Масова емиграция опразва улиците и домовете на Балканите, се казва

Масова емиграция опразва улиците и домовете на Балканите, се споделя в репортаж на AFP, представящ настроенията в разнообразни балкански страни. " По-добре е да си плебей за 2000 евро в някоя непозната страна, в сравнение с да си плебей с 300 евро вкъщи " - този рефрен са чули публицистите от AFP в Северна Македония. България не попада в репортажа, само че е ясно, че констатациите важат и за нея.

Изоставени магазини и най-вече празни улици демонстрират малко признаци на живот във Валандово в Северна Македония, откъдето всеобщо бягат младежи с вярата да намерят по-добър живот в чужбина. Подобно на огромна част от това оскъдно кътче в Югоизточна Европа, тази дребна балканска страна е изправена пред демографска бомба със закъснител, подхранвана от застаряващото население, намаляващата раждаемост и всеобщата миграция. През последните 20 години Северна Македония е изгубила 10% от популацията си. По данни на Световната банка и държавното управление към 600 000 македонски жители живеят в чужбина.

Липсата на вложения e засегналa страната, в която сега живеят едвам 1,8 млн. души. " Ако имате малко над 2,4 млн. жители и повече от 1/4 от тях са напуснали страната, тогава би трябвало съществено да се притеснявате за протичащото се ", споделя Апостол Симовски, шеф на статистическата работа на страната.


След три десетилетия на народна власт сме очевидци на безпреце...

Села и дребни градове като Валандово, на 146 км от столицата, оферират малко работни места, което принуждава амбициозните и способните хора да търсят прехраната си другаде. " Духът на младежите е систематично потъпкван ", споделя новоизбраният 33-годишен кмет Перо Костадинов. " Ентусиазмът да се бориш и да си останеш у дома е загубен ". Само във Валандово близо 90% от приходите на хората са свързани със селското стопанство, което е общ знаменател за цяла Северна Македония. " Петима от моите другари от нашия клас от 20 възпитаници към този момент са отпътували със фамилиите си в чужбина ", споделя 24-годишният Боян Николов, член на младежкия общински съвет във Валандово.

След оповестяването на независимостта и разпадането на Югославия през 1991 година мнозина се надяваха, че интеграцията в Европейския съюз ще им обезпечи избавителен пояс. Но пътят на Северна Македония към участие в Европейски Съюз беше неведнъж блокиран - първо от Гърция, а по-късно и от България. Това породи нови подозрения, че страната в миналото ще се причисли, и накара мнозина да изоставен кораба. Месечната заплата на тези, които остават, е приблизително 470 евро. " По-добре е да си плебей за 2000 евро в някоя непозната страна, в сравнение с да си плебей с 300 евро вкъщи ", гласи известен рефрен в Северна Македония.

Това е повсеместна картина из задачите Балкани. Според държавни данни на Албания през последните 3 десетилетия страната са напуснали към 1,7 млн. души, или към 37% от популацията. Стотици хиляди са напуснали и Сърбия, с цел да се преселят в чужбина след войните през 90-те години на предишния век. " Всички страни от Западните Балкани са наранени в друга степен от емиграцията ", споделя Илир Гедеши, професор по стопанска система в албанската столица Тирана. " Основните аргументи са стопански, само че с изключение на тях все по-важно място заемат и обществените аргументи.

Откакто се причисли към Европейски Съюз през 2013 година, хърватското население се е свило с близо 10%. Организация на обединените нации предвижда, че до края на века Хърватия ще има единствено 2,5 милиона души. Демографите предизвестяват, че малобройното население на страната може да не е задоволително стабилно, с цел да преживее по-нататъшни загуби. През декември Загреб се опита да обърне част от приключването на мозъци, като даде обещание на хърватските емигранти в Европейски Съюз до 26 000 евро, с цел да се върнат и да стартират бизнес.

Но за някои области може би към този момент е прекомерно късно. Надписи " Продава се " се мъдрят в източния район Пожега, един от най-тежко засегнатите от войната през 90-те години на предишния век. По публични данни повече от 16% от популацията на региона, наброяващо близо 80 000 души, е напуснало през последното десетилетие.

" На моята улица 1/3 от къщите са празни ", споделя 39-годишният Игор Канчар от близкия Брестовац. Сред тях са сестра му, която се е преместила в Австрия със брачна половинка си и двете си деца, както и множеството му близки другари. " Ако желаеме младежите да останат, би трябвало да създадем детска градина и да им помогнем да си построят къщи ", добавя Канчар.

Той споделя още: " Последният трен отпътува, а ние не вършим нищо друго, с изключение на да стоим на перона и да махаме ".