Да убиеш слон – лудостта на едно малко градче жадно за мъст
Марк Твен е споделил, че колкото повече опознава хората, толкоз повече заобичва кучето си. По една или друга причина, обществото постоянно насочва гнева си към нападателните животни, без да потърси пояснение какво тъкмо ги прави нападателни. Нека не забравяме, че не всяко животно предстои на опитомяване. Кучето се е опитомявало хиляди години, преди да стане най-хубавият другар на индивида. Опитите да се опитоми сребърната лисица не престават и до през днешния ден.
Дългата и комплицирана процедура е към този момент на 50 години, само че не може да се похвали с толкоз сериозен триумф. За страдание, колкото и непосредствен да бъде индивидът с природата, явно още не я схваща и с доста дребни стъпки се пробва да проработи в синхрон с нея. Историята ни връща на 11 септември 1916 година и ще остане вечно като доста черно леке в историята на града.
Малкото градче е в възторг. Покрай сивите вести към Първата Световна война, жителите най-сетне могат да разхлабен и да се порадват на малко повече артистичност с общителното подпомагане на Sparks World Famous Shows цирка. Не инцидентно тогава се заражда и културата измежду най-младите фенове – да избягат с цирка. И по този начин в настъпващата топла септемврийска вечер, по улиците на дребното градче потегля шествието на цирка. Акробати, клоуни и най-различни животни минават през основната улица, а стотици поданици се редят, с цел да гледат красивата цветна еуфория.
Сред всички преминаващи животни е и 5-тонния азиатски слон Мери. Животното минава умерено, до момента в който не вижда сергия с купчина подредени дини. Вместо да продължи напред, животното взема решение да направи малко отклоняване от курса, с цел да хапне. В този миг възпитателят, който е на гърба ѝ, стоварва голяма железна кука върху главата на животното. Не инцидентно съществува термин като „ Слонско самообладание “, само че даже и то има своя предел. Следват злокобни подиуми на ядосаното животно, което бързо и елементарно смъква своя треньор с хобата си и го хвърля на локалния щанд за лимонада. Следва погазване, като животното доста тъкмо избира главата на жертвата си, където да стовари 5-те си тона. Според очевидци, размазването на човешки череп въобще не е приятна панорама.
В опитите да се избави индивидът, мъж от публиката изпразва револвера си по животното, само че дебелата кожа не може да бъде пробита с малокалибрено оръжие. Публиката стартира да крещи „ Убийте слона “, до момента в който останалите треньори се пробват да укротят животното. Решено е, Мери би трябвало да почине! Проблемът е, че никой не знае по какъв начин може да се убие слон. Подобна работна позиция не е подобаваща за всеки, както излиза наяве и положителната вест е, че Ред не е бил причислен при лъвовете на цирка. Проблемът обаче е реалност. Жителите на града желаят отплата, също така заплашват, че няма да посетят цирка. Мери е към този момент ранена и по този начин или другояче не може да излезе на сцена, затова гениалната концепция на притежателя – Чарлз Спаркс е да убие животното.
Снимка: By Unknown – The Anarchist Coloring Book, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3721205
На идващият ден градът ще се трансформира в образец за човешка свирепост. Стотици се събират на железопътната гара в града. Всички желаят да видят изтезанието на слона. Не всички са съгласни да участват на изтезанието. Един от служащите отхвърля да става очевидец на това, откакто тази грозна картина ще бъде пред очите му много дълго време. Мери идва пред кран, окована във вериги към врата. Започва да рита и тласъците съумяват да счупят веригата, следва ням удар. Мери е зашеметена, стои разтърсена върху краката си, само че не мърда. Служителите бързо намират нова верига и повтарят упражнението. Не е ясно какъв брой време е належащо, с цел да може животното да завърши тъгите си, само че един от папараците съумява да направи и фотография. Точно този кадър стартира да обикаля Съединени американски щати и да популяризира града като един от най-жестоките.
Преди този случай, малко на брой отвън щата Тенеси са чували за въпросния град. Мери не е отговорна за нищо, тя е просто животно, което би трябвало да забавлява. Срещата ѝ с Ред не приключила изключително добре, само че години наред, жителите на града са обвързвани със гибелта на животното. Градът и до през днешния ден се пробва да се оправдава за стореното и събира помощи за спасяването на слоновете, само че стореното през 1916 година може да се счита за невиждана човешка свирепост. Нейният нов дресьор не е знаел това, той най-вероятно е виждал за първи път слон. Така завършва жестоката орис на едно животно, което е имало нещастието да се трансформира в цирков актьор, да се срещне с малоумен човек и най-после да агонизира пред стотици любопитни погледи.
