Мария Калас е гласът, благодарение на който оперното изкуство извади

Не се нуждая от пари, скъпи. Аз работя за изкуството ~ Мария КАЛАС

Мария Калас е гласът, с помощта на който оперното изкуство извади нескрито от дълго време забравени типичен музикални творби. Защото с появяването на гъркинята Мария най-накрая се намира сопрано, което може да ги изпее. Драматургическата й заложба, в комбиниране с трагичната й хубост и феноменални вокални благоприятни условия я трансформират в жива легенда на най-реномираната музикална сцена " Ла канара ". Дебютира преди 64 години, през декември, в Милано със " Сицилианска вечерня " на Джузепе Верди и от този ден насам става фаворитка на всички фенове на оперното изкуство и най-харизматичната оперна певица на 20 век. Ролите й в " Норма " от Белини, " Тоска " от Пучини, " Травиата " от Верди са единствено дребна част от популярния й репертоар.
За страдание персоналната й орис е не по-малко трагична от функциите, които извършва. Зачената е в Атина, само че е родена в Ню Йорк, в оскъдно семейство на гръцки емигранти. Още с появяването си на този свят животът й стартира с отменяне - майка й мощно желае да има момче и разочарована четири дни не желае да огледа новородената си щерка. По-голямата й сестра е пожеланото дете в фамилията, което надълбоко огорчава Мария, само че това е единствено досега, в който властната й майка открива, че дребната има гений, и в този гений вижда единствения късмет за изплъзване от мизерното им битие. И печели, само че цената за това заплаща щерка й. За тежкото си детство Калас споделя: " Сестра ми постоянно е била слаба, красива и лъчезарна, по тази причина майка ми я предпочиташе. Аз бях грозното патенце, тромава, дебела и непопулярна. Жестоко е да караш детето си да се усеща нежелано... Никога няма да й простя, че ми лиши детството. През всички тези години, вместо да играя и да раста, пеех и изкарвах пари. Повечето неща, които направих за тях, са положителни, а множеството, които те направиха за мен, не бяха. "
На 16 години е съвсем прегазена от автомобил в Манхатън и 22 дни остава в кома. Ужасът от контузията й вдъхва увереност да се бори с всички сили, с цел да заслужи дадения й втори късмет. На 20 години дамата, която по-късно ще нарекат " Дяволската дева " е неугледна и грозновата и тежи 104 кг, само че с невероятна певческа заложба и упоритостта да я реализира. И съумява - трансформира се в първата блестяща звезда на оперната сцена, сравнявана по популярност с холивудските актриси.
В живота на " Тигрицата " има единствено двама мъже - брачният партньор й и Аристотел Онасис. От първия получава сигурност и поддръжка, само че изоставя това, с цел да се впусне в унищожителна, изпепеляваща обич с втория. Милиардерът Онасис има всичко, като се изключи едно - класа. А божествената Калас има от това в остатък. Неговият сексапил е неудържим и двамата най-известни гърци на предишния век се влюбват неудържимо един в различен, само че макар новопридобития си външен искра, Мария не съумява да преодолее вътрешната си неустановеност. Богатството на Аристотел им обезпечава баснословен живот, последователно тя стартира да отхвърля задължения, с цел да прекарва повече време с него, като по този начин стартира и последователното й отдръпване от сцената.
Любовта се оказва съдбовна за нея - той не желае да се оженят, принуждава я да направи аборт, макар желанието й да имат дете и най-после подписва брак с Джаки Кенеди. Неземната й обич се оказва заблуда.
Започва последователно да губи и гласа си, което е и краят на кариерата й. Остава нещастна, неразбрана и самотна.
В Париж, на 53 годишна възраст, разрушеното сърце на Мария Калас престава да бие. Официалната причина за гибелта - прекъсване на сърдечната активност.
Прелестната дива е кремирана, а урната с пепелта й е оставена на предпазване в Пер Лашез. По-късно урната бива открадната и когато я намират разпръсват пепелта й над Егейско море. А празната урна остава в парижкото гробище.

(Maria Callas by Cecil Beaton, 1957)

Винаги след своите триумфи съм плакала - с горест или физическа болежка.

Службата на изкуството - тежък труд. И първоначално, и в средата, и в края.

В мига, в който майка ми осъзна, че имам заложба, реши да направи от мене дете знамение колкото се може по-бързо. Бях принудена да преговарям още веднъж и още веднъж до цялостна изнемога.

Трябва да има закон, който да не разрешава на децата да се качват на сцена. Децата би трябвало да имат прелестно детство. На тях не би трябвало да им се дават прекомерно доста отговорности.

В какво се състои разликата сред положителните и великите учители? Добрият преподавател развиват качествата на ученика до лимита им, великия преподавател може да види този лимит.

Нямам нито един ярък спомен за родината си. Единствено когато пеех, усещах, че ме обичат.

Най-важното нещо в живота ми e не музиката, а общуването. То прави житейските компликации търпими. И изкуството е най-дълбокият път на другарство сред двама души. А любовта е по-важна от всеки артистичен успех.

Аз нямам противници. Когато другите певици пеят по този начин, както аз пея, танцуват на сцената по този начин, както аз танцувам, и извършват целия ми репертоар, тогава те ще станат мои противници.

Подготвям се за подготовки, както бих се подготвяла за брак.

Любовта е по-прекрасна, когато не си омъжена.

Жените не са задоволително близки с мъжете. Трябва да създадем по този начин, че да сме им нужни. Въпреки това, ние имаме най-силното оръжие в ръцете си - това, че сме дами.

Няма да убия враговете си, само че ще ги накарам да паднат на колене. Ще го направя, мога, би трябвало.

Когато не ми останат врагове, тогава ще схвана, че към този момент нищо не коствам.

Публиката постоянно изисква от мен максимума. Това е цената за славата, това е една доста жестока цена.

Не се нуждая от пари, скъпи. Аз работя за изкуството.

Или се раждаш актьор, или въобще не ставаш. Оставаш актьор даже и гласът ти да се срине.

Не ми приказва за правила, скъпи. Аз сътворявам разпоредбите.

(Maria Callas with her husband Giovanni B. Meneghini in dressing room of the Metropolitan Opera House by Gordon Parks, 1956)