сюжет прибавям мрачната сценография, клаустрофобичната камера, Вагнеровата музика и ви оставям да се чудите, желаете ли да гледате този филм.