Мартин Иванов е най-емблематичният участник в интелектуалното предаване Последният печели,

Мартин Иванов е най-емблематичният участник в интелектуалното предаване „ Последният печели ”, предавано по Българска национална телевизия с водещ Орлин Горанов. Мартин провокира възторг със своята бърза мисъл и изключителна грамотност. Решихме да поговорим с него, с цел да разберем повече за любовта му към историята и културата на България, за неговите ползи и за интелектуалния кръстоносен поход, който той волно или несъзнателно поде.

Разкажи ни малко повече за себе си? Коя е специалността ти, от какво семейство идваш?
Поздрави на читателите на Списание 8, което постоянно ми е било измежду най-симпатичните и измежду подпомагащите общото равнище на знанието в България! Роден съм през 1977 година в София, фамилията ми е с разнородни профили – татко, експерт по запазване и възстановяване на паметниците на културата и майка – дълготраен медицински служащ. По специалност най-вече съм се изявявал като състезателен публицист, само че по-добре е да се дефинира като „ куизър “, откакто най-големите ми триумфи са в тази сфера и в ред телевизионни и други надпревари.

Откъде идва пристрастеността ти към „ България преди ” и твоите задълбочени знания по тематики като българска музика от 60-те и 70-те, българско кино и спектакъл?
Със сигурност любовта ми към предишното бе обусловена от двамата ми дядовци – самите те фенове на предишното. От дребен те ме насочиха да обичам пожълтелите страници на книгите и вестниците, да се стремя да зная повече и да имам вяра, че това ще ми помогне в живота по-нататък. Това бе причина и за историческото ми обучение в Софийския университет, а пък от ранните ми години част от заниманията ми се оказаха точно българското кино, спектакъл и музика. Имал съм опцията да следя доста от колосите ни в тези области и същински съм ги обичал.

Странно ми е, че по-възрастните от мен постоянно ги не помнят, а откакто не препредават задоволително тези имена на идващите генерации, то напълно естествено се получава и културната бездна на нашето съвремие.

При мен обаче няма никакъв късмет някой от огромните ни артисти, артисти, писатели да бъде неглижиран, даже от дълго време да не е измежду нас.



Със мощна памет като твоята и бързата мисъл, която показва, би могъл да си доста сполучлив в специалности като доктор или правист. Имал ли си интерес да практикуваш такива специалности?Всеки е имал фантазии в ранните години на живота си. Моите бяха да бъда археолог, детектив, състезателен публицист или музикант в рокгрупа. В прочут смисъл съумях да осъществя под една или друга форма тези си детско-юношески мечти, тъй че не скърбя ни минимум за моето развиване. Според доста хора, които ме познават, бих бил добър преподавател, само че се притеснявам, че нямам нужните нерви за тази другояче благородна специалност, която обаче позагуби престиж в годините след настъпването на демократичните промени. Следващите генерации ми се костват все по-неразбираеми. И въпреки всичко съм сигурен, че не бих се опитал да бъда правист или доктор, доста старания се изискват за триумф на тези позиции, пък възвръщаемостта е съвсем никаква. Но и в никакъв случай не се отчислявам като капацитет, примерно за радиоводещ. Вероятно ми предстоят още забавни завършения и отсега нататък!

Правиш ли старания и извършения, посредством които да развиваш паметта си?
Нищо по-специално от елементарното четене, гледане и слушане.

Разбира се, постоянно съм се стремил да се обогатя с нещо съдържателно, в случай че не науча най-малко три нови неща за ден, все едно е минал на вятъра.

Винаги съм се стремил да участвувам в разнородни куизове, колкото и късно те да стъпиха на наша почва. В последните години обаче фокусът им се поизмести към по-малко познавателни тематики за сметка на изискуемите от масата ситкоми, Харипотъровци и Игри на троЛове. Такива тематики не могат да основат положителни играчи.

Стараеш ли се да запаметиш всеки факт, вест, име, които срещаш в всекидневието си с концепцията, че може да ги ползваш в надпревари?
Напук на хората, които считат голямото количество от новопридобитите познания за непотребни и ненужни, при мен те в един миг постоянно могат да се окажат потребни. Ясно е, че няма човек, който да може да знае всичко, само че най-малко за обща просвета е желателно да има някакъв по-широк мироглед. В нашето съвремие надпреварите са доста комфортен метод за субект, който няма време да се самообразова, да получи небрежно няколко обстоятелства, които да му са нужни след 10 или 15 години и тогава да си каже, че е имало смисъл да гледа или да играе.

Много от феновете на предаването разясняват в обществените мрежи, че си изнемощял преднамерено, предал си се. Имаше ли миг, в който обмисляше да се оттеглиш преднамерено преди да „ досадиш ” на феновете?
Винаги се търсят някакви конспирации, само че отдръпването ми пристигна в най-възможния сполучлив миг, когато усещах, че феновете, които в началото са ми били фенове, са се разочаровали от скуката, която носех, както и от шаблоните ми. Аз самичък осъзнах в последните няколко излъчвания, че би трябвало да се съобразя с телевизионните закони. Отпадането ми бе качествено, желаех да ми се случи някоя „ Далила “, по този начин и стана! Сега виждам мои фенове измежду самите състезатели, само че съм наясно, че тази магия няма да се повтори повече, а и би трябвало да се насоча към други провокации.

Имаше и мнения, че продукцията е решила да постави завършек на присъединяване ти. В последна сметка малшансът ли е повода да отпаднеш или има друга причина?
Малшансът и нежеланието да не преставам да се състезавам, въпреки всичко преизпълних всички мои задачи. Не съм търсил славата, а да показва смисъла на „ ненужните “ познания, както ги дефинират от малцинството, което по този начин и не прозря повече оттатък чисто спортния детайл.

Дадох тематики за размисъл на хиляди хора, потвърдих доста добродетели и безусловно бих през лицето актуалната „ просвета “, съдържаща се в мола, фитнеса и чалготеките.

Продукцията няма по какъв начин да повлияе по никакъв метод на представянето на даден играч. Както се видя, след мен печелеше човек, който бе най-гъвкав, без да свети изключително и дори изравни върха от 11 победи за второто място във безконечната класация.

С Петър Вучков, водещ на известното предаването " Минута е доста " - предходник на " Последният печели "
За толкоз доста игри ти срещна единствено 3-4 действителни съперника. Голяма част бяха прекомерно млади момчета, които действително нямаха късмет. Смяташ ли, че до известна степен подборът на останалите участници спомогна за твоя триумф?Играх против петима състезатели с голям опит и на равнище „ международни първенци “. Годишни спечелили от „ Минута е доста “ против мен – белким това не е задоволителен отзив за високи достижения? На множеството от тях познавам персонално знанията и опциите, те бяха и измежду най-добре квалифицираните за основния и обичан за мен втори кръг. И прибавям към тях още трима незнайни до този миг състезатели, които играха извънредно почтено и получиха заслужени благосклонности от публиката. За качеството на асортимент оставям на феновете да преценяват, има способи елементарно да сравнят кой против кого и по какъв начин се е показал.

Смяташ ли, че регламентът на предаването е най-благоприятен? Би ли трансформирал нещо в него, в случай че имаше тази опция, тъй че да е още по-атрактивно за феновете.
Вероятно бих санкционирал пасивната игра в трети кръг, само че и бих попроменил равнището на първия, който се явява доста сериозен тест и не е по силите на доста хора, които другояче биха побеждавали с лекост. В последна сметка предаването е задоволително положително и в този му тип, което се дължи и на напъните на основния редактор Адриана Иванова, на екипа сценаристи и на изключителния Орлин Горанов!

Има отзиви, че предаването разчита само на бг носталгията и не е забавно за по-младите, които не се интересуват от черно-бели филми и ефирен спектакъл (особено!). Твоят коментар?
Тези отзиви са безусловно неаргументирани и идват от малцинство, което няма нито историческо мислене, нито умее да помни и най-важното, което не знае обикновени неща.

Май е време по-младите да излезнат от рамките на неособено съдържателната модерна просвета, която така и така не им дава съществено количество добродетели и да обръщат взор обратно. Ясно е, че без минало няма бъдеще и колкото повече хора го осъзнаят, толкоз би се подобрило тяхното развиване.

Съдейки по отзивите и контактите след края на участията ми, съм съумял да стигна и до доста от тях и да бъда образец даже и за най-малките. Това постоянно ще ме ласкае и е измежду най-големите ми триумфи като задача в предаването.

Спомена няколко пъти за своя богат опит в куиз игрите. Разкажи ни повече за това и най-много за националния куиз тим? Практикувате ли, упражнявате ли се, мислите ли тактики?За страдание, този народен тим се образува напълно неотдавна и в случай че нямаше еврокуизшампионат в София през ноември 2019 година, то надали бихме записали и присъединяване. Преди тази сериозна стъпка единствено един път е имало българска диря преди години на същото равнище, само че даже не се разбра и какъв е бил резултатът на нашите представители. Благодарение на ръководителя на Българското куиз общество Димитър Георгиев успяхме да мерим сили с най-големите в жанра. Победители от британската версия на „ Стани богат “, професор от Оксфорд и всевъзможни сходни фигури от Европа и даже Съединени американски щати. Силите ни доближиха за 12-то място от 19 тима, само че пък победихме по-опитните от нас сърби и румънци, което ни зарадва откровено! Стратегиите са постоянно на последно място в такива съревнования. Целта е да има многообразие в знанията на участниците и да се допълват в даването на отговорите, нищо повече. Подготовките са постоянно усилени, с въпроси на високо равнище.

Има ли разлика сред грамотен и образован човек?Това е въпрос, на който в нашето съвремие към този момент е добре да се дава отговор утвърдително. Който мисли противоположното е просто човек, който не обича да чете и се осланя цялостен живот на роботизиращите точни науки. Дадох положителни уроци на хора с техническо и софтуерно обучение, които сега минават за „ интелигентни “, тъй като просто са с високи заплати и добър стандарт на живот. Показах кой кара влака и на по-младите, които бяха оплаквани по всякакъв начин от малцината ми критици. Не съм измислил аз регламента на надпреварата с този толкоз сложен за тях втори кръг.



Срамно ли е да си ерудит в БГ? В България всеки, който се отличава по нещо, си намира мигновено критици и психоаналитици, това не подмина и мен. Никога обаче не ме е било позор да се боря против незнанието, пошлостта и нездравословното въздействие на попфолка по собствен метод.

А секси ли е?
Естествено, че сапиосексуалността в един миг ще стане фетиш, знаех го още преди време. Може би ще съумея да кача в моята машина на времето хората с верния билет.

Дали ще успееш да „ монетизираш ” този твой триумф в предаването било то посредством нова работа, консултантски услуги в занимателни излъчвания и други?
Нямам никакви непотребни илюзии, тъй като у нас е по-важно да имаш точните контакти, а пък имам образец в сферите, в които съм работил, до каква ужасяваща хилавост и инфлация води това. Връзките ги е имало още преди България да стане съвременна страна след Освобождението, а аз не разгадавам в никакъв случай на тях, нито съм нагъл и пробивен. Радвам се повече на опцията да поддържам връзка с невероятна палитра от разнообразни, забавни за мен персони, които нямаше да знаят за Мартин и сходните му, в случай че не бе „ Последният печели “. Те са ми най-голямата премия и ги одобрявам за едно прелестно и красиво „ монетизиране “. Сред тях има и известни персони, и сходни на мен, и по този метод нанасям тежък удар на някои персони, които си позволяваха да ми вършат психопортрети, да ме окачествяват като „ асоциален “ и да се подиграват на външността ми.

Човек остава с усещане, че изпитваш анемоя по отминалите времена в България. С какво те притеглят те и в кое десетилетие би живял, в случай че можеше да избереш?
Изпитвам анемоя по отминалите времена по целия свят. Ако можех, бих изживял 60-те години, епохата на най-великите в музиката – недостижимите и през днешния ден Бийтълс, на хипитата, на времената, в които хората са изпълвали със смисъл думата „ обич “ и са си подавали ръка различен другиму.

За страдание, обитавам в 2021-ва, с всички нейни дефекти, с низката контракултура, която основава пропасти и не възпитава на нищо идващите генерации.

Искам да пожелая здраве и благополучие на всички читатели и дружно да се преборим с това зло, което ни застигна в последно време по всички фронтове. Мир и обич!