В опасна близост с лъв на Мавриций
Марк Твен е споделил: „ В началото Бог е основал Мавриций, а след това по негово сходство е направил парадайса ”. Вече е реалност и първият български чартър със 170 късметлии на борда, завтекли се да ревизират изказванието на писателя на място. Ами, прав е бил индивидът. Вече ви стана ясно, че и аз бях измежду щастливците.
Мавриций е островна страна в Индийския океан, която ме притегли с най-голямата плътност на исторически и естествени забележителности измежду останалите кътчета от парадайса като Малдивите и Сейшелите. Т.е. той не предлага единствено плажна романтика, ами има и доста за гледане. И търчане, както се убедих от персонален опит. За седмица плувах с диви делфини, видях водопад, който се излива напряко в морето, естествен феномен от 23 разнообразни по цвят и колорит пясъци, пекох се на десетки плажове и изгорях като за три живота, ядох сурови морски таралежи и храних маймуни. Но като неприкрит фен на животните, сърцето ми остана при разходката с лъвове.
Прочетохте вярно. Разхождах се с лъвове, които си бяха напълно живи, не упоени и страховито отзивчиви. На Мавриций в „ Касела нейчър парк “. Разбира се, че мога да ви опиша и по какъв начин да прекарате на острова хем бюджетно, хем без да се лишавате от нищо, само че ще оставя това за различен път. Толкова съм разчувствана от срещата с лъвицата Матала и лъвът Зимба, че стартирам с тях.
„ Касела парк “ е причудлива комбинация от опитомена и дива природа, от другарство с царе на животните и глезене на дребни козички, от високотехнологични атракции и допиране до неподправеното. До него се стига елементарно от всяка част на Мавриций като през уеб страницата Moutitian buses можете да прецените кой тъкмо автобус ви прави работа и да си купите билети онлайн. Е, има и проведени пътувания, както и налични таксита. Признавам, че входният билет за парка ми беше най-сериозната инвестиция в забележителностите на Мавриций. Но си струваше всеки цент от стоте евро. По алеите в естествения атракцион има толкоз табели, че няма по какъв начин да се объркате. Трябва единствено да изберете дали да хванете към нещо като зоопарк, където да видите лъвове албиноси, каракали, севрали, хиени и всевъзможни птици в обширни кафези или да се метнете на открития рейс за обиколка, сходна на същинско сафари в саваните на Африка.
За децата е завършен парк в парка, в който измежду безбройните катерушки и въжета, същински древен аероплан и безвредни места за скачане изпъква ъгъл за глезене. Симпатични ярета и зайчета, морски свинчета и мини прасенца се конкурират за ласките на малчуганите. В съседство са гигантските костенурки, чието тегло доближава до 275 кг, а диаметърът на корубата – метър е 20. Ако сте в „ Касела “ през интервала от февруари до май имате огромен късмет да попаднете и на чифтосване сред големите земноводни. Повярвайте, гледката е незабравима освен образно, ами и звуково. И в случай че костенурките по генезис са родственици на динозаврите, то идната спирка ви изстрелва в бъдещето – високотехнологична еднорелсова линия „ Тулавака “ превежда смелчаците, яхнали нещо като болид по шеметните завои измежду бухналата зеленина на джунглата. И всичко е във вашите ръце – и скоростния лост, и спирачката. Стига да спазвате дистанцията от 25 метра.
250-те хектара на естествения парк „ Касела “ на остров Мавриций, из който ви развеждам, са открити тържествено през 1979 година и оттогава са визитна картичка на най-посещаваните места. Броят на посетителите, изключително за разходката с лъвове и глезене на гепарди, са лимитирани и по тази причина предлагам да си купите билети за парка и за желаните от вас интензивности в него авансово онлайн. На място можете да доплатите за приключението да галите бебета лъвчета, да храните огромни хищници, кротки жирафи или японски шарани. Но за краченето с лъвове е належащо да имате непокътнат час. Разбира се, че си бях запазила!
Колкото и да бях уверена, че животните са дресирани и добре нахранени, въпреки всичко при инструктажа изпитах неразбираем боязън в горната част на стомаха. На всички, които си мислят по какъв начин лъвовете са упоени ще възразявам с обстоятелството, че това са скъпи и скъпи животни, а дрогирането редуцира живота им до 4-5 години, което е стопански неизгодно. По-лесно е да се отгледат единствено измежду хора от бебета, да свикнат на човешко наличие и милувки и най-много да са с цялостни стомаси. Тогава са кротки и сговорчиви. На всеки от нас дават тояжка от тиково дърво, която е ясно, че няма да послужи за нищо, само че лъвовете имали несъзнателен почит от пръчки. Придружават ни трима рейнджъри, които явно са доста близки с подопечните си. Един от тях даже целува лъвицата Матала по муцуната. Строяват ни в профил на пътеката и двата лъва минават като че ли на церемониал. Предупреждават ни да махнем слънчевите очила, тъй като лъвовете обичали контакта с взор и да не намятаме шалове – развяването им от вятъра можело да бъде възприето като покана за игра. А палуване с 90-килограмов див звяр не е за предпочитане. После тръгваме дружно през джунглата. Отбелязвам, че Зимба е мъжки, пък му липсва обичайна за цар на животните грива. Оказва се кастриран, а при кастрация вторичният сексуален белег окапвал. Горкият. Пред едно дърво Матала взема решение да покаже женската си същина като си направи маникюр. Голямо стъргане по кората с нокти падна.
Пристигаме на поляната за глезене. Колкото и да имат котешки манталитет, лъвовете не трябва да бъдат пипани под гушката, а докосването по гърба би трябвало да е твърдо и с напън. Лекото глезене ги гъделичкало. Питат кой пръв ще се престраши. Моментално подвигам ръка. Козината на Зимба е твърда, не мирише на диво животно, а той е напълно спокоен. След малко кураж набират и останалите. Матала вижда преднамерено закаченото на висок клон месо и мързеливо се насочва към дървото. Лакомията надвива над мързела и тя се втурва нагоре. За по-хубави фотоси рейнджърите покатерват лъвовете на голям камък и ние се редуваме да ги галим за следващия вечен кадър. В края на разходката всички – и хора, и животни се усещаме част от съзаклятието на дивата природа в леко питомен вид.
Но това е „ Касела “ – естественият парк на Мавриций.
Мавриций е островна страна в Индийския океан, която ме притегли с най-голямата плътност на исторически и естествени забележителности измежду останалите кътчета от парадайса като Малдивите и Сейшелите. Т.е. той не предлага единствено плажна романтика, ами има и доста за гледане. И търчане, както се убедих от персонален опит. За седмица плувах с диви делфини, видях водопад, който се излива напряко в морето, естествен феномен от 23 разнообразни по цвят и колорит пясъци, пекох се на десетки плажове и изгорях като за три живота, ядох сурови морски таралежи и храних маймуни. Но като неприкрит фен на животните, сърцето ми остана при разходката с лъвове.
Прочетохте вярно. Разхождах се с лъвове, които си бяха напълно живи, не упоени и страховито отзивчиви. На Мавриций в „ Касела нейчър парк “. Разбира се, че мога да ви опиша и по какъв начин да прекарате на острова хем бюджетно, хем без да се лишавате от нищо, само че ще оставя това за различен път. Толкова съм разчувствана от срещата с лъвицата Матала и лъвът Зимба, че стартирам с тях.
„ Касела парк “ е причудлива комбинация от опитомена и дива природа, от другарство с царе на животните и глезене на дребни козички, от високотехнологични атракции и допиране до неподправеното. До него се стига елементарно от всяка част на Мавриций като през уеб страницата Moutitian buses можете да прецените кой тъкмо автобус ви прави работа и да си купите билети онлайн. Е, има и проведени пътувания, както и налични таксита. Признавам, че входният билет за парка ми беше най-сериозната инвестиция в забележителностите на Мавриций. Но си струваше всеки цент от стоте евро. По алеите в естествения атракцион има толкоз табели, че няма по какъв начин да се объркате. Трябва единствено да изберете дали да хванете към нещо като зоопарк, където да видите лъвове албиноси, каракали, севрали, хиени и всевъзможни птици в обширни кафези или да се метнете на открития рейс за обиколка, сходна на същинско сафари в саваните на Африка.
За децата е завършен парк в парка, в който измежду безбройните катерушки и въжета, същински древен аероплан и безвредни места за скачане изпъква ъгъл за глезене. Симпатични ярета и зайчета, морски свинчета и мини прасенца се конкурират за ласките на малчуганите. В съседство са гигантските костенурки, чието тегло доближава до 275 кг, а диаметърът на корубата – метър е 20. Ако сте в „ Касела “ през интервала от февруари до май имате огромен късмет да попаднете и на чифтосване сред големите земноводни. Повярвайте, гледката е незабравима освен образно, ами и звуково. И в случай че костенурките по генезис са родственици на динозаврите, то идната спирка ви изстрелва в бъдещето – високотехнологична еднорелсова линия „ Тулавака “ превежда смелчаците, яхнали нещо като болид по шеметните завои измежду бухналата зеленина на джунглата. И всичко е във вашите ръце – и скоростния лост, и спирачката. Стига да спазвате дистанцията от 25 метра.
250-те хектара на естествения парк „ Касела “ на остров Мавриций, из който ви развеждам, са открити тържествено през 1979 година и оттогава са визитна картичка на най-посещаваните места. Броят на посетителите, изключително за разходката с лъвове и глезене на гепарди, са лимитирани и по тази причина предлагам да си купите билети за парка и за желаните от вас интензивности в него авансово онлайн. На място можете да доплатите за приключението да галите бебета лъвчета, да храните огромни хищници, кротки жирафи или японски шарани. Но за краченето с лъвове е належащо да имате непокътнат час. Разбира се, че си бях запазила!
Колкото и да бях уверена, че животните са дресирани и добре нахранени, въпреки всичко при инструктажа изпитах неразбираем боязън в горната част на стомаха. На всички, които си мислят по какъв начин лъвовете са упоени ще възразявам с обстоятелството, че това са скъпи и скъпи животни, а дрогирането редуцира живота им до 4-5 години, което е стопански неизгодно. По-лесно е да се отгледат единствено измежду хора от бебета, да свикнат на човешко наличие и милувки и най-много да са с цялостни стомаси. Тогава са кротки и сговорчиви. На всеки от нас дават тояжка от тиково дърво, която е ясно, че няма да послужи за нищо, само че лъвовете имали несъзнателен почит от пръчки. Придружават ни трима рейнджъри, които явно са доста близки с подопечните си. Един от тях даже целува лъвицата Матала по муцуната. Строяват ни в профил на пътеката и двата лъва минават като че ли на церемониал. Предупреждават ни да махнем слънчевите очила, тъй като лъвовете обичали контакта с взор и да не намятаме шалове – развяването им от вятъра можело да бъде възприето като покана за игра. А палуване с 90-килограмов див звяр не е за предпочитане. После тръгваме дружно през джунглата. Отбелязвам, че Зимба е мъжки, пък му липсва обичайна за цар на животните грива. Оказва се кастриран, а при кастрация вторичният сексуален белег окапвал. Горкият. Пред едно дърво Матала взема решение да покаже женската си същина като си направи маникюр. Голямо стъргане по кората с нокти падна.
Пристигаме на поляната за глезене. Колкото и да имат котешки манталитет, лъвовете не трябва да бъдат пипани под гушката, а докосването по гърба би трябвало да е твърдо и с напън. Лекото глезене ги гъделичкало. Питат кой пръв ще се престраши. Моментално подвигам ръка. Козината на Зимба е твърда, не мирише на диво животно, а той е напълно спокоен. След малко кураж набират и останалите. Матала вижда преднамерено закаченото на висок клон месо и мързеливо се насочва към дървото. Лакомията надвива над мързела и тя се втурва нагоре. За по-хубави фотоси рейнджърите покатерват лъвовете на голям камък и ние се редуваме да ги галим за следващия вечен кадър. В края на разходката всички – и хора, и животни се усещаме част от съзаклятието на дивата природа в леко питомен вид.
Но това е „ Касела “ – естественият парк на Мавриций.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ