Филип Дик - Златната кокошка на Холивуд
Материалът е оповестен в бр.5/2018 година на Списание 8
Пророкът на XXI век„ Ще настъпят времена, когато няма да споделяме, че ни шпионират през телефона, а че телефонът ни ни шпионира “, споделя Филип Дик. И, както постоянно, се оказва учудващо прав...
В края на 2018 година се навършват 90 години от рождението на Филип Дик, известния американски фантазьор и футуролог. Ако би трябвало да посочим няколко имена на писатели, смаяли света със своите предсказания, незабавно се сещаме за Жул Верн, Хърбърт Уелс, Артър Кларк, Айзък Азимов, Рей Бредбъри, Джордж Оруел. В наши времена обаче, парадоксално или не, Филип Дик е измежду най-известните измежду необятните маси създатели, който самите маси… не познават. Това става с помощта на Холивуд – милиони са гледали филмите по негови творби – „ Зов за завръщане “, „ Блейд Рънър “, „ Специален отчет “, „ Агенти на ориста “, „ Камера помътняла “ и други, без да са наясно чии хрумвания стоят в основата на основаването им. Струва си да го научим...
Виртуалната действителност, загубата на еднаквост, изкуственият разсъдък, груповата параноя, всеобщото наблюдаване и паралелните действителности са все тематики, които, сходно на черна дупка, ни засмукват в творбите на Филип Дик. Много от предсказанията му, като цитата първоначално, са единствено едно от пророчествата му, които са се сбъднали (или са на път). А това е повече от неприятна вест за всички ни.
„ Докато пишех, ставах като Бетовен – необикновено враждебен ”
Филип Дик е роден на 16 декември 1928 година в Илинойс дружно с близначката Джейн, в семейство на интелигентни родители с ирландски корени. Но сестра му почива шест седмици по-късно. Филип посещава гимназия в Бъркли в Калифорния, където е съученик на известната фентъзи авторка Урсула Ле Гуин. След дипломирането си той следва в Калифорнийския университет в Бъркли. Първият си роман разгласява през 1952 година Тогава написа постоянно, както се показва той самият, „ един разказ след различен, само че нищо от това, несъмнено, не продаваше “. В Бъркли се среща с създателите в литературните среди, които го предизвикват да твори, само че комерсиалният му неуспех е на път да го обезсърчи. Мечтата му е да основава по едно и също време „ литературни неща “ и научна фантастика.
По това време той към този момент има втори брак, а до края на живота му стават цели пет! За късия му житейски път (Филип Дик почива на 53 година – на 2 март 1982 г.) това е повече от рекордно достижение, само че едва ли има някой, които да твърди, че животът на писателите – и най-много на техните близки – е елементарен. Това удостоверява и самият Филип в едно от последните си изявленията: „ Да, това беше една в действителност безкрайна поредност от разводи, които произтичаха от това, че поемах задължения безусловно неразумно. Хубавото е, че към момента съм в положителни връзки с всички мои някогашни съпруги. Имам и три прелестни деца. Причината обаче всичките ми бракове да се разпаднат е, че по време на писане съм замислен само в себе си. Тогава ставам като Бетовен: необикновено враждебен и защитителен във връзка с опазването на персоналния ми живот. Много мъчно е да живееш с мен, когато пиша. “
Отначало Филип Дик желае да основава фентъзи, само че от вида, с което се „ сблъскваме “ в действителния живот, сходно на паметната през 60-те години на предишния век поредност „ Зоната на здрача “ (Twilight Zone). Дори прави няколко радиосценария в сходен жанр, само че действителността е напълно друга. „ Няма по какъв начин да се издържаш от такива неща, в случай че можеш да живееш от научна фантастика. През 1953 година тук съществуваха най-малко 13 научнофантастични списания, а през юни същата години разгласих в седем от тях по едно и също време. Общо през 1953 година имах издадени над 30 описа... До 1959 година научната фантастика се срина изцяло. Не можехме да си изкарваме прехраната. “
Надали в края на сполучливата 1953 година Филип Дик си е представял какъв брой сложни времена предстоят освен пред него, само че и пред целия род. Към края на 50-те години делът на научнофантастичната литература в Щатите спада фрапантно, като отливът от нея е напряко пагубен. През 1959 година публика на стила наброява незначителните 100 000 общо читатели в CAЩ, до момента в който през 1955 година единствено от романа си „ Слънчева лотария ” („ Solar Lottery ”) Филип Дик продава 300 000 копия. „ Много създатели се отхвърлиха, не можехме да си изкарваме прехраната. Започнах да оказвам помощ на брачната половинка си в бижутерското й ателие. За разлика от нея, аз нямах никакъв гений. Не ми харесваше, не бях благополучен. ”
В най-трудните времена обаче идват и най-ярките мигове на ентусиазъм. С пишеща машина за 65 $ той стартира основаването на един от най-известните си романи „ Човекът във високия палат ” („ The Man in the High Castle ”). Продава ръкописа си за 1500 $, а рецензиите от рецензията и мненията на читателите са повече от въодушевени. Съвсем разумно, през 1963 година, той печели най-престижното отличие за научна фантастика – премията „ Хюго ”. В романа се сблъскваме с една различна историческа действителност, в която щатите са изгубили Втората международна война, а територията им е поделена сред Германия и Япония. „ Трябва да призная, че години наред бях мислил за написването на различен исторически разказ, в който Оста печели Втората международна война. Започнах без писмени бележки, само че седем години върших проучвания в колежа в Бъркли, даже попаднах на някои документи на Гестапо. Трябваше да структурирам решенията, които нацистите би трябвало да създадат, измененията в историята, които биха им разрешили да завоюват тази война. ”
В края на 60-те години на предишния век Филип Дик демонстрира все по-голям интерес към измененията в съзнанието, които настъпват при използването на амфетамини, LSD и други психотропни субстанции. Все повече стартира да се взира в отчуждението сред хората, като стартира да развива параноя, че е наблюдаван, следен, следен – чувства и страхове, които придвижва в своите творби. Той търси границите на действителността и своята същинска, човешка еднаквост, в един роботизиран свят (което най-ярко си проличава в един от най-известните му романи „ Мечтаят ли андроидите за електронни овце ”).
„ Направо паднах в канавката ”
Постепенно Филип Дик е обладан от най-различни уплахи и рядко напуща жилището си. Вглеждайки се в себе си и хората към себе си, той основава мощни облици на протагонисти, които са изправени пред непрекъснато изменяща се реалност и най-после мъчно разграничават истината от действителността (няма по какъв начин това да не ни подсети за трилогията „ Матрицата ”). Неговият апартамент става убежището му, което той все по-рядко напуща. Филип Дик стартира да вижда себе си повече като външен наблюдаващ на живота, в сравнение с като участващ в него артист. Така че той концентрира цялата си сила, която прочее е подсилена от приемането на амфетамини, върху написването на своите истории.
През 1968 година той разказва самия себе си по този начин: „ В момента пребивавам в Сан Рафаел и се интересувам от халюциногени и емфие. Имам доста уплахи и рядко напущам дома си. Дължа на кредитори цяло положение. “ След безкрайните лутания, халюцинации, големи заеми, наподобява, че Филип Дик е окончателно изгубен по метод, по който са някои от неговите герои.
Често обаче точно връзката на писателя с неговото творчество или по-точно гледайки на същинската действителност като поле за креативна изява, е това, което го избавя и от най-големите рецесии. „ След като се измъкнах от това, което в последна сметка си беше напряко едно дълго пътешестване със гибелта, си помислих: „ Е, имам забавен материал от първа ръка, за който бих желал да пиша. Ще показва личния си живот в романа. Тогава гледах на другите като на грабители и безскрупулни разбойници. Намирах безпределно забавни персонажи, само че не видях хора от този вид да бъдат съответно показани във фантастиката. ”
Тези си разбирания той употребява като ентусиазъм за написването на едно от най-известните си и награждавани творби – „ Камера помътняла ” (A Scanner Darkly): „ Аз преправям личния си живот. Имах доста забавни 10 години, започващи от 1970 година, когато моята брачна половинка Нанси ме напусна и излизах с една жена член на Черните пантери. В резултат на което ударих дъното. Не единствено това – аз напряко паднах в канавката… ”
„ Холивуд ще ме убие! ”
През юни 1982 година излиза филмът на Ридли Скот „ Блейд Рънър ” с Харисън Форд в основната роля. Това, че сега той е безспорен фетиш, е прочут факт, само че не всички знаят, че той е основан на разказ на Филип Дик, оповестен още през 1968 година и озаглавен „ Мечтаят ли андроидите за електронни овце ” (Do Androids Dream of Electric Sheep?). Филип Дик подлага на критика остро първичния сюжет: „ Бях освен сърдит, а напряко погнусен. Въпреки че в него имаше положителни неща, бяха полирали книгата ми, бяха изчистили всички тънкости и елементи. Смисълът бе липсващ, с цел да се трансформира всичко просто в борба сред андроидите и Ловеца на глави. Тогава помня, че започнах да пия доста от нерви, дори един ден почнах да кървя и изкрещях: „ Холивуд напряко ще ме убие! " Всичко обаче се трансформира, когато първичният сюжет е пренаписан от Дейвид Уеб (сценарист по-късно на известни класики като „ Непростимо ”, „ 12 маймуни ” и др.). Тогава Филип Дик трансформира коренно мнението си: „ Не можех да допускам на това, което четох! Това беше просто сензационно! Романът и сюжетът за кино лентата се допълват отлично! ”
Естествено, когато си имате работа с Филип Дик, не всичко тече без спънки. Той получава предложение от 400 000 $ да романизира кино лентата след неговото излизане, на което отхвърля: „ Да направя това комерсиализирано нещо, ориентирано към дванайсетгодишните – евентуално щеше да бъде пагубно. Въпреки че финансово, както изяснява моят сътрудник, безусловно бих се погрижил за живота си до края му. Фактът, че ще печеля доста пари, още повече акцентира гротескността на обстановката. Аз пребивавам много аскетичен живот. Нямам никакви материални потребности и към този момент нямам задължения. Моята ипотека се изплаща, колата ми се изплаща, стереоуредбата ми също е изплатена… ”Като че ли настава време, в което Филип Дик най-накрая да се порадва на заслужената популярност освен измежду критиците, другите създатели и фанатиците на тематика научна фантастика, само че и на по-широките маси. На 25 февруари 1982 година обаче след втори удар, той е настанен в болница с диагноза мозъчна гибел. На 2 март 1982 година е изключен от животоподдържащите системи.
Погребан е до сестричката си Джейн. Доста злокобен факт е, че името му е добавено до нейното на надгробния камък 53 години по-рано, когато тя умира.И по този начин – живот 53 години повече от отреденото му, 44 романа и стотици разкази, международно самопризнание, награди, десетки филми по негови творби, сбъднати пророчества. Не е неприятно за живот в една действителност, за която Филип Дик споделя, че „ тя е това, което продължава да съществува, даже и да не вярваш в нея… ”
Нека приключим още веднъж с негов откъс: „ Няма персонален живот. Това е най-важният аспект в наши дни. Една от най-големите трансформации, следени в нашето общество, е намаляването на сферата на персоналното пространство. Вече всички би трябвало да се преценяват с обстоятелството, че няма секрети и нищо не е известно единствено на нас. Всичко е публично. “Звучи много настоящо, нали? А в този момент си спомнете, че Филип Дик почива през 1982 г…
Повече за сбъднатите му пророчества и по какъв начин Холивуд трансформира Филип Дик в златна кокошка - четете бр.5/2018 година на Списание 8Купете броя от тук
Пророкът на XXI век„ Ще настъпят времена, когато няма да споделяме, че ни шпионират през телефона, а че телефонът ни ни шпионира “, споделя Филип Дик. И, както постоянно, се оказва учудващо прав...
В края на 2018 година се навършват 90 години от рождението на Филип Дик, известния американски фантазьор и футуролог. Ако би трябвало да посочим няколко имена на писатели, смаяли света със своите предсказания, незабавно се сещаме за Жул Верн, Хърбърт Уелс, Артър Кларк, Айзък Азимов, Рей Бредбъри, Джордж Оруел. В наши времена обаче, парадоксално или не, Филип Дик е измежду най-известните измежду необятните маси създатели, който самите маси… не познават. Това става с помощта на Холивуд – милиони са гледали филмите по негови творби – „ Зов за завръщане “, „ Блейд Рънър “, „ Специален отчет “, „ Агенти на ориста “, „ Камера помътняла “ и други, без да са наясно чии хрумвания стоят в основата на основаването им. Струва си да го научим...
Виртуалната действителност, загубата на еднаквост, изкуственият разсъдък, груповата параноя, всеобщото наблюдаване и паралелните действителности са все тематики, които, сходно на черна дупка, ни засмукват в творбите на Филип Дик. Много от предсказанията му, като цитата първоначално, са единствено едно от пророчествата му, които са се сбъднали (или са на път). А това е повече от неприятна вест за всички ни.
„ Докато пишех, ставах като Бетовен – необикновено враждебен ”
Филип Дик е роден на 16 декември 1928 година в Илинойс дружно с близначката Джейн, в семейство на интелигентни родители с ирландски корени. Но сестра му почива шест седмици по-късно. Филип посещава гимназия в Бъркли в Калифорния, където е съученик на известната фентъзи авторка Урсула Ле Гуин. След дипломирането си той следва в Калифорнийския университет в Бъркли. Първият си роман разгласява през 1952 година Тогава написа постоянно, както се показва той самият, „ един разказ след различен, само че нищо от това, несъмнено, не продаваше “. В Бъркли се среща с създателите в литературните среди, които го предизвикват да твори, само че комерсиалният му неуспех е на път да го обезсърчи. Мечтата му е да основава по едно и също време „ литературни неща “ и научна фантастика.
По това време той към този момент има втори брак, а до края на живота му стават цели пет! За късия му житейски път (Филип Дик почива на 53 година – на 2 март 1982 г.) това е повече от рекордно достижение, само че едва ли има някой, които да твърди, че животът на писателите – и най-много на техните близки – е елементарен. Това удостоверява и самият Филип в едно от последните си изявленията: „ Да, това беше една в действителност безкрайна поредност от разводи, които произтичаха от това, че поемах задължения безусловно неразумно. Хубавото е, че към момента съм в положителни връзки с всички мои някогашни съпруги. Имам и три прелестни деца. Причината обаче всичките ми бракове да се разпаднат е, че по време на писане съм замислен само в себе си. Тогава ставам като Бетовен: необикновено враждебен и защитителен във връзка с опазването на персоналния ми живот. Много мъчно е да живееш с мен, когато пиша. “
Отначало Филип Дик желае да основава фентъзи, само че от вида, с което се „ сблъскваме “ в действителния живот, сходно на паметната през 60-те години на предишния век поредност „ Зоната на здрача “ (Twilight Zone). Дори прави няколко радиосценария в сходен жанр, само че действителността е напълно друга. „ Няма по какъв начин да се издържаш от такива неща, в случай че можеш да живееш от научна фантастика. През 1953 година тук съществуваха най-малко 13 научнофантастични списания, а през юни същата години разгласих в седем от тях по едно и също време. Общо през 1953 година имах издадени над 30 описа... До 1959 година научната фантастика се срина изцяло. Не можехме да си изкарваме прехраната. “
Надали в края на сполучливата 1953 година Филип Дик си е представял какъв брой сложни времена предстоят освен пред него, само че и пред целия род. Към края на 50-те години делът на научнофантастичната литература в Щатите спада фрапантно, като отливът от нея е напряко пагубен. През 1959 година публика на стила наброява незначителните 100 000 общо читатели в CAЩ, до момента в който през 1955 година единствено от романа си „ Слънчева лотария ” („ Solar Lottery ”) Филип Дик продава 300 000 копия. „ Много създатели се отхвърлиха, не можехме да си изкарваме прехраната. Започнах да оказвам помощ на брачната половинка си в бижутерското й ателие. За разлика от нея, аз нямах никакъв гений. Не ми харесваше, не бях благополучен. ”
В най-трудните времена обаче идват и най-ярките мигове на ентусиазъм. С пишеща машина за 65 $ той стартира основаването на един от най-известните си романи „ Човекът във високия палат ” („ The Man in the High Castle ”). Продава ръкописа си за 1500 $, а рецензиите от рецензията и мненията на читателите са повече от въодушевени. Съвсем разумно, през 1963 година, той печели най-престижното отличие за научна фантастика – премията „ Хюго ”. В романа се сблъскваме с една различна историческа действителност, в която щатите са изгубили Втората международна война, а територията им е поделена сред Германия и Япония. „ Трябва да призная, че години наред бях мислил за написването на различен исторически разказ, в който Оста печели Втората международна война. Започнах без писмени бележки, само че седем години върших проучвания в колежа в Бъркли, даже попаднах на някои документи на Гестапо. Трябваше да структурирам решенията, които нацистите би трябвало да създадат, измененията в историята, които биха им разрешили да завоюват тази война. ”
В края на 60-те години на предишния век Филип Дик демонстрира все по-голям интерес към измененията в съзнанието, които настъпват при използването на амфетамини, LSD и други психотропни субстанции. Все повече стартира да се взира в отчуждението сред хората, като стартира да развива параноя, че е наблюдаван, следен, следен – чувства и страхове, които придвижва в своите творби. Той търси границите на действителността и своята същинска, човешка еднаквост, в един роботизиран свят (което най-ярко си проличава в един от най-известните му романи „ Мечтаят ли андроидите за електронни овце ”).
„ Направо паднах в канавката ”
Постепенно Филип Дик е обладан от най-различни уплахи и рядко напуща жилището си. Вглеждайки се в себе си и хората към себе си, той основава мощни облици на протагонисти, които са изправени пред непрекъснато изменяща се реалност и най-после мъчно разграничават истината от действителността (няма по какъв начин това да не ни подсети за трилогията „ Матрицата ”). Неговият апартамент става убежището му, което той все по-рядко напуща. Филип Дик стартира да вижда себе си повече като външен наблюдаващ на живота, в сравнение с като участващ в него артист. Така че той концентрира цялата си сила, която прочее е подсилена от приемането на амфетамини, върху написването на своите истории.
През 1968 година той разказва самия себе си по този начин: „ В момента пребивавам в Сан Рафаел и се интересувам от халюциногени и емфие. Имам доста уплахи и рядко напущам дома си. Дължа на кредитори цяло положение. “ След безкрайните лутания, халюцинации, големи заеми, наподобява, че Филип Дик е окончателно изгубен по метод, по който са някои от неговите герои.
Често обаче точно връзката на писателя с неговото творчество или по-точно гледайки на същинската действителност като поле за креативна изява, е това, което го избавя и от най-големите рецесии. „ След като се измъкнах от това, което в последна сметка си беше напряко едно дълго пътешестване със гибелта, си помислих: „ Е, имам забавен материал от първа ръка, за който бих желал да пиша. Ще показва личния си живот в романа. Тогава гледах на другите като на грабители и безскрупулни разбойници. Намирах безпределно забавни персонажи, само че не видях хора от този вид да бъдат съответно показани във фантастиката. ”
Тези си разбирания той употребява като ентусиазъм за написването на едно от най-известните си и награждавани творби – „ Камера помътняла ” (A Scanner Darkly): „ Аз преправям личния си живот. Имах доста забавни 10 години, започващи от 1970 година, когато моята брачна половинка Нанси ме напусна и излизах с една жена член на Черните пантери. В резултат на което ударих дъното. Не единствено това – аз напряко паднах в канавката… ”
„ Холивуд ще ме убие! ”
През юни 1982 година излиза филмът на Ридли Скот „ Блейд Рънър ” с Харисън Форд в основната роля. Това, че сега той е безспорен фетиш, е прочут факт, само че не всички знаят, че той е основан на разказ на Филип Дик, оповестен още през 1968 година и озаглавен „ Мечтаят ли андроидите за електронни овце ” (Do Androids Dream of Electric Sheep?). Филип Дик подлага на критика остро първичния сюжет: „ Бях освен сърдит, а напряко погнусен. Въпреки че в него имаше положителни неща, бяха полирали книгата ми, бяха изчистили всички тънкости и елементи. Смисълът бе липсващ, с цел да се трансформира всичко просто в борба сред андроидите и Ловеца на глави. Тогава помня, че започнах да пия доста от нерви, дори един ден почнах да кървя и изкрещях: „ Холивуд напряко ще ме убие! " Всичко обаче се трансформира, когато първичният сюжет е пренаписан от Дейвид Уеб (сценарист по-късно на известни класики като „ Непростимо ”, „ 12 маймуни ” и др.). Тогава Филип Дик трансформира коренно мнението си: „ Не можех да допускам на това, което четох! Това беше просто сензационно! Романът и сюжетът за кино лентата се допълват отлично! ”
Естествено, когато си имате работа с Филип Дик, не всичко тече без спънки. Той получава предложение от 400 000 $ да романизира кино лентата след неговото излизане, на което отхвърля: „ Да направя това комерсиализирано нещо, ориентирано към дванайсетгодишните – евентуално щеше да бъде пагубно. Въпреки че финансово, както изяснява моят сътрудник, безусловно бих се погрижил за живота си до края му. Фактът, че ще печеля доста пари, още повече акцентира гротескността на обстановката. Аз пребивавам много аскетичен живот. Нямам никакви материални потребности и към този момент нямам задължения. Моята ипотека се изплаща, колата ми се изплаща, стереоуредбата ми също е изплатена… ”Като че ли настава време, в което Филип Дик най-накрая да се порадва на заслужената популярност освен измежду критиците, другите създатели и фанатиците на тематика научна фантастика, само че и на по-широките маси. На 25 февруари 1982 година обаче след втори удар, той е настанен в болница с диагноза мозъчна гибел. На 2 март 1982 година е изключен от животоподдържащите системи.
Погребан е до сестричката си Джейн. Доста злокобен факт е, че името му е добавено до нейното на надгробния камък 53 години по-рано, когато тя умира.И по този начин – живот 53 години повече от отреденото му, 44 романа и стотици разкази, международно самопризнание, награди, десетки филми по негови творби, сбъднати пророчества. Не е неприятно за живот в една действителност, за която Филип Дик споделя, че „ тя е това, което продължава да съществува, даже и да не вярваш в нея… ”
Нека приключим още веднъж с негов откъс: „ Няма персонален живот. Това е най-важният аспект в наши дни. Една от най-големите трансформации, следени в нашето общество, е намаляването на сферата на персоналното пространство. Вече всички би трябвало да се преценяват с обстоятелството, че няма секрети и нищо не е известно единствено на нас. Всичко е публично. “Звучи много настоящо, нали? А в този момент си спомнете, че Филип Дик почива през 1982 г…
Повече за сбъднатите му пророчества и по какъв начин Холивуд трансформира Филип Дик в златна кокошка - четете бр.5/2018 година на Списание 8Купете броя от тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ