Отвъд границите: Мария Енчева: Правя това, което обичам
Мария Енчева приключва учебно заведение с испански език, само че по нейни думи и през смях: „ до този миг не ми се е наложило да го употребявам “. След това учи във Факултета по публицистика и всеобщи връзки към СУ „ Св. Климент Охридски “. Днес живее във Англия и не е нито публицист, нито PR, нито нещо друго, обвързвано с образованието ѝ.
Цветята на фотографията по-долу не са инцидентни. Защото…
Звъня на Мария. Тя подвига незабавно и още преди да си кажем " здрасти ", ми изстрелва няколко бързи фрази:
Ох, чакай малко, че съм се развъртяла в кухнята и сготвям за цялата седмица напред, тъй като тук, в случай че не готвиш ставаш 200 кила… Храните, които тук всеобщо се ядат са доста калорични и се пълнее доста елементарно. Като влезеш в магазините им, има цели браншове с всевъзможни храна за у дома. Паста, меса и всичко, което ти хрумне го има в опаковки за един, за двама, за четирима и по този начин нататък. Ядат пържени картофи, които поливат с оцет… Тук май дамите изобщо не готвят.
Едва откакто смехът ни поутихна си споделяме " здрасти ". Не съм виждала Мария съвсем две години. Но не се е трансформирала по никакъв начин. Точно толкоз засмяна, говореща бързо и доброволно е, колкото беше и преди. Запазила е и нещо доста особено за нея - изговаря думите някак постепенно, като че ли това закъснение на темпото демонстрира, че не подценява нищо, което е решила да каже. При последната ни среща тя още живееше в България и мечтаеше да успее да основава изкуството си някъде на открито. Тогава, преди две години говорехме дълго за цветя, тъй като Мария е флорист.
България101 рози - фантазия първа
Разказът на Мария Енчева стартира гладко, като приказка…
Когато бях на 19 години и към този момент учех публицистика, което никак не ми беше на сърце, един ден във връзка празника на моя другарка влязох в един цветарски магазин. От вратата видях един букет със 100 и една рози. Толкова бях привлечена от тези рози, че си споделих, че от този миг нататък, аз ще работя с цветя и ще работя в тъкмо този магазин.
Може да ти звучи нереално, само че това беше началото.
А, аз в никакъв случай в живота си не съм имала някакво особено отношение към цветята и изобщо не одобрявам червени рози... Просто това беше като мълния, гръмотевица някаква. Отне ми към две години, до момента в който стартира да работя тъкмо в този магазин, само че въпреки всичко се случи.
Когато споделих на родителите ми какво съм решила, те изобщо не го взеха на съществено, а когато схванаха, че приказвам съществено, бяха извънредно разочаровани, макар че аз не спирах да си изучавам публицистиката. Баща ми споделяше, че това с цветята не може да е сериозна специалност, че ще съсипя бъдещето си…
Но аз знаех, че цветята са всичко, което желая.
Щом го взех решение, започнах да виждам разгласи. Точно тогава, магазинът, в който видях стоте и една рози търсеше хора. Отидох незабавно, само че не ме взеха, тъй като нямах никакъв опит. Тогава си споделих, че аз ще придобия опит и ще се върна там. Просто бях решила, че това ще върша, ще стана флорист и ще работя за тях. Това бяха фантазиите ми на едно доста по-различно равнище, от това, на което съм в този момент в света на цветята. И по този начин, започнах при една другарка, която имаше сергия за цветя на площад " Македония ". Когато научих всичко, което можеше да се научи там, на това равнище се реалокирах в дребен магазин за цветя, след това в по-голям. Навсякъде прекарвах по няколко месеца и надграждах равнището си. Наближаваше Коледа и магазинът, в който желаех да работя набираше личен състав за Коледните си магазини, трябваха им повече хора. Отидох още веднъж на изявление. Взеха ме. След Коледа останах при тях и първата ми фантазия се сбъдна. 
Мечта втора – нещо своеРаботех в този голям магазин за цветя към седем години. През тях вървях до Съединени американски щати, където за първи път аранжирах цветя за сватби. Тогава се влюбих в " Ивент фон и флористиката ". Защото до този миг си мислех, че с цел да работиш с цветя, безусловно би трябвало да имаш цветарски магазин, а се оказа че студиото за събития е нещо доста друго. Когато се върнах в България с концепцията да отида още веднъж в Щатите и там да работя ивент флористика, първо не ме пуснаха да отпътува още веднъж и второ, се влюбих, омъжих и родих сина ми.
Докато гледах детето си се случиха няколко неща. Разделих със брачна половинка ми и започнах да построявам свое студио за ивент флористика. Нямаш визия какъв брой е мъчно това и какви страдания бяха. Защото, когато имаш дете и животът му зависи от твоите решения, отговорността е голяма, а бизнесът доста нерешителен. Несигурен, тъй като в България има доста майки и дами, които по през целия ден гледат всякакви картинки в интернет, без да са пипвали цветя за аранжиране, само че вземат решение, че ще се занимават с това. А българските булки от своя страна търсят най-ниската цена за сватбите си.
И какво се получаваше. Идва при мен младоженка. Аз давам концепцията, рисуваме картинки по какъв начин ще наподобяват аранжировките на цялата женитба, но от - до. Какви цветя ще подберем, какъв брой ще бъдат - всичко. Казвам ѝ какъв брой ще коства. Тя отива при някой самодееец с моята концепция, само че за доста по-малко пари и си прави сватбата. Е, ясно е, че най-после не получава това, което би трябвало и аранжировката ѝ няма нищо общо с първичния план, само че какво от това. Тя не е останала при мен, а аз да вземем за пример съм вложила време и пари, с цел да основа план за нейната женитба, само че най-после не го върша аз. И това беше доста мъчително за мен, тъй като в този бизнес най-скъпото са концепциите. Не можеш да спечелиш клиент без концепция, а той след това нелоялно отива с нея при някого другиго. И това е доста непочтено.
Стигна се до там, че започнах да работя на загуба. Ама дотам, че в един миг от 30 сватби, за които работех, 28 булки се отхвърлиха по едно и също време, взимайки концепциите ми и отивайки при различен. И това в границите на два месеца. Бях безусловно обезверена, нямах с какво да платя сметките на компанията, нямах една стотинка. Не знаех по какъв начин ще нахраня детето си.Молбата иМечта трета В един миг бях толкоз обезверена, че се помолих на Господ и му споделих, че съм в доста огромна неволя и тъна и Го апелирам за отговор през днешния ден, не на следващия ден или другия месец. Казах му: „ Господи, каквото ми кажеш, това ще направя. “ И същия ден, разтварям Facebook. Член съм на всички групи флористи по света. Виждам една публикация, в която написа, че се търсят сватбени флористи в Англия, покрай Лондон и сърцето ми ще изскочи. Пиша на дамата, която е пуснала обявата, адресирам ѝ фотоси на моята последна работа по една женитба и тя ми споделя, че безусловно желае да създадем изявление, само че би трябвало да отида в Англия, при нея. Разбрахме се да отпътува при нея идната седмица и показа си, тя ми предлага да ми заплати хотела.
Затварям аз преносимия компютър и си споделям: " Господи, до тук отлично ". Сега да забележим по какъв начин ще отпътува за Англия, тъй като аз нямам никакви пари. Мама и баща ме гледат необичайно, а аз им споделям, че каквото и да става, аз би трябвало да отида в Англия и да опитам шанса си там.
И в този момент в действителност няма да повярваш. Минават се няколко часа и ми звъни една колежка флорист. Преди да продължа, би трябвало да ти обясня, че има едно неписано предписание сред флористите. Когато изпратиш клиент при собствен сътрудник, по-късно този сътрудник ти дава % от полученото за поръчката. Та, звъни ми една колежка и ми сподели, че преди дни е завършила една огромна поръчка на жена, която съм ѝ изпратила аз и ми е превела пари по сметката. И аз не мога да допускам, но в действителност не мога - това бяха парите за самолетния ми билет. Купих го и отпътувах при Еми Боун (Amie Bone).
Еми Боун
Коя е Еми Боун?
Ще ти кажа, само че преди този момент малко желая да ти опиша за това малко градче Уатфорд (Watford) в покрайнините на Лондон, което беше като приказно място. С едни дребни, китни къщички, доста зеленина и доста футболни стадиони. Но доста картинно място, супер хубост.
Та отидох аз с твърдото желание да взема тази работа. Бях супер уверена, тъй като знаех какво мога. Пробваха ме да изработя всевъзможни неща - от елементарни букети до огромни аранжирани с цветя събития. Дадоха ми невероятни цветя, с които да работя. Тук единствено за малко ще се отклоня и ще ти кажа, че в България държим на хубостта сега на подаряването. Тук с изключение на на това се държи и на качеството и в случай че след 7 дни цветята, които си подарил увяхнат, идват и ги връщат в магазина. И това беше първата огромна разлика, която видях в професионален проект. И най-голямата част от изявлението ми беше една фотосесия в локалния пет-звезден хотел с маса за 30 индивида и един булченски букет. С мениджъра по сватбите сглобихме цялата аранжировка на масата – една люлка и нещо като изтичане - водопад от цветя. И ме взеха, тъй като се получи нещо в действителност доста красиво. Чак след време разбрах коя е Еми Боун.
Мария стартира да се смее и продължава.
Представяш ли си, аз имах обичано списание „ Wedding Flowers & Accessories “ и когато се прибрах в София разтварям списанието и виждам, че на всяка втора страница има нейни аранжировки… беше ме наела една от най-популярните флорстки в Англия.
Какво стана след изявлението?
След изявлението седнахме на вечеря с Еми и мъжа ѝ и тя ни сподели: „ Мария, ти си доста надарена, само че няма по какъв начин да идваш тук, единствено когато има събития. Искам да останеш при мен на работа. Събирай си нещата, вземи си детето и не се колебай.
Тази жена беше същински ангел. Когато по-късно желаех да си наема жилище, тя внесе депозита за него, тъй като аз нямах задоволително пари. Тя безусловно се грижеше за мен във всеки един стадий от адаптирането ми там.
И по този начин, прибрах се в България и си споделих, че тук нямам какво да изгубвам. Единствено детето ми беше проблем. Седнахме да приказваме. Когато му обясних какъв късмет се отваря пред мен, само че че няма да мога да го взема незабавно, тъй като първо би трябвало да си стъпя на краката там, синът ми, който е на седем години сподели: „ Ще живеем ли в къща в миналото? “ Аз му отговорих, че може би не незабавно, само че сигурно ще живеем в къща. Той продължи: „ А ще ми сложиш ли голям батут в двора?‘ Казах му, че това няма да е никакъв проблем. Той ме погледна и съобщи: „ Ами, аз мисля, че ти ще си доста глупава майка, в случай че не го направиш, тъй като какво са една-две години в живота на човек? “ И аз като чух това нещо, затворих компанията, купих си билет за Лондон и отпътувах.
Всичко наподобява в действителност като приказка, само че не може да не е имало и компликации?
О, компликации имаше доста. И то основно прочувствени. Никак не е елементарно, макар страхотните условия за работа, аз три месеца плаках всеки ден. Много ми беше мъчително за детето. А и работата беше извънредно доста. Ако в България си мислим, че работим, напряко се заблуждаваме. Тук имах седмици с 80-85 часа работа - от мрачно до мрачно. Като зомби, което става в 7.00, през целия ден работи и като се прибере, се пита, дали не е доста рано да си легна в 20.00 ч.?
Мария се смее и продължава
Но аз знаех, че стартирам живота си изначало, че нямам нищо и би трябвало да строя. И тогава просто работиш. Цяло благополучие е, че работех това, което обичам в действителност. Иначе не знам по какъв начин щях да устоя. Когато обичаш това, което работиш, не ти тежи толкоз доста. За разлика от огромна част от българите, които идваха тук без концепция какво желаят, аз знаех. Имах цел. Първото, което направих, щом събрах малко пари, е да си взема мое жилище. Това тук е мъчно, тъй като никой не ти дава нищо хей по този начин. Тогава Еми стана поръчител за жилището ми. Направих си и портфолио, с което да мога да предлагам работата си и на други места. Започнахме да се явяваме на надпревари с мои украшения и ги печелехме. Стана ми доста прелестно, когато видях, по какъв начин мои неща се появяват в изявления на флористите в България.
18 месеца по-късно се разделих с Еми и отидох да работя в Лондон, тъй като си мислех, че това ще ми отвори повече порти. Започнах да работя за един от най-старите флористи в Лондон. Но взех решение, че това не е за мен, тъй като внезапно станах безусловно анонимна, толкоз огромно е текучеството там. Но най-малко сбъднах фантазията си да работя в централен Лондон. Тогава една дребна компании, локализирана в Кент ми предложи да стана техният брачен управител. Там всичко е градини, необикновено място. И започнах работа там. И по този начин - сбъднах фантазията си. Живея в Англия, в дребна къща с двор. Пъзелът се подреди. Хората, за които работя мислят, че съм най-хубавото нещо в живота им, а аз мисля, че са най-хубавото нещо в живота ми.
Взе ли сина си, има ли батут в двора ти?
Все още не. Но това ще стане всеки миг. Тогава в действителност всичко ще е наред.
Вместо край
В какво вярваш?
Вярвам, че когато имаш проект и не те е боязън, може да постигнеш всичко. Това, което ми харесва в Лондон е, че без значение от кое място идваш и какъв си, може да станеш този, който искаш.
От какво те е боязън?
Да не си изгубя здравето.
Какво е независимост?
Да правиш това, което обичаш.
Сред толкоз доста цветя, на какво цвете би се оприличила?
Аз съм божур. Защото съм рядко срещана и когато погледнеш божура първоначално, не те притегля чак толкоз доста, само че откакто се разтвори е толкоз хубав... и ухае необикновено, и няма по какъв начин да му устоиш...
Цветята на фотографията по-долу не са инцидентни. Защото…
Звъня на Мария. Тя подвига незабавно и още преди да си кажем " здрасти ", ми изстрелва няколко бързи фрази:
Ох, чакай малко, че съм се развъртяла в кухнята и сготвям за цялата седмица напред, тъй като тук, в случай че не готвиш ставаш 200 кила… Храните, които тук всеобщо се ядат са доста калорични и се пълнее доста елементарно. Като влезеш в магазините им, има цели браншове с всевъзможни храна за у дома. Паста, меса и всичко, което ти хрумне го има в опаковки за един, за двама, за четирима и по този начин нататък. Ядат пържени картофи, които поливат с оцет… Тук май дамите изобщо не готвят.
Едва откакто смехът ни поутихна си споделяме " здрасти ". Не съм виждала Мария съвсем две години. Но не се е трансформирала по никакъв начин. Точно толкоз засмяна, говореща бързо и доброволно е, колкото беше и преди. Запазила е и нещо доста особено за нея - изговаря думите някак постепенно, като че ли това закъснение на темпото демонстрира, че не подценява нищо, което е решила да каже. При последната ни среща тя още живееше в България и мечтаеше да успее да основава изкуството си някъде на открито. Тогава, преди две години говорехме дълго за цветя, тъй като Мария е флорист.
България101 рози - фантазия първа Разказът на Мария Енчева стартира гладко, като приказка…
Когато бях на 19 години и към този момент учех публицистика, което никак не ми беше на сърце, един ден във връзка празника на моя другарка влязох в един цветарски магазин. От вратата видях един букет със 100 и една рози. Толкова бях привлечена от тези рози, че си споделих, че от този миг нататък, аз ще работя с цветя и ще работя в тъкмо този магазин.
Може да ти звучи нереално, само че това беше началото.
А, аз в никакъв случай в живота си не съм имала някакво особено отношение към цветята и изобщо не одобрявам червени рози... Просто това беше като мълния, гръмотевица някаква. Отне ми към две години, до момента в който стартира да работя тъкмо в този магазин, само че въпреки всичко се случи.
Когато споделих на родителите ми какво съм решила, те изобщо не го взеха на съществено, а когато схванаха, че приказвам съществено, бяха извънредно разочаровани, макар че аз не спирах да си изучавам публицистиката. Баща ми споделяше, че това с цветята не може да е сериозна специалност, че ще съсипя бъдещето си…
Но аз знаех, че цветята са всичко, което желая.
Щом го взех решение, започнах да виждам разгласи. Точно тогава, магазинът, в който видях стоте и една рози търсеше хора. Отидох незабавно, само че не ме взеха, тъй като нямах никакъв опит. Тогава си споделих, че аз ще придобия опит и ще се върна там. Просто бях решила, че това ще върша, ще стана флорист и ще работя за тях. Това бяха фантазиите ми на едно доста по-различно равнище, от това, на което съм в този момент в света на цветята. И по този начин, започнах при една другарка, която имаше сергия за цветя на площад " Македония ". Когато научих всичко, което можеше да се научи там, на това равнище се реалокирах в дребен магазин за цветя, след това в по-голям. Навсякъде прекарвах по няколко месеца и надграждах равнището си. Наближаваше Коледа и магазинът, в който желаех да работя набираше личен състав за Коледните си магазини, трябваха им повече хора. Отидох още веднъж на изявление. Взеха ме. След Коледа останах при тях и първата ми фантазия се сбъдна. Мечта втора – нещо своеРаботех в този голям магазин за цветя към седем години. През тях вървях до Съединени американски щати, където за първи път аранжирах цветя за сватби. Тогава се влюбих в " Ивент фон и флористиката ". Защото до този миг си мислех, че с цел да работиш с цветя, безусловно би трябвало да имаш цветарски магазин, а се оказа че студиото за събития е нещо доста друго. Когато се върнах в България с концепцията да отида още веднъж в Щатите и там да работя ивент флористика, първо не ме пуснаха да отпътува още веднъж и второ, се влюбих, омъжих и родих сина ми. Докато гледах детето си се случиха няколко неща. Разделих със брачна половинка ми и започнах да построявам свое студио за ивент флористика. Нямаш визия какъв брой е мъчно това и какви страдания бяха. Защото, когато имаш дете и животът му зависи от твоите решения, отговорността е голяма, а бизнесът доста нерешителен. Несигурен, тъй като в България има доста майки и дами, които по през целия ден гледат всякакви картинки в интернет, без да са пипвали цветя за аранжиране, само че вземат решение, че ще се занимават с това. А българските булки от своя страна търсят най-ниската цена за сватбите си.
И какво се получаваше. Идва при мен младоженка. Аз давам концепцията, рисуваме картинки по какъв начин ще наподобяват аранжировките на цялата женитба, но от - до. Какви цветя ще подберем, какъв брой ще бъдат - всичко. Казвам ѝ какъв брой ще коства. Тя отива при някой самодееец с моята концепция, само че за доста по-малко пари и си прави сватбата. Е, ясно е, че най-после не получава това, което би трябвало и аранжировката ѝ няма нищо общо с първичния план, само че какво от това. Тя не е останала при мен, а аз да вземем за пример съм вложила време и пари, с цел да основа план за нейната женитба, само че най-после не го върша аз. И това беше доста мъчително за мен, тъй като в този бизнес най-скъпото са концепциите. Не можеш да спечелиш клиент без концепция, а той след това нелоялно отива с нея при някого другиго. И това е доста непочтено.
Стигна се до там, че започнах да работя на загуба. Ама дотам, че в един миг от 30 сватби, за които работех, 28 булки се отхвърлиха по едно и също време, взимайки концепциите ми и отивайки при различен. И това в границите на два месеца. Бях безусловно обезверена, нямах с какво да платя сметките на компанията, нямах една стотинка. Не знаех по какъв начин ще нахраня детето си.Молбата иМечта трета В един миг бях толкоз обезверена, че се помолих на Господ и му споделих, че съм в доста огромна неволя и тъна и Го апелирам за отговор през днешния ден, не на следващия ден или другия месец. Казах му: „ Господи, каквото ми кажеш, това ще направя. “ И същия ден, разтварям Facebook. Член съм на всички групи флористи по света. Виждам една публикация, в която написа, че се търсят сватбени флористи в Англия, покрай Лондон и сърцето ми ще изскочи. Пиша на дамата, която е пуснала обявата, адресирам ѝ фотоси на моята последна работа по една женитба и тя ми споделя, че безусловно желае да създадем изявление, само че би трябвало да отида в Англия, при нея. Разбрахме се да отпътува при нея идната седмица и показа си, тя ми предлага да ми заплати хотела.
Затварям аз преносимия компютър и си споделям: " Господи, до тук отлично ". Сега да забележим по какъв начин ще отпътува за Англия, тъй като аз нямам никакви пари. Мама и баща ме гледат необичайно, а аз им споделям, че каквото и да става, аз би трябвало да отида в Англия и да опитам шанса си там.
И в този момент в действителност няма да повярваш. Минават се няколко часа и ми звъни една колежка флорист. Преди да продължа, би трябвало да ти обясня, че има едно неписано предписание сред флористите. Когато изпратиш клиент при собствен сътрудник, по-късно този сътрудник ти дава % от полученото за поръчката. Та, звъни ми една колежка и ми сподели, че преди дни е завършила една огромна поръчка на жена, която съм ѝ изпратила аз и ми е превела пари по сметката. И аз не мога да допускам, но в действителност не мога - това бяха парите за самолетния ми билет. Купих го и отпътувах при Еми Боун (Amie Bone).
Еми Боун Коя е Еми Боун?
Ще ти кажа, само че преди този момент малко желая да ти опиша за това малко градче Уатфорд (Watford) в покрайнините на Лондон, което беше като приказно място. С едни дребни, китни къщички, доста зеленина и доста футболни стадиони. Но доста картинно място, супер хубост.
Та отидох аз с твърдото желание да взема тази работа. Бях супер уверена, тъй като знаех какво мога. Пробваха ме да изработя всевъзможни неща - от елементарни букети до огромни аранжирани с цветя събития. Дадоха ми невероятни цветя, с които да работя. Тук единствено за малко ще се отклоня и ще ти кажа, че в България държим на хубостта сега на подаряването. Тук с изключение на на това се държи и на качеството и в случай че след 7 дни цветята, които си подарил увяхнат, идват и ги връщат в магазина. И това беше първата огромна разлика, която видях в професионален проект. И най-голямата част от изявлението ми беше една фотосесия в локалния пет-звезден хотел с маса за 30 индивида и един булченски букет. С мениджъра по сватбите сглобихме цялата аранжировка на масата – една люлка и нещо като изтичане - водопад от цветя. И ме взеха, тъй като се получи нещо в действителност доста красиво. Чак след време разбрах коя е Еми Боун.
Мария стартира да се смее и продължава.
Представяш ли си, аз имах обичано списание „ Wedding Flowers & Accessories “ и когато се прибрах в София разтварям списанието и виждам, че на всяка втора страница има нейни аранжировки… беше ме наела една от най-популярните флорстки в Англия.
Какво стана след изявлението?
След изявлението седнахме на вечеря с Еми и мъжа ѝ и тя ни сподели: „ Мария, ти си доста надарена, само че няма по какъв начин да идваш тук, единствено когато има събития. Искам да останеш при мен на работа. Събирай си нещата, вземи си детето и не се колебай.
Тази жена беше същински ангел. Когато по-късно желаех да си наема жилище, тя внесе депозита за него, тъй като аз нямах задоволително пари. Тя безусловно се грижеше за мен във всеки един стадий от адаптирането ми там.
И по този начин, прибрах се в България и си споделих, че тук нямам какво да изгубвам. Единствено детето ми беше проблем. Седнахме да приказваме. Когато му обясних какъв късмет се отваря пред мен, само че че няма да мога да го взема незабавно, тъй като първо би трябвало да си стъпя на краката там, синът ми, който е на седем години сподели: „ Ще живеем ли в къща в миналото? “ Аз му отговорих, че може би не незабавно, само че сигурно ще живеем в къща. Той продължи: „ А ще ми сложиш ли голям батут в двора?‘ Казах му, че това няма да е никакъв проблем. Той ме погледна и съобщи: „ Ами, аз мисля, че ти ще си доста глупава майка, в случай че не го направиш, тъй като какво са една-две години в живота на човек? “ И аз като чух това нещо, затворих компанията, купих си билет за Лондон и отпътувах.
Всичко наподобява в действителност като приказка, само че не може да не е имало и компликации?
О, компликации имаше доста. И то основно прочувствени. Никак не е елементарно, макар страхотните условия за работа, аз три месеца плаках всеки ден. Много ми беше мъчително за детето. А и работата беше извънредно доста. Ако в България си мислим, че работим, напряко се заблуждаваме. Тук имах седмици с 80-85 часа работа - от мрачно до мрачно. Като зомби, което става в 7.00, през целия ден работи и като се прибере, се пита, дали не е доста рано да си легна в 20.00 ч.?
Мария се смее и продължава
Но аз знаех, че стартирам живота си изначало, че нямам нищо и би трябвало да строя. И тогава просто работиш. Цяло благополучие е, че работех това, което обичам в действителност. Иначе не знам по какъв начин щях да устоя. Когато обичаш това, което работиш, не ти тежи толкоз доста. За разлика от огромна част от българите, които идваха тук без концепция какво желаят, аз знаех. Имах цел. Първото, което направих, щом събрах малко пари, е да си взема мое жилище. Това тук е мъчно, тъй като никой не ти дава нищо хей по този начин. Тогава Еми стана поръчител за жилището ми. Направих си и портфолио, с което да мога да предлагам работата си и на други места. Започнахме да се явяваме на надпревари с мои украшения и ги печелехме. Стана ми доста прелестно, когато видях, по какъв начин мои неща се появяват в изявления на флористите в България.
18 месеца по-късно се разделих с Еми и отидох да работя в Лондон, тъй като си мислех, че това ще ми отвори повече порти. Започнах да работя за един от най-старите флористи в Лондон. Но взех решение, че това не е за мен, тъй като внезапно станах безусловно анонимна, толкоз огромно е текучеството там. Но най-малко сбъднах фантазията си да работя в централен Лондон. Тогава една дребна компании, локализирана в Кент ми предложи да стана техният брачен управител. Там всичко е градини, необикновено място. И започнах работа там. И по този начин - сбъднах фантазията си. Живея в Англия, в дребна къща с двор. Пъзелът се подреди. Хората, за които работя мислят, че съм най-хубавото нещо в живота им, а аз мисля, че са най-хубавото нещо в живота ми. Взе ли сина си, има ли батут в двора ти?
Все още не. Но това ще стане всеки миг. Тогава в действителност всичко ще е наред.
Вместо край В какво вярваш?
Вярвам, че когато имаш проект и не те е боязън, може да постигнеш всичко. Това, което ми харесва в Лондон е, че без значение от кое място идваш и какъв си, може да станеш този, който искаш.
От какво те е боязън?
Да не си изгубя здравето.
Какво е независимост?
Да правиш това, което обичаш.
Сред толкоз доста цветя, на какво цвете би се оприличила?
Аз съм божур. Защото съм рядко срещана и когато погледнеш божура първоначално, не те притегля чак толкоз доста, само че откакто се разтвори е толкоз хубав... и ухае необикновено, и няма по какъв начин да му устоиш...
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ