Психологическа граница
Мартин Карбовски
Къде бяхте на Нова година в края на 1989-та?
Не е значимо. Спомнете си къде отиде животът ви през тези 30 години, от оня празник до през днешния ден. Спомените нямат въпросителна. Имат точка.
За доста хора тази точка е през днешния ден. Защото съзнателният, а и потребен, а и деен живот не е по-дълъг от 40 години. Към 15 хиляди дни. 30 от тези години за нас минаха. Остават, може би, 10 години. Около 3650 дни. Сметките не са точни, само че въпросът остава.
Къде отиде животът ви през тези години. Сравнявай.
Законите дадоха ли резултат.
Мошеници и спекуланти стигнаха ли надалеч. Дали не попаднаха в пандиза.
Кой се погрижи за тях. Или те се погрижиха за вас.
Грижата на властта беше ли ваша вяра или бе безнадеждно лъжлива.
Кой приказва от тв приемника. И на кого припомня.
Имаш ли мнение. Важно ли е. Как стояха нещата преди с такива работи като " твоето мнение ".
Новите хрумвания, цялата наша западна модерност - за кого работи. За естественото, човешкото или за неразбираемото, гротескното, за изключението. Имаш ли проблеми с естественото.
Телевизията дава ли едни и същи филми от 1990 насам.
" Последният бойскаут " с Брус Уилис настоящ ли е. Или има нещо доста по-велико от детектив Холенбек.
Музиката по какъв начин е. " Крийдънс " още ли озвучават филми, правени 50 години след " Крийдънс ". Това е ясно, няма два загатна. " Крийдънс " озвучава всички финални надписи. Или някаква остаряла ирландска музика. Вдъхновява всяка тъпня.
Сдруженията на хора и обединяването на персони все по този начин ли служи на ползите на дребните хора, елементарните поданици, статистическия човек.
Транспортът по-добре ли работи. На какъв брой години е трамваят, а на какъв брой беше преди, помниш ли.
Новото ново ли е или чуплива машинация. Наш ли е трамваят през днешния ден. Не можете да си визиите тоя тъп въпрос какъв брой е ужасно значим.
Водата по-чиста ли е. Плаща ли се като преди и какъв брой.
Въздухът с доверие ли се диша. Ще се заплаща ли.
Имаше една сцена от отегчителен социалистически филм с Петър Слабаков през 1988-ма: на брега на морето той крещеше до прибоя по какъв начин всичко е мръсно, а рибата мирише на петрол, а птиците на риба.
Предателите по какъв начин си прекарват живота.
Приятелите реализираха ли фантазиите си.
Паметта все по-силна ли е. Паметта би трябвало ли ни. Кое я замести, кое я промени, кой я пипа с мръсни пръсти. Оперативната ни памет по какъв начин е. Умните ще схванат.
Сега по-добре ли празнувате.
Сега по-хубава ли е любовта. Или е по-добре гримирана. Или е нещо маскирано. Или е надценена. Или е допълнително. Любовта като махмурлук.
Сега какво стана с Бог, в последно време. Жив ли е, оправдаха ли го, или го сеят натрапен - с цел да оправдава нови демони и нови папи.
Религията изчезна ли, цезаропапизмът свърши ли, англичаните пристигнаха ли. Или си отидоха.
Какво стана с поетите. Къде работят те, в мините, на пристанището или в канцелария. В телевизия. Къде сте, нещастници.
Работникът благополучен ли е да се труди.
Циганите още ли пеят, че имало щастливи роми. Как са те.
А учителите по какъв начин са. А докторите. А всички ония - дето са на работа на страната, но са отворили сергия и продават позволения. От позволения за курник до позволения за фантазии. Те са безконечни у нас, мамицата им.
Луди хора има ли още. Или свършиха. Къде са лудите е популярен въпрос. Широката норма умъртви положителните луди.
Сега свободен ли си. Можеш ли да ругаеш султана гръмко, или още веднъж си лукавец поради началника. Или и двете.
Децата ти повече ли са. Нямаше да имат никакво значение никакви мемоари и въпроси, в случай че децата ти са повече. Виж в Косово.
Как са дамите. А по какъв начин са мъжете. А троловете в чии приказки са. А еднорозите, а принцесите, а дамите с бради.
Храната ти по-вкусна ли е, или към този момент не можеш да прочетеш етикета и ти е все тая. Гладуваш ли. Преяждаш ли. Има ли среда в тая работа.
Въоръжен ли си, оградата падна ли, обират ли те, до момента в който спиш или това става със строга усмивка от тв приемника към този момент. Пак ли?
Колко аларми имаш, преброй ги.
Умен ли си, раждаш ли се, има ли животът през днешния ден повече смисъл да си българин. Ако не - като какъв има повече смисъл да си.
Къде бяхте на 31.12.89?
Питам във връзка психическата граница от 30 години.
Ако сте били на повече от 10, ще разберете какво се е случило с вас. Ако сте били на 40, отново ще разберете. Ако сте били на 60, към този момент не чувате. Не гласувате, не гладувате. Дано някой ви помни.
Защото, общо взето, животът, съзнателният е към 15-16 хиляди дни. Плюс-минус.
Всеки ден някой ти напомня назидателно кой какво е направил преди 150 години. И за нас по този начин ще се приказва след 150 години.
През 2170 година някой ще каже - кой какво е направил индивидът по тия места, тия дни. През 2020. И какво не е направил, по какъв начин се е бунтувал или по какъв начин е цитирал Ататюрк, видите ли - " един народ, в случай че спи дълго, или умира, или се буди плебей... "
Много са тия мемоари, дето са като въпроси, само че не са към този момент въпроси.
Не са.
lentata.com
Къде бяхте на Нова година в края на 1989-та?
Не е значимо. Спомнете си къде отиде животът ви през тези 30 години, от оня празник до през днешния ден. Спомените нямат въпросителна. Имат точка.
За доста хора тази точка е през днешния ден. Защото съзнателният, а и потребен, а и деен живот не е по-дълъг от 40 години. Към 15 хиляди дни. 30 от тези години за нас минаха. Остават, може би, 10 години. Около 3650 дни. Сметките не са точни, само че въпросът остава.
Къде отиде животът ви през тези години. Сравнявай.
Законите дадоха ли резултат.
Мошеници и спекуланти стигнаха ли надалеч. Дали не попаднаха в пандиза.
Кой се погрижи за тях. Или те се погрижиха за вас.
Грижата на властта беше ли ваша вяра или бе безнадеждно лъжлива.
Кой приказва от тв приемника. И на кого припомня.
Имаш ли мнение. Важно ли е. Как стояха нещата преди с такива работи като " твоето мнение ".
Новите хрумвания, цялата наша западна модерност - за кого работи. За естественото, човешкото или за неразбираемото, гротескното, за изключението. Имаш ли проблеми с естественото.
Телевизията дава ли едни и същи филми от 1990 насам.
" Последният бойскаут " с Брус Уилис настоящ ли е. Или има нещо доста по-велико от детектив Холенбек.
Музиката по какъв начин е. " Крийдънс " още ли озвучават филми, правени 50 години след " Крийдънс ". Това е ясно, няма два загатна. " Крийдънс " озвучава всички финални надписи. Или някаква остаряла ирландска музика. Вдъхновява всяка тъпня.
Сдруженията на хора и обединяването на персони все по този начин ли служи на ползите на дребните хора, елементарните поданици, статистическия човек.
Транспортът по-добре ли работи. На какъв брой години е трамваят, а на какъв брой беше преди, помниш ли.
Новото ново ли е или чуплива машинация. Наш ли е трамваят през днешния ден. Не можете да си визиите тоя тъп въпрос какъв брой е ужасно значим.
Водата по-чиста ли е. Плаща ли се като преди и какъв брой.
Въздухът с доверие ли се диша. Ще се заплаща ли.
Имаше една сцена от отегчителен социалистически филм с Петър Слабаков през 1988-ма: на брега на морето той крещеше до прибоя по какъв начин всичко е мръсно, а рибата мирише на петрол, а птиците на риба.
Предателите по какъв начин си прекарват живота.
Приятелите реализираха ли фантазиите си.
Паметта все по-силна ли е. Паметта би трябвало ли ни. Кое я замести, кое я промени, кой я пипа с мръсни пръсти. Оперативната ни памет по какъв начин е. Умните ще схванат.
Сега по-добре ли празнувате.
Сега по-хубава ли е любовта. Или е по-добре гримирана. Или е нещо маскирано. Или е надценена. Или е допълнително. Любовта като махмурлук.
Сега какво стана с Бог, в последно време. Жив ли е, оправдаха ли го, или го сеят натрапен - с цел да оправдава нови демони и нови папи.
Религията изчезна ли, цезаропапизмът свърши ли, англичаните пристигнаха ли. Или си отидоха.
Какво стана с поетите. Къде работят те, в мините, на пристанището или в канцелария. В телевизия. Къде сте, нещастници.
Работникът благополучен ли е да се труди.
Циганите още ли пеят, че имало щастливи роми. Как са те.
А учителите по какъв начин са. А докторите. А всички ония - дето са на работа на страната, но са отворили сергия и продават позволения. От позволения за курник до позволения за фантазии. Те са безконечни у нас, мамицата им.
Луди хора има ли още. Или свършиха. Къде са лудите е популярен въпрос. Широката норма умъртви положителните луди.
Сега свободен ли си. Можеш ли да ругаеш султана гръмко, или още веднъж си лукавец поради началника. Или и двете.
Децата ти повече ли са. Нямаше да имат никакво значение никакви мемоари и въпроси, в случай че децата ти са повече. Виж в Косово.
Как са дамите. А по какъв начин са мъжете. А троловете в чии приказки са. А еднорозите, а принцесите, а дамите с бради.
Храната ти по-вкусна ли е, или към този момент не можеш да прочетеш етикета и ти е все тая. Гладуваш ли. Преяждаш ли. Има ли среда в тая работа.
Въоръжен ли си, оградата падна ли, обират ли те, до момента в който спиш или това става със строга усмивка от тв приемника към този момент. Пак ли?
Колко аларми имаш, преброй ги.
Умен ли си, раждаш ли се, има ли животът през днешния ден повече смисъл да си българин. Ако не - като какъв има повече смисъл да си.
Къде бяхте на 31.12.89?
Питам във връзка психическата граница от 30 години.
Ако сте били на повече от 10, ще разберете какво се е случило с вас. Ако сте били на 40, отново ще разберете. Ако сте били на 60, към този момент не чувате. Не гласувате, не гладувате. Дано някой ви помни.
Защото, общо взето, животът, съзнателният е към 15-16 хиляди дни. Плюс-минус.
Всеки ден някой ти напомня назидателно кой какво е направил преди 150 години. И за нас по този начин ще се приказва след 150 години.
През 2170 година някой ще каже - кой какво е направил индивидът по тия места, тия дни. През 2020. И какво не е направил, по какъв начин се е бунтувал или по какъв начин е цитирал Ататюрк, видите ли - " един народ, в случай че спи дълго, или умира, или се буди плебей... "
Много са тия мемоари, дето са като въпроси, само че не са към този момент въпроси.
Не са.
lentata.com
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ