Марк Аврелий е 16-и император на римската империя – от

Марк Аврелий е 16-и император на римската империя – от 161 до 180 г.  Жив пример на платоновия блян за владетел-философ. Според историците неговият величествен и сериозен темперамент бил сборен облик на римските добродетели. Получил ослепително обучение, той бил доблестен и въздържан в държанието си. Властването му съответствува с епохата наречена „ Златен век “ на Римската империя. Представяме ви някои от препоръките, които Марк Аврелий насочва към самия себе си, стигнали до нас като алманах от записките на императора – „ Към себе си “. Уникално четиво, което ни напомня, че полезностите са едни и същи и в зората на летоброенето, и през днешния ден. Да не бъда нито от зелените, нито от сините, нито за късите, нито за дългите щитове.Да се нуждая от малко. Сам да си правя работата, да не се занимавам с доста неща едновременно и да не позволявам до себе си клюки.Да претърпявам да ми се приказва намерено. Да помня, че характерът ми се нуждае от оправяне и непрекъснати грижи. Да не влизам в софистически разногласия и да не пиша на отвлечени тематики, нито да изговарям подбудителни слова и да се стремя да изумя хората, представяйки се за човек, който се занимава с доста работи или прави благодеяния. Спрямо разсърдилите се или провинилите се да се демонстрирам примирителен и подготвен за помиряване, щом пожелаят да дойдат при мене. Да чета деликатно, а не да се удовлетворявам с един общ взор, и да не се съгласявам елементарно с хора, които приказват за нещата криво-ляво. Винаги да бъда идентичен — при мощна тъга, когато съм изгубил дете, при дълга болест.Да не демонстрирам досада, когато някому нещо се изяснява.Да се науча по какъв начин да одобрявам добрините, които е признато да се вършат сред другари — нито отстъпвайки пред тяхната неотложност, нито отпращайки ги жестоко.Да претърпявам простите хора и тези, които не се опират на теоретически правила. Никога да не позволявам даже единствено външно да изразя яд или някакво друго възприятие, само че да бъда колкото се може по-незасегнат от усеща и в същото време надвишаващ с обвързаност. И да приказвам положително за другите без доста звук. Да се вардя да упреквам и да не се майтапя на човек, произнесъл варварска дума или нещо погрешно или неблагозвучно. Да обърна внимание в какво клюкарство, лицемерие и коварство изпадат тираните и че по този начин наречените у нас патриции са много безчувствени хора.Когато другар ме вини за нещо, и даже укорът му да е безпочвен, да се опитам да възстановя нормалните връзки...И да се отнасям с същинска любов към децата си.
Ревностно да правя добрини и да бъда великодушен...Да не лицемеря с тези, които съм порицал. И да не се постанова приятелите ми да гадаят какво желая и какво не желая, а да е ясно.Да резервирам положителното си въодушевление и при други сложни условия, а също и в болест. Да извършвам дилемите си, без да се окайвам. Когато приказвам за нещо, всички да имат вяра, че и по този начин мисля, а когато правя нещо, че не го правя с неприятно желание. Да върша благодеяния, елементарно да прощавам и да бъда достоверен. Когато участвувам в съвет, да проучвам тъкмо и настойчиво даден въпрос, а не да се отхвърлям и да ми е задоволително първото, което ми пристигна мислено. 
Да вардя приятелите си, като не позволявам нито бързото уталожване, нито буйното сграбчване. Във всичко да се стремя да съм си задоволителен и бодър. Да въздържам овациите и всевъзможни форми на хвалебствие, ориентирано към мене. Да проследявам неотменно за главните потребности на страната, като систематизирам вярно държавните средства и понасям рецензиите, които ми се насочат по въпроси от сходен темперамент. Да не съм религиозен в връзките с боговете, нито в връзките си с хората — угодничав демагог, който гледа да се хареса на тълпата; постоянно да съм здравомислещ и резистентен и в никакъв случай лишен от възприятие за мярка и усет модернист.  За какво съм признателен на боговете:Че съм имал превъзходни предци и родители, прелестна сестра и отлични учители, положителни близки и родственици и положителни другари — съвсем за всички мога да го кажа. На божието положително дело се дължи, че нямаше такова стичане на условия, което да ме покрие със позор. Че ме ръководеше и бях зависещ на татко, който се стремеше да отстрани всякакво важничене в мене и да ме накара да схвана, че човек може да живее в замък и да не се нуждае от бодигардове, парадни одежди, от тържествено осветяване, скулптури и други сходни прояви на високомерен искра, а че може да се сдържа и да живее напълно като елементарен човек и че по този метод няма да се принизи, нито ще занемари това, което е нужно да прави в качеството си на заповедник на държавните каузи. Че случих с подобен брат, чийто темперамент можеше да ме подбуди да се заема със себе си и който ведно с това ми доставяше наслада с преценките и обичта си. Че ми се родиха деца, естествени телом и не ненадарени. Това, че тялото ми продължава да устоява в един толкоз изнурителен живот.Че когато ме е обхващала любовна пристрастеност, съм оздравявал. Че колкото пъти пожелах да оказа помощ на безпаричен или на човек, нуждаещ се от пари за нещо друго, в никакъв случай не ми беше казано, че няма от кое място да се вземат. И че аз самият не изпаднах в сходна потребност, тъй че да би трябвало да заемам средства от различен. Че имах такава жена — толкоз покорна, любеща и скромна. Че разполагах с толкоз положителни възпитатели за децата си.