Бизнесмени подсилват "петата колона" на Путин
Маските падат – освен в политиката, само че и в стопанската система. Познати лица от бизнеса някак не помниха, че са капиталисти, и взе да им избива алената закваска. Вярно, настанаха сложни времена, само че непрекъснатото вайкане и тракане за помощи и обезщетения от страната към този момент идва допълнително.
" Една от най-гръмогласните съставки на путинофилския фронт у нас са някои работодатели и работодателски организации, те са непрекъснато в медиите - с претенции за държавни помощи, съпроводени с хули към държавното управление и към ЕС ", разяснява прочут стопански анализатор във Facebook. Според него е обикновено и наложително страната в турбулентни времена да подкрепя бизнеса, с цел да няма всеобщи банкрути. Но едно е поддръжка, друго е постоянно прикачване на държавна хранилка. Защото доста от тези бизнеси, които най-шумно се оплакват, получават най-голяма поддръжка: субсидии всякакви - от Европейски Съюз и от бюджета, евтини заеми и банкови гаранции, добре заплащани публични поръчки, компенсации поради скъпия ток, данъчни реверанси (като понижения Данък добавена стойност за ресторантьорите) и т.н.
Тези модерни наши капиталисти упорстват страната непрекъснато да се грижи за тях и да ги компенсира при всеки трус - в този момент претендират да бъдат обезщетени надали не на 100% за повишаването на ток и газ. Няма по какъв начин да стане, не е работа на държавния бюджет да покрива напълно пазарните опасности. Имахме страна закрилница при социализма - по този начин България влезе в 90-те година с големи задължения, а държавното управление на Андрей Луканов обяви фалит. Днес си имаме Корнелия Нинова, която дава всичко от себе си (тоест от бюджета) България да поеме по същия път.
Част от най-гръмогласните днес бизнесмени в миналото са били млади соцактивисти. Има какво да опишат за " алените куфарчета ", от които се родиха авторитетни капиталисти. Как ли щеше да наподобява през днешния ден авангардът на българската стопанска система, в случай че не беше големият подарък, наименуван " всеобща приватизация " (чрез който частни фондове взеха " златните кокошки " за " без пари " )?
Истината е, че огромна част от бизнес елита ни е
подвластен от държавната настойчивост, консуматорски надъхан и шизофренен
Потресаващо е по какъв начин влиятелни български индустриалци нелюбезно назовават европейските политици неграмотници и безхаберници (не че няма място за критики), само че с възходящ вкус употребяват евросубсидии, еврокредити и публични поръчки, финансирани от бюджета на Европейски Съюз. В същото време Русия постоянно е играла номера на България, само че същите предприемачи като че ли не виждаха. Не го виждат даже в този момент. Изкарват отговорно държавното управление, че Москва ни спря газа. Когато " Газпром " затвори крана, видни представители на бизнеса ревнаха - да се молим да Москва да ни елементарни. Обсъждането на концепцията Европейски Съюз да наложи ембарго за вноса на съветски петрол провокира същите реакции - мастити бизнесмени с комсомолски жар взеха да изясняват, че за България бизнес дружбата с Русия е " като слънцето и въздуха за всяко живо създание " - няма ли ги, ще загинем.
Наколенките пред Москва не оказват помощ, единствено унизяват
Путин няма да ни пусне на ниска цена газ, в случай че бием чело на Червения площад. Той ни разгласи за неприятелска страна, по тази причина ние би трябвало интензивно да търсим други сътрудници (не приятели). Същите предприемачи, които в този момент рипат против държавното управление, пасуваха, когато Бойко Борисов потроши 3 милиарда лв., с цел да прокара още една автомагистрала за съветския газ - бедна България заплати за " Балкански поток ", който обслужва напълно и единствено " Газпром ". Да бяха го натиснали да търси същински други възможности...
Сега транспортните компании са ужасени от повишаването на горивата. Имат учредения. Протестират. Но за какво „ нападат “ жълтите павета? Автобусите и камионите на недоволството би трябвало да заловен автомагистрала " Тракия ", да завардят портите на бургаския нефтохим и да питат в съветския " анклав " за какво са толкоз скъпи горивата, създавани от " братския " съветски нефт, който на всички места поевтинява, единствено в България нараства.
А вижте единствено как се държат зърнените производители и търговци. Война е, цените порастват, Украйна моли за помощ да изнася житото и царевицата си, Петков и Зеленски се договориха " Пристанище Варна " да стане диспечерски център, а
зърнените милионери мърморят
- няма метод, Варна няма потенциал, превозването до нашия порт е мъчно и постепенно, превозът ще е съвсем неосъществим. Типично по български - мрънкаме по какъв начин " няма метод ", вместо да мислим по какъв начин да стане. При това от " Пристанище Варна " са безапелационни, че могат да поемат спомагателни товари. Оказа се, че нашите субсидийни зърнобизнесмени се тормозят от конкуренцията на евтиното украинско жито. Колко егоистично и какъв брой късогледо - до момента в който те си бранят облагите, украинската годишна продукция ще гние неприбрана (всички хранилища и силози към този момент са претъпкани, тъй като Русия е блокирала износа по море), а гладът в Африка ще пораства. Колкото и да са лимитирани нашите благоприятни условия, би трябвало да помогнем да бъде избавен всеки звук храна - все ще е от изгода.
Правителството несъмнено заслужава доста рецензии. Но най-лошото е, че непрестанно излъчва колебливост и беззащитност. Затова всички се пробват да му " скачат на главата " - за дотации, обезщетения, данъчни понижения и облекчения. Нека за миг си представим, че кабинетът реши да извърши
всички щения на бизнеса:
Заради превозвачите краткотрайно маха акциза за горивата. Дава спомагателни дотации на автобусните компании. Заради хлебарите и сладкарите понижава Данък добавена стойност или поставя 0% ставка за хляба и за брашното. Млекарите също желаят, и овощарите, и месарите - опашката край няма. Ами медикаментите?
Ресторантьорите по този начин са набрали инерция от пандемията, че не могат да се спрат. Напират да им се продължат и старите корона ограничения, желаят и нови помощи и реверанси. Убедени са, че страната е длъжна да ги обгрижва - нищо че неуморно " актуализират " цените си и че заведенията са цялостни.
Повече обезщетения трябват - дружество, което е плащало 700 000 лева за ток, в този момент заплаща 3,4 млн., обясняваше неотдавна предприемач. Да, несъмнено е така. И жителите до неотдавна купуваха самун и мляко за три лв., а в този момент заплащат за същото 5-6 лева Цените си порастват и ще става все по-зле, в случай че страната се мъчи да гаси ценовия пожар с щедро изливане на пари.
Ако сумираме всички претенции на бизнеса към днешна дата,
бюджетът просто ще се продъни
И това, а също и следващите държавно управление ще би трябвало да взима многомилиардни заеми (а в случай че войната се проточи, в условия на растящи страхове и несигурности, и лихвите ще растат). Това е път към опустошение, не към рационално подкрепяне и стопански разцвет.
Българските индустриалци би трябвало да са не срещу министрите, а до тях и с тях и непрекъснато дружно да разискват дружно вероятните трайни решения, не ограничения еднодневки. Важният въпрос не е какъв брой и какви помощи и обезщетения, а по какъв начин да се успокоят цените. Защото в случай че европейските и международните борсови показатели не престават да лудеят, никакви бюджетни подаяния няма да оказват помощ. Но пък банкрутът на страната ще ни е вързан в забрадка. А тъкмо това е задачата на " петата колона " на режима на Путин у нас - да няма мощна европейска България.
" Една от най-гръмогласните съставки на путинофилския фронт у нас са някои работодатели и работодателски организации, те са непрекъснато в медиите - с претенции за държавни помощи, съпроводени с хули към държавното управление и към ЕС ", разяснява прочут стопански анализатор във Facebook. Според него е обикновено и наложително страната в турбулентни времена да подкрепя бизнеса, с цел да няма всеобщи банкрути. Но едно е поддръжка, друго е постоянно прикачване на държавна хранилка. Защото доста от тези бизнеси, които най-шумно се оплакват, получават най-голяма поддръжка: субсидии всякакви - от Европейски Съюз и от бюджета, евтини заеми и банкови гаранции, добре заплащани публични поръчки, компенсации поради скъпия ток, данъчни реверанси (като понижения Данък добавена стойност за ресторантьорите) и т.н.
Тези модерни наши капиталисти упорстват страната непрекъснато да се грижи за тях и да ги компенсира при всеки трус - в този момент претендират да бъдат обезщетени надали не на 100% за повишаването на ток и газ. Няма по какъв начин да стане, не е работа на държавния бюджет да покрива напълно пазарните опасности. Имахме страна закрилница при социализма - по този начин България влезе в 90-те година с големи задължения, а държавното управление на Андрей Луканов обяви фалит. Днес си имаме Корнелия Нинова, която дава всичко от себе си (тоест от бюджета) България да поеме по същия път.
Част от най-гръмогласните днес бизнесмени в миналото са били млади соцактивисти. Има какво да опишат за " алените куфарчета ", от които се родиха авторитетни капиталисти. Как ли щеше да наподобява през днешния ден авангардът на българската стопанска система, в случай че не беше големият подарък, наименуван " всеобща приватизация " (чрез който частни фондове взеха " златните кокошки " за " без пари " )?
Истината е, че огромна част от бизнес елита ни е
подвластен от държавната настойчивост, консуматорски надъхан и шизофренен
Потресаващо е по какъв начин влиятелни български индустриалци нелюбезно назовават европейските политици неграмотници и безхаберници (не че няма място за критики), само че с възходящ вкус употребяват евросубсидии, еврокредити и публични поръчки, финансирани от бюджета на Европейски Съюз. В същото време Русия постоянно е играла номера на България, само че същите предприемачи като че ли не виждаха. Не го виждат даже в този момент. Изкарват отговорно държавното управление, че Москва ни спря газа. Когато " Газпром " затвори крана, видни представители на бизнеса ревнаха - да се молим да Москва да ни елементарни. Обсъждането на концепцията Европейски Съюз да наложи ембарго за вноса на съветски петрол провокира същите реакции - мастити бизнесмени с комсомолски жар взеха да изясняват, че за България бизнес дружбата с Русия е " като слънцето и въздуха за всяко живо създание " - няма ли ги, ще загинем.
Наколенките пред Москва не оказват помощ, единствено унизяват
Путин няма да ни пусне на ниска цена газ, в случай че бием чело на Червения площад. Той ни разгласи за неприятелска страна, по тази причина ние би трябвало интензивно да търсим други сътрудници (не приятели). Същите предприемачи, които в този момент рипат против държавното управление, пасуваха, когато Бойко Борисов потроши 3 милиарда лв., с цел да прокара още една автомагистрала за съветския газ - бедна България заплати за " Балкански поток ", който обслужва напълно и единствено " Газпром ". Да бяха го натиснали да търси същински други възможности...
Сега транспортните компании са ужасени от повишаването на горивата. Имат учредения. Протестират. Но за какво „ нападат “ жълтите павета? Автобусите и камионите на недоволството би трябвало да заловен автомагистрала " Тракия ", да завардят портите на бургаския нефтохим и да питат в съветския " анклав " за какво са толкоз скъпи горивата, създавани от " братския " съветски нефт, който на всички места поевтинява, единствено в България нараства.
А вижте единствено как се държат зърнените производители и търговци. Война е, цените порастват, Украйна моли за помощ да изнася житото и царевицата си, Петков и Зеленски се договориха " Пристанище Варна " да стане диспечерски център, а
зърнените милионери мърморят
- няма метод, Варна няма потенциал, превозването до нашия порт е мъчно и постепенно, превозът ще е съвсем неосъществим. Типично по български - мрънкаме по какъв начин " няма метод ", вместо да мислим по какъв начин да стане. При това от " Пристанище Варна " са безапелационни, че могат да поемат спомагателни товари. Оказа се, че нашите субсидийни зърнобизнесмени се тормозят от конкуренцията на евтиното украинско жито. Колко егоистично и какъв брой късогледо - до момента в който те си бранят облагите, украинската годишна продукция ще гние неприбрана (всички хранилища и силози към този момент са претъпкани, тъй като Русия е блокирала износа по море), а гладът в Африка ще пораства. Колкото и да са лимитирани нашите благоприятни условия, би трябвало да помогнем да бъде избавен всеки звук храна - все ще е от изгода.
Правителството несъмнено заслужава доста рецензии. Но най-лошото е, че непрестанно излъчва колебливост и беззащитност. Затова всички се пробват да му " скачат на главата " - за дотации, обезщетения, данъчни понижения и облекчения. Нека за миг си представим, че кабинетът реши да извърши
всички щения на бизнеса:
Заради превозвачите краткотрайно маха акциза за горивата. Дава спомагателни дотации на автобусните компании. Заради хлебарите и сладкарите понижава Данък добавена стойност или поставя 0% ставка за хляба и за брашното. Млекарите също желаят, и овощарите, и месарите - опашката край няма. Ами медикаментите?
Ресторантьорите по този начин са набрали инерция от пандемията, че не могат да се спрат. Напират да им се продължат и старите корона ограничения, желаят и нови помощи и реверанси. Убедени са, че страната е длъжна да ги обгрижва - нищо че неуморно " актуализират " цените си и че заведенията са цялостни.
Повече обезщетения трябват - дружество, което е плащало 700 000 лева за ток, в този момент заплаща 3,4 млн., обясняваше неотдавна предприемач. Да, несъмнено е така. И жителите до неотдавна купуваха самун и мляко за три лв., а в този момент заплащат за същото 5-6 лева Цените си порастват и ще става все по-зле, в случай че страната се мъчи да гаси ценовия пожар с щедро изливане на пари.
Ако сумираме всички претенции на бизнеса към днешна дата,
бюджетът просто ще се продъни
И това, а също и следващите държавно управление ще би трябвало да взима многомилиардни заеми (а в случай че войната се проточи, в условия на растящи страхове и несигурности, и лихвите ще растат). Това е път към опустошение, не към рационално подкрепяне и стопански разцвет.
Българските индустриалци би трябвало да са не срещу министрите, а до тях и с тях и непрекъснато дружно да разискват дружно вероятните трайни решения, не ограничения еднодневки. Важният въпрос не е какъв брой и какви помощи и обезщетения, а по какъв начин да се успокоят цените. Защото в случай че европейските и международните борсови показатели не престават да лудеят, никакви бюджетни подаяния няма да оказват помощ. Но пък банкрутът на страната ще ни е вързан в забрадка. А тъкмо това е задачата на " петата колона " на режима на Путин у нас - да няма мощна европейска България.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ