Как да се контролира политическата реклама
Марк Зукърбърг, който продължава да твърди, че Фейсбук няма да контролира политическа тирада, към този момент дава признаци за съмнение
Политиците, а не техлидерите би трябвало да вземат нещата в свои ръце .През 1859 година в. New York Times написа, че телеграфът ще помогне доста на политиката: " Телеграфът дава на оратора една публика - и на изток, и на запад, която е огромна колкото Съюза ". А това пречи да се дава обещание облекчение на режима за алкохола в един град и стягане в различен.
Век и половина по-късно интернетът – далечният родственик на телеграфа, за следващ път трансформира политиката. Социалните мрежи се трансфораха в желаната платформа за политици да разпространят посланията си. Резултатът може да се види при американските и английските избори. Онлайн рекламата, която преди десетилетие беше скромна, в този момент съставлява към половината от общата реклама.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Този път наподобява по-различно. Елизабет Уорън, която е претендент за президентския пост в Съединени американски щати, упрекна Фейсбук, че " взима пари, с цел да промотира неистини ", визирайки решението на компанията да не ревизира наличието на политическите реклами в мрежата си. (За да показва тезата си, Уорън купи реклама, твърдяща без да е правилно, че създателят на Фейсбук Марк Зукърбърг е подкрепил Доналд Тръмп за втори мандат). Във Англия ръководещата Консервативна партия е прегърнала дезинформацията. Всичко това е единствено част от по-голямо терзание, че интернет не е благосклонен източник на потребна информация, а се е трансформирал в тресавище от неистини, неверни насоки и тайни теории, които вредят на политиката.
Притеснени от раздразнението на американските политици, които ги контролират, някои техкомпании трансформират разпоредбите си. Twitter ще забрани съвсем цялата политическа реклама. Гугъл, който има YouTube, споделя, че ще забрани реклами с неуместно погрешни неща и ще ограничи таргетирането на характерни групи хора. Засега Фейсбук държи на позицията си, че няма да контролира политическа тирада, въпреки че дава признаци за съмнение.
Зукърбърг е непопулярна персона тези дни. Но в тази ситуация е прав. Правилата на цифровата народна власт не би трябвало да бъдат определяни в заседателните зали на дузина американски компании, да не приказваме за китайските в бъдеще. Ако политиците желаят да трансформират държанието на претендентите, инструментите са в ръцете им. Тяхна работа е да изготвят законите, по които всички, в това число софтуерните компании, би трябвало да работят.
Политиците са се съгласявали и преди дали и по какъв начин да контролират други медии като радиото, малкия екран и вестниците. Правилата, основани за аналоговите демокрации, оферират релативно ясна насочна точка за цифровите. В Америка да вземем за пример малките екрани са задължени да афишират източника на политическа реклама. Същото би трябвало да важи и за обстановката онлайн. Англия е доста по-стриктна. Политическата реклама е най-вече неразрешена по малкия екран и радиото като се изключи стеснен брой мощно контролирани " политически партийни излъчвания ". Отново не е ясно за какво разпоредбите за онлайн видеата би трябвало да бъдат по-облекчени от тези за клиповете, появяващи се по малкия екран.
Една от новите рискове са микроцелевите реклами, ориентирани към дребни групи, за които се счита, че ще са най-възприемчиви към избрани послания. Те може да оказват помощ на политиците да се оправят с съответни терзания на гласоподавателите, само че с опцията за злоупотреби, която дават, може да подтикват точно лицемерните акции, които телеграфът трябваше да отстрани.
Прекалено рано е да се лимитира микротаргетирането. Трудно е да се прокарат ясни линии, а политиците не би трябвало да стигат до такава степен взаимно да не разрешават речите си. Те би трябвало да наложат бистрота и да подсигуряват, че всеки може да изследва даже прецизно таргетираните реклами. Така и самите политици биха имали доказателства за нечестна игра от страна на своите съперници. Техгигантите към този момент подхващат сходни дейности непринудено. Това може да улесни превръщането им в законови условия.
Друга разлика сред старите и новите медии е, че техкомпаниите се разгръщат далеко по метод, по който вестниците и малкия екран в никакъв случай не са могли. Демокрацията обаче остава локално решение. Различните страни имат разнообразни обичаи, само че в случай че държавните управления решат да затегнат разпоредбите по отношение на онлайн рекламата, резултатът ще бъде обилие от закони, които техфирмите ще би трябвало да съблюдават. Това ще бъде задължение, само че е цената на триумфа.
2019, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Политиците, а не техлидерите би трябвало да вземат нещата в свои ръце .През 1859 година в. New York Times написа, че телеграфът ще помогне доста на политиката: " Телеграфът дава на оратора една публика - и на изток, и на запад, която е огромна колкото Съюза ". А това пречи да се дава обещание облекчение на режима за алкохола в един град и стягане в различен.
Век и половина по-късно интернетът – далечният родственик на телеграфа, за следващ път трансформира политиката. Социалните мрежи се трансфораха в желаната платформа за политици да разпространят посланията си. Резултатът може да се види при американските и английските избори. Онлайн рекламата, която преди десетилетие беше скромна, в този момент съставлява към половината от общата реклама.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Този път наподобява по-различно. Елизабет Уорън, която е претендент за президентския пост в Съединени американски щати, упрекна Фейсбук, че " взима пари, с цел да промотира неистини ", визирайки решението на компанията да не ревизира наличието на политическите реклами в мрежата си. (За да показва тезата си, Уорън купи реклама, твърдяща без да е правилно, че създателят на Фейсбук Марк Зукърбърг е подкрепил Доналд Тръмп за втори мандат). Във Англия ръководещата Консервативна партия е прегърнала дезинформацията. Всичко това е единствено част от по-голямо терзание, че интернет не е благосклонен източник на потребна информация, а се е трансформирал в тресавище от неистини, неверни насоки и тайни теории, които вредят на политиката.
Притеснени от раздразнението на американските политици, които ги контролират, някои техкомпании трансформират разпоредбите си. Twitter ще забрани съвсем цялата политическа реклама. Гугъл, който има YouTube, споделя, че ще забрани реклами с неуместно погрешни неща и ще ограничи таргетирането на характерни групи хора. Засега Фейсбук държи на позицията си, че няма да контролира политическа тирада, въпреки че дава признаци за съмнение.
Зукърбърг е непопулярна персона тези дни. Но в тази ситуация е прав. Правилата на цифровата народна власт не би трябвало да бъдат определяни в заседателните зали на дузина американски компании, да не приказваме за китайските в бъдеще. Ако политиците желаят да трансформират държанието на претендентите, инструментите са в ръцете им. Тяхна работа е да изготвят законите, по които всички, в това число софтуерните компании, би трябвало да работят.
Политиците са се съгласявали и преди дали и по какъв начин да контролират други медии като радиото, малкия екран и вестниците. Правилата, основани за аналоговите демокрации, оферират релативно ясна насочна точка за цифровите. В Америка да вземем за пример малките екрани са задължени да афишират източника на политическа реклама. Същото би трябвало да важи и за обстановката онлайн. Англия е доста по-стриктна. Политическата реклама е най-вече неразрешена по малкия екран и радиото като се изключи стеснен брой мощно контролирани " политически партийни излъчвания ". Отново не е ясно за какво разпоредбите за онлайн видеата би трябвало да бъдат по-облекчени от тези за клиповете, появяващи се по малкия екран.
Една от новите рискове са микроцелевите реклами, ориентирани към дребни групи, за които се счита, че ще са най-възприемчиви към избрани послания. Те може да оказват помощ на политиците да се оправят с съответни терзания на гласоподавателите, само че с опцията за злоупотреби, която дават, може да подтикват точно лицемерните акции, които телеграфът трябваше да отстрани.
Прекалено рано е да се лимитира микротаргетирането. Трудно е да се прокарат ясни линии, а политиците не би трябвало да стигат до такава степен взаимно да не разрешават речите си. Те би трябвало да наложат бистрота и да подсигуряват, че всеки може да изследва даже прецизно таргетираните реклами. Така и самите политици биха имали доказателства за нечестна игра от страна на своите съперници. Техгигантите към този момент подхващат сходни дейности непринудено. Това може да улесни превръщането им в законови условия.
Друга разлика сред старите и новите медии е, че техкомпаниите се разгръщат далеко по метод, по който вестниците и малкия екран в никакъв случай не са могли. Демокрацията обаче остава локално решение. Различните страни имат разнообразни обичаи, само че в случай че държавните управления решат да затегнат разпоредбите по отношение на онлайн рекламата, резултатът ще бъде обилие от закони, които техфирмите ще би трябвало да съблюдават. Това ще бъде задължение, само че е цената на триумфа.
2019, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ