Мария Монтесори е първата жена в Италия, която получава медицинско

Мария Монтесори е първата жена в Италия, която получава здравно обучение. Педагогическите й занимания са революционни за времето си и трансформират визията за възпитанието на децата досега. Тя спомага за образуването на ново отношение към личността – като едно цяло, състоящо се от физика и душeвност, които са директно свързани и подвластни една от друга. Монтесори счита  самореализирането като основна цел на душата. Основна задача е посредством действието да се открият опциите и качествата на детето, като определящо за това се явява изборът и последствията от него. Огромно значение тя отдава на мотивацията за избор, като счита, че тя постоянно стои сред страха и любовта, а всичко останало се намира сред тях. В основата на методите й за образование стои уважението към личността, разбирането, честността, постигането на естетика с околния свят и вярата в естествения блян на индивида към положително и независимост.

Най-добрия знак за триумф за един преподавател е, когато може умерено да каже - " Децата към този момент се оправят по този начин, като че ли ме няма ".

Открихме, че образованието не е нещо, което учителят прави, а натурален развой, който се развива непринудено в индивида.

Да се реализира нескончаем мир е работа на образованието. Единственото, което могат да създадат политиците е да ни защищават от война.

Първата концепция, до която детето би трябвало да доближи е разликата сред положителното и злото.

Тестът, който организираме, когато желаеме да забележим по какъв начин протича обучителната процедура, съставлява щастието на детето.

За да окажеш помощ на живота, остави го на независимост - това е главната задача на възпитателя.

Единственият език, който индивидът приказва съвършено е този, който научава, когато е бебе и когато никой не може да го научи на нищо.

Дисциплината, която търсим, е дейна. Ние не имаме вяра, че някой е порядъчен, единствено когато изкуствено е заставен да бъде спокоен като глух и имобилен като паралитик.... Твърдим, че индивидът е порядъчен, когато е стопанин на себе си и когато може, като разследване на това, да се себе-контролира, когато би трябвало да следва някое житейско предписание.

Дете, коeто е станалo стопанин на дейностите си посредством дълги, приятни и забавни занимания, е крепко дете, изпълнено с наслада и се отличава със успокоение и дисциплинираност.

Да се разреши на детето да прави каквото му харесва, когато то към момента не е развило никакъв самоконтрол, е все едно да се съобщи концепцията за свободата.

Родителите не са производители на детето, а негови пазители. Те би трябвало да го пазят и да се грижат за него в най-дълбокия смисъл на тези думи, като свята задача, която отива надалеч оттатък ползите и концепциите на ежедневния живот...Трябва да схванат и подхващат обществената битка, пред която сме изправени през днешния ден: да извоюваме правата на детето.

Уважавайте детето, което си почива или следи работата на другите, или размишлява по какъв начин да свърши нещо. Не го принуждавайте да стартира да се занимава.

Уважавайте всички рационални форми на активност, в които детето се ангажира и се опитвайте да го разберете.

Интересната работа, която е свободно определена от детето, има силата да докара до централизация, а не до отмалялост, дава сила и умствени качества на детето и го води до самоусъвършенстване.

Нашата грижа за децата би трябвало да бъде ръководена не от желанието да ги караме да учат неща, а от старанието постоянно да поддържаме у тях светлината, наречена просветеност.

Най-важната част от живота на човек са не годините, прекарани в университета, а първият интервал – от раждането до 6 години. Това е времето, през което човешката просветеност се образува. Но освен интелигентността, а и всичките й психически сили.

Наблюдавайки едно дете излиза наяве, че развиването на мозъка му идва посредством придвижванията.

Нещата, които детето вижда, то не просто помни, те образуват част от душата му.

Концентрирайте се върху развиването на положителното у детето, с цел да не остане в последна сметка място за неприятното.

Уважавайте детето, което е направило неточност и може сега или на по-късен стадий да я поправи.

Бъдете подготвени да помогнете на дете, което се намира в търсене и бъдете незабележими за това дете, което всичко е намерило.

Когато се обръщате към детето, постоянно се придържайте към положителните обноски – предлагайте му най-хубавото от себе си.

Не говорете неприятно за детето, нито пред него, нито зад тила му.

Всеки път, когато се докоснем до дете, се допираме до любовта. Това е сложна за установяване обич, ние всички я усещаме, само че никой не може да опише нейните корени или да оцени големите резултати, които произтичат от нея или да употребява капацитета й, с цел да сплоти хората.

Докато ние се опитваме да научим децата си на всичко за живота, децата ни учат на това какво е животът.

Детето прави индивида и не съществува човек, който да не е основан от детето, което в миналото е бил.

Ако в процеса на образованието не освободим Духа на детето, не сме създали нищо.

Снимки ~ ilpost.it, tallpinesschool.com