В новия план за безплатно саниране 103 млн. лева са за къщи
Мащабните разноски в новата вълна на така наречен гратис саниране ще включат и дребните фамилни къщи. Правителството счита да насочи 103 млн. лв. за промяна на дограма, слагане на топлоизолация, слагане на слънчеви панели на покрива и други сходни енергоспестяващи ограничения в " еднофамилни жилищни здания " през идващите няколко години.
Това стана ясно на онлайн конференция с присъединяване на Сдружението на общините, на която Министерството на районното развиване даде уточнения по тематиката. Както към този момент е известно, Европейската комисия горещо насърчава всякакви ограничения за повишение на енергийната успеваемости по тази причина в общия бюджет на Европейски Съюз са планувани стотици милиарди евро за такива ограничения. България счита да влага 3 милиарда лв. от своя дял в в саниране на здания - и частни, и публични. С други думи, притежателите на къщи, блокове, офис здания, промишлени халета и тн. ще могат да аплайват за европейско финансиране, с цел да понижат разноските си за ток и отопление и да способстват за икономисване на нездравословните излъчвания във въздуха.
ПЛАНЪТ
Европейското финансиране ще пристигна като подкрепа за бъдещия Национален проект за възобновяване и резистентност, който България би трябвало да съгласува в околните месеци с Брюксел. След утвърждението на проекта ще бъдат изотвени изискванията за кандидатстване и искащите ще могат да подават заявки в съответните общини, разгласи зам.-министърът на районното развиване Деница Николова по време на онлайн полемиката. Тя изясни, че интегрираната стратегия за енергийна успеваемост планува разнообразни ограничения - както саниране на частни и публични здания, по този начин и възстановяване на уличното осветяване (мониране на енергоспестяващи лампи, замяна на кабели и стълбове), внедряване на интегрирани системи за ръководство на трафика, видеонаблюдение, модули за безжичен интернет и т.н.
ХИБРИД ЗА МИЛИАРДИ
На процедура новата вълна на мащабно саниране ще съчетае познатите до момента у нас две схеми за подкрепяне. Едната беше националната стратегия за " гратис " саниране, за която държавното управление реши да похарчи 2 милиарда лв. от налозите на всички български данъкоплатци за излекуване на старите панелни блокове. За щастливите жители на панелките лепенето на стиропор и промяната да дограма в действителност бяха изцяло безвъзмездни. Фирмите, занимаващи се с ремонтите, също бяха щастливи, тъй като държавното управление с лекост осребряваше непристойно високите фактури. Така колосалната сума от 2 милиарда лв. стигна единствено за 2000 здания - жестоко казано, по милион за блок. Кабинетът имаше планове да продължи с това обилно харчене, само че свадите и рецензиите охладиха ентусиазма му, а след това се стовари и коронакризата.
Другата скица за саниране разчиташе на европейски средства. Тя беше доста по-скромна като бюджет, а ползата към нея не бе толкоз огромен, тъй като изискваше жителите на реновираните здания да поемат, въпреки и дребна, част от разноските.
Сега кабинетът счита да направи хибрид от двете схеми и санирането на жилища да продължи да е 100% гратис за жителите им, като главната финансова тежест ще се поеме от евробюджета, а остатъкът ще се добави от българския бюджет.
НАДЕЖДИ
Пред дни районният министър Петя Аврамова съобщи, че новата вълна на " гратис " саниране може да стартира още следващата година, като първо ще бъдат финансири блоковете, които се надяваха на пари от националната стратегия, само че парите там свършиха.
Не е доста несъмнено обаче, че Брюксел ще утвърди идеята собствениците на къщи и жилища в България всеобщо да не заплащат нищо за санирането. Логиката на Европейска комисия е, че цялостно покриване на разноските е задоволително единствено за сгради, чиито жители са прекомерно небогати.
Това стана ясно на онлайн конференция с присъединяване на Сдружението на общините, на която Министерството на районното развиване даде уточнения по тематиката. Както към този момент е известно, Европейската комисия горещо насърчава всякакви ограничения за повишение на енергийната успеваемости по тази причина в общия бюджет на Европейски Съюз са планувани стотици милиарди евро за такива ограничения. България счита да влага 3 милиарда лв. от своя дял в в саниране на здания - и частни, и публични. С други думи, притежателите на къщи, блокове, офис здания, промишлени халета и тн. ще могат да аплайват за европейско финансиране, с цел да понижат разноските си за ток и отопление и да способстват за икономисване на нездравословните излъчвания във въздуха.
ПЛАНЪТ
Европейското финансиране ще пристигна като подкрепа за бъдещия Национален проект за възобновяване и резистентност, който България би трябвало да съгласува в околните месеци с Брюксел. След утвърждението на проекта ще бъдат изотвени изискванията за кандидатстване и искащите ще могат да подават заявки в съответните общини, разгласи зам.-министърът на районното развиване Деница Николова по време на онлайн полемиката. Тя изясни, че интегрираната стратегия за енергийна успеваемост планува разнообразни ограничения - както саниране на частни и публични здания, по този начин и възстановяване на уличното осветяване (мониране на енергоспестяващи лампи, замяна на кабели и стълбове), внедряване на интегрирани системи за ръководство на трафика, видеонаблюдение, модули за безжичен интернет и т.н.
ХИБРИД ЗА МИЛИАРДИ
На процедура новата вълна на мащабно саниране ще съчетае познатите до момента у нас две схеми за подкрепяне. Едната беше националната стратегия за " гратис " саниране, за която държавното управление реши да похарчи 2 милиарда лв. от налозите на всички български данъкоплатци за излекуване на старите панелни блокове. За щастливите жители на панелките лепенето на стиропор и промяната да дограма в действителност бяха изцяло безвъзмездни. Фирмите, занимаващи се с ремонтите, също бяха щастливи, тъй като държавното управление с лекост осребряваше непристойно високите фактури. Така колосалната сума от 2 милиарда лв. стигна единствено за 2000 здания - жестоко казано, по милион за блок. Кабинетът имаше планове да продължи с това обилно харчене, само че свадите и рецензиите охладиха ентусиазма му, а след това се стовари и коронакризата.
Другата скица за саниране разчиташе на европейски средства. Тя беше доста по-скромна като бюджет, а ползата към нея не бе толкоз огромен, тъй като изискваше жителите на реновираните здания да поемат, въпреки и дребна, част от разноските.
Сега кабинетът счита да направи хибрид от двете схеми и санирането на жилища да продължи да е 100% гратис за жителите им, като главната финансова тежест ще се поеме от евробюджета, а остатъкът ще се добави от българския бюджет.
НАДЕЖДИ
Пред дни районният министър Петя Аврамова съобщи, че новата вълна на " гратис " саниране може да стартира още следващата година, като първо ще бъдат финансири блоковете, които се надяваха на пари от националната стратегия, само че парите там свършиха.
Не е доста несъмнено обаче, че Брюксел ще утвърди идеята собствениците на къщи и жилища в България всеобщо да не заплащат нищо за санирането. Логиката на Европейска комисия е, че цялостно покриване на разноските е задоволително единствено за сгради, чиито жители са прекомерно небогати.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ