Стихотворения от Мария ДИМИТРОВА
МАРИЯ ДИМИТРОВА е родена София на 29.03.2008 година, само че е израснала в Бургас. В момента е ученичка в столичното 93-то СУ " Александър Теодоров - Балан ". Талантлива поетеса, художничка и певица. Любовта към морето, буйното лято и първата любов са водещи тематики в дебютната й стихосбирка " Времето отсам до морето ", която е илюстрирана с картини от авторката.
Време
Време има, щом си там, където искаш, и мислите си
на лист хартия изписваш. И
бързаш, и бързаш, само че не се замисляш, по какъв начин единствено пред
материала се запираш.
А то не чака, дори не пита, знаеш, че е там, само че не
го приемаш, а от него
в действителност взимаш всичко до насита, с времето
незнайна валута,
може би разменяш.
Време има, в случай че се замислиш, в случай че тъмният колорит от
мислите си разчистиш.
Наблюдавайки те, ти се присмива, а в действителност
спомените от съзнанието ти
изтрива.
Оцени го и му се наслаждения, преди дъждът от размишления
да завали. Време има и
постоянно ще е там, само че няма да ти го напомни, тъй като
е като човек,
който е глух.
Расте и те притиска, както кълнът се трансформира в
семе, това е то, тъкмо нашето
време.
/> Нощна мелодия
С тихи стъпки пристъпва тя, нощта огрята от
кристалната светлина на звездите. С
лекия вятър, поклащащ брезите, се лутам из улиците
и единствено за красивата луна
бодърствам.
Шумът на вълните на заден декор се чува.
Хората, влюбени, безсмислени диалози водят,
за още пет минути се молят нощта на деня да робува,
а уличните лампи за повече светлина се борят.
Струва ми се по какъв начин някой нежна мелодия свири
и за мечтатели, търсещи нощната магия дири.
В спокойствието на тъмнината, може би намират разтуха
слушайки на мелодията куплета.
А след време проумяват, че мелодията не пресъздава
вечността,
а е просто мелодията, идвайки постоянно дружно с нощта.
/> Вкъщи
Сънувах, че няма отново да видя брега.
Изпаднах в най-голямата ми неволя.
Гонех залеза, а може би той гонеше мен.
Слънцето златно, безспирно, хранеше моя загар.
Водата глезените ми прегръщаше.
След момент до врата ми беше стигнала.
Сърцето ми с най-чистото благополучие се изпълваше.
А водата над главата ми към този момент се се вдигнала.
Но боязън и за секунда не изпитах, все по-надълбоко
отивах.
Отворих очи и отново се озовах тъкмо там-под звездите
на небето, до нежния вятър
и до вълните на морето.
/> Лятото отпътува
Замина си лятото, досадният смях на гларусите с
него. Портокаловото слънце се
утаи в ядосаните талази на морето. Някак си и
усмивките на хората потънаха там.
Но отпътува и август, като че ли с последния трен, и
есента погълна улиците в
трагичен мрак. Бронзовите листа започнаха да
танцуват по земята, а на мен единствено
мемоари от пъстрото лято ми мъчеха главата.
Светло синкавата ми рокля в дрешника се скри и с
неспокойствие чакаше жарките и
по-весели дни. И в този момент нощта е стряскащо студена -
коства се нереално изтощена.
А аз към този момент с тъмни и студени цветове рисувам новата
си картина, тъй като с тихи и
срамежливи стъпки лятото отпътува.> Премиерата на стихосбирката на Мария Димитрова " Времето отсам до морето " ще бъде на 22 февруари, събота, от 19 ч. в зала " Networking premium " на ул. " Гурко " 16.
Време
Време има, щом си там, където искаш, и мислите си
на лист хартия изписваш. И
бързаш, и бързаш, само че не се замисляш, по какъв начин единствено пред
материала се запираш.
А то не чака, дори не пита, знаеш, че е там, само че не
го приемаш, а от него
в действителност взимаш всичко до насита, с времето
незнайна валута,
може би разменяш.
Време има, в случай че се замислиш, в случай че тъмният колорит от
мислите си разчистиш.
Наблюдавайки те, ти се присмива, а в действителност
спомените от съзнанието ти
изтрива.
Оцени го и му се наслаждения, преди дъждът от размишления
да завали. Време има и
постоянно ще е там, само че няма да ти го напомни, тъй като
е като човек,
който е глух.
Расте и те притиска, както кълнът се трансформира в
семе, това е то, тъкмо нашето
време.
/> Нощна мелодия
С тихи стъпки пристъпва тя, нощта огрята от
кристалната светлина на звездите. С
лекия вятър, поклащащ брезите, се лутам из улиците
и единствено за красивата луна
бодърствам.
Шумът на вълните на заден декор се чува.
Хората, влюбени, безсмислени диалози водят,
за още пет минути се молят нощта на деня да робува,
а уличните лампи за повече светлина се борят.
Струва ми се по какъв начин някой нежна мелодия свири
и за мечтатели, търсещи нощната магия дири.
В спокойствието на тъмнината, може би намират разтуха
слушайки на мелодията куплета.
А след време проумяват, че мелодията не пресъздава
вечността,
а е просто мелодията, идвайки постоянно дружно с нощта.
/> Вкъщи
Сънувах, че няма отново да видя брега.
Изпаднах в най-голямата ми неволя.
Гонех залеза, а може би той гонеше мен.
Слънцето златно, безспирно, хранеше моя загар.
Водата глезените ми прегръщаше.
След момент до врата ми беше стигнала.
Сърцето ми с най-чистото благополучие се изпълваше.
А водата над главата ми към този момент се се вдигнала.
Но боязън и за секунда не изпитах, все по-надълбоко
отивах.
Отворих очи и отново се озовах тъкмо там-под звездите
на небето, до нежния вятър
и до вълните на морето.
/> Лятото отпътува
Замина си лятото, досадният смях на гларусите с
него. Портокаловото слънце се
утаи в ядосаните талази на морето. Някак си и
усмивките на хората потънаха там.
Но отпътува и август, като че ли с последния трен, и
есента погълна улиците в
трагичен мрак. Бронзовите листа започнаха да
танцуват по земята, а на мен единствено
мемоари от пъстрото лято ми мъчеха главата.
Светло синкавата ми рокля в дрешника се скри и с
неспокойствие чакаше жарките и
по-весели дни. И в този момент нощта е стряскащо студена -
коства се нереално изтощена.
А аз към този момент с тъмни и студени цветове рисувам новата
си картина, тъй като с тихи и
срамежливи стъпки лятото отпътува.> Премиерата на стихосбирката на Мария Димитрова " Времето отсам до морето " ще бъде на 22 февруари, събота, от 19 ч. в зала " Networking premium " на ул. " Гурко " 16.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




