80% от местата за студенти по математика стоят празни
Математиката е минимум мечтана от студентите - едвам 1/5 от отпуснатите от страната места за това професионално направление се запълват, а 80% от тях стоят празни. За сметка на това пък половината кандидат-висшисти у нас са " струпани " в 8 от общо 52 посоки, измежду които икономика, педагогика, медицина, информатика, право и др. Това излиза наяве от плана за Национална карта на висшето обучение в България, подготвен от екипа на служебния образован министър проф. Николай Денков.
Разработването на въпросната карта бе заложено като условие в закона за висшето обучение през 2020 г. Депутатите постановиха връху разкриването на нови университети и филиали, до момента в който Министерски съвет не одобри Национална карта на висшето обучение, която да дефинира териториалната и профилна конструкция на университетите у нас. Целта й е да покаже в кой регион от какви университети и кадри има потребност стопанската система ни.
Въпросната карта ще бъде обновена всяка година - по този начин ще се разпознава нуждата от експерти във всеки район. Заедно с данните от рейтинга тя ще се използва при установяване на държавния банкет за образование, както и при разкриването на нови висши учебни заведения или филиали. Картата ще регистрира наличния ресурс от преподаватели и кандидат-студенти, също и опциите за привличане на задгранични студенти и на българи, живеещи в чужбина. Ще помага за поощряване или управление на броя на местата в избрани посоки и райони, като задачата е да има уравновесено развиване на мрежата от университети, която да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда, стимулират се от МОН.
" В съществуващата конструкция на висшето обучение в България се следят разнообразни по темперамент и дълбочина несъответствия. Става дума за разминавания в търсенето и предлагането на просветителни услуги на национално и районно ниво, както и в реализацията на приключилите на пазара на труда по професионални посоки и специалности от контролираните специалности ", показват от МОН. Като образец за нарушен баланс оттова показват сравнението сред общия потенциал, избран от Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) за всички професионални посоки във всички висши учебни заведения, и действителния брой студенти. Средно за страната студентите са едвам 53% от избрания от НАОА общ потенциал.
В общо 29 професионални посоки са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Най-малко места са запълнени в професионално направление " Математика " - едва 19.1%. Слаб е ползата също към " Теория на изкуствата ", " Материали и материалознание ", " Политически науки ".
За страдание, в 10 предпочитани посоки остават свободни над 10% от местата по държавна поръчка. Сред тях са " Металургия " и " Математика ", при които се заемат едвам 64-65% от одобрените бройки държавна поръчка, следвани от " Химически науки " - 71 %, " Военно дело " със 72% и " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми " - със 74%.
За сметка на това пък всички отпуснати от страната места се заемат в направленията " Медицина ", " Стоматология " и " Театрално и кино изкуство ". Над 90% са запълнени бройките още при педагогиката, както и в специалностите от контролираните специалности " Зъботехник " и " Ветеринарна медицина ".
Най-масовите професионални посоки в народен мащаб са " Икономика ", " Педагогика ", " Администрация и ръководство ", " Медицина ", " Комуникационна и компютърна техника ", " Информатика и компютърни науки ", " Педагогика на образованието по.. ". и " Право ". В тези 8 посоки се образоват почти половината настоящи студенти в народен мащаб, демонстрира Картата.
Броят на висшите учебни заведения по професионални направления не постоянно е съгласуван с броя на студентите. Например, при медицина и администрация и ръководства броят настоящи студенти е непосредствен, само че медицина се предлага в 7 висши учебни заведения, до момента в който администрация и ръководства - в 27.
Жените превъзхождат мъжете като дял в общия брой студенти - малко над 120 000 студенти (около 55%) са дами по отношение на малко над 96 000 мъже (приблизително 45%).
Чуждестранните студенти се усилват - броят им достига 17 046 през 2020/21 г, което е близо 8% от настоящите студенти у нас. Те обаче са концентрирани единствено в няколко професионални посоки - над 1/2 от тях са избрали " Медицина " и " Стоматология " .
Столица против провинция
Картата на висшето обучение записва съществени несъответствия и в териториалната му конструкция. Най-много висши учебни заведения - 27 на брой - има в Югозападния регион за обмисляне, който включва София. На другия полюс е Северозападният регион, в който са базирани само 2 висши училища - Медицинския университет-Плевен и Висшето военнп-въздушно училище в Долна Митрополия, а други три работят посредством филиали.
Регионални несъответствия се следят и във връзка с реализацията на приключилите висшисти. За интервал от пет години - от 2015 година до 2019 година в това число, са приключили 263 500 студенти. От тях 46.6% са излезли от висши учебни заведения в Югозападния регион. Подобен е процентът на висшистите, които са останали да работят в този регион, част от който е и столицата. За разлика от Северния централен регион, който множеството абитуриенти напущат скоро след своето дипломиране.
Разработването на въпросната карта бе заложено като условие в закона за висшето обучение през 2020 г. Депутатите постановиха връху разкриването на нови университети и филиали, до момента в който Министерски съвет не одобри Национална карта на висшето обучение, която да дефинира териториалната и профилна конструкция на университетите у нас. Целта й е да покаже в кой регион от какви университети и кадри има потребност стопанската система ни.
Въпросната карта ще бъде обновена всяка година - по този начин ще се разпознава нуждата от експерти във всеки район. Заедно с данните от рейтинга тя ще се използва при установяване на държавния банкет за образование, както и при разкриването на нови висши учебни заведения или филиали. Картата ще регистрира наличния ресурс от преподаватели и кандидат-студенти, също и опциите за привличане на задгранични студенти и на българи, живеещи в чужбина. Ще помага за поощряване или управление на броя на местата в избрани посоки и райони, като задачата е да има уравновесено развиване на мрежата от университети, която да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда, стимулират се от МОН.
" В съществуващата конструкция на висшето обучение в България се следят разнообразни по темперамент и дълбочина несъответствия. Става дума за разминавания в търсенето и предлагането на просветителни услуги на национално и районно ниво, както и в реализацията на приключилите на пазара на труда по професионални посоки и специалности от контролираните специалности ", показват от МОН. Като образец за нарушен баланс оттова показват сравнението сред общия потенциал, избран от Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) за всички професионални посоки във всички висши учебни заведения, и действителния брой студенти. Средно за страната студентите са едвам 53% от избрания от НАОА общ потенциал.
В общо 29 професионални посоки са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Най-малко места са запълнени в професионално направление " Математика " - едва 19.1%. Слаб е ползата също към " Теория на изкуствата ", " Материали и материалознание ", " Политически науки ".
За страдание, в 10 предпочитани посоки остават свободни над 10% от местата по държавна поръчка. Сред тях са " Металургия " и " Математика ", при които се заемат едвам 64-65% от одобрените бройки държавна поръчка, следвани от " Химически науки " - 71 %, " Военно дело " със 72% и " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми " - със 74%.
За сметка на това пък всички отпуснати от страната места се заемат в направленията " Медицина ", " Стоматология " и " Театрално и кино изкуство ". Над 90% са запълнени бройките още при педагогиката, както и в специалностите от контролираните специалности " Зъботехник " и " Ветеринарна медицина ".
Най-масовите професионални посоки в народен мащаб са " Икономика ", " Педагогика ", " Администрация и ръководство ", " Медицина ", " Комуникационна и компютърна техника ", " Информатика и компютърни науки ", " Педагогика на образованието по.. ". и " Право ". В тези 8 посоки се образоват почти половината настоящи студенти в народен мащаб, демонстрира Картата.
Броят на висшите учебни заведения по професионални направления не постоянно е съгласуван с броя на студентите. Например, при медицина и администрация и ръководства броят настоящи студенти е непосредствен, само че медицина се предлага в 7 висши учебни заведения, до момента в който администрация и ръководства - в 27.
Жените превъзхождат мъжете като дял в общия брой студенти - малко над 120 000 студенти (около 55%) са дами по отношение на малко над 96 000 мъже (приблизително 45%).
Чуждестранните студенти се усилват - броят им достига 17 046 през 2020/21 г, което е близо 8% от настоящите студенти у нас. Те обаче са концентрирани единствено в няколко професионални посоки - над 1/2 от тях са избрали " Медицина " и " Стоматология " .
Столица против провинция
Картата на висшето обучение записва съществени несъответствия и в териториалната му конструкция. Най-много висши учебни заведения - 27 на брой - има в Югозападния регион за обмисляне, който включва София. На другия полюс е Северозападният регион, в който са базирани само 2 висши училища - Медицинския университет-Плевен и Висшето военнп-въздушно училище в Долна Митрополия, а други три работят посредством филиали.
Регионални несъответствия се следят и във връзка с реализацията на приключилите висшисти. За интервал от пет години - от 2015 година до 2019 година в това число, са приключили 263 500 студенти. От тях 46.6% са излезли от висши учебни заведения в Югозападния регион. Подобен е процентът на висшистите, които са останали да работят в този регион, част от който е и столицата. За разлика от Северния централен регион, който множеството абитуриенти напущат скоро след своето дипломиране.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ