Марио Георгиев е едва на 27 години, но впечатлява с

Марио Георгиев е едвам на 27 години, само че впечатлява с безкористния си блян да прави добрини, а също с неподправеното си родолюбие и със забележителната силата, която влага в разнообразни благородни дела и начинания, проведени и финансирани от самия него. Една от тях е и концерт спектакълът " Нашето време ", който ще се състои на 19 октомври от 19 ч. в емблематичното столично кино " Освобождение ". Събитието ще събере на една сцена Руслан Мъйнов, Мирослав Иванов от " Обичайните обвинени ", победителката в " Гласът на България 2018 " Ния Петрова, вълшебната солистка на отбор " Филип Кутев " Нели Андреева, завладяващите Димитър Атанасов и Христо Младенов, барабаниста на " Подуене блус бенд " Емил Тасев и пианиста Любо Цанев. Специален посетител в програмата е артистът Янко Лозанов, чиито рецитации на патриотични стихотворения са разтърсващи. Момчетата от " Бага Тур " пък ще създадат атрактивна проява на тракийска бойна сцена, която сигурно няма да остави публиката безразлична.

" Човек не трябва да желае повече, в сравнение с може да даде "

" Бъдеще без минало е невероятно "

- Спомняте ли си по кое време и по какъв начин се роди концепцията за концерта " Нашето време ", Марио?

- Преди пет години, само че действително желанието да направя такова събитие се е формирало много преди този момент - със самото ми създаване като мислещ човек. В началото нещата стояха на доста по-аматьорско равнище - както като осъществяване, по този начин и идейно. И самият план от старта до в този момент търпи съществено развиване.

- Кое време персонално вие наричате наше?

- Времето, което ни задължава да бъдем виновни към него, да го вършим устойчиво и, в случай че е допустимо, малко по-добро. Всяка парченце сила, похабена за нещо лъжовно, егоистично и пошло, е способна да убие ужасно доста позитивни мисли и хрумвания.

- Какво ви коства подготовката и реализирането на този театър? Защо, с изключение на сила, влагате в самодейността и персонални средства?

- Реализацията на събитие, което е доста надалеч от това да бъде комерсиално, е извънредно сложна и тежка. Но аз персонално не скърбя за нито една отдадена секунда. Средствата нямат значение, единствено аз си знам какво ми коства финансирането на подобен концерт. Но въпреки всичко избирам този бодлив метод, в сравнение с трудът ми да бъде изопачен.

- Какво остава зад кулисите на такава демонстрация?

- Много неща остават скрити - както за публиката, по този начин и за участниците. Но това е моята работа в съответния случай - да дам душа на концерта. Не ме плашат милионите дребни и непредвидени компликации, които са част от всяко сходно събитие.

- Защо на този концерт се рецитират стихотворения точно на Вазов и Ботев?

- Звучи поезията и на други създатели. Всяка една дума в тези стихотворения е претърпяна. И, съгласно мен, четейки ги, от време на време се усещаме някак дребни.

- За кой път се организира събитието и къде до момента сте организирали " Нашето време "? На какъв принцип подбрахте участниците в проявата, която ще се състои на 19 октомври?

- Тази година е петият концерт, като до този миг един бе в Панагюрище, а останалите са в София. Нямам съответен принцип, който последвам за избор на участниците, само че за мен е значимо да имат отношение към музиката и културата. За огромна моя наслада сме другари с множеството от тях и прелестно знам какво могат, а някои най-вероятно са предизвикани и от другия темперамент на цялото мероприятие.

- С тази демонстрация желаете да наградите към спомен за предишното, което да даде самочувствие на сегашното. Но го вършиме във време, когато мнозина отхвърлят всичко, което е било преди тях, считат, че те са в основата освен на актуалния напредък, само че без тях надали не ще спре да съществува светът... Какво бихте споделили на такива хора?

- Моето мнение е, че бъдеще без минало е невероятно, само че в последна сметка всеки е свободен да се мисли за какъвто си изиска. На тези хора бих споделил, че доста малко са нещата в света въобще, които съумяват да не са преходни. Никой не знае дали актуалният напредък е за положително, а другояче светът ще си съществува и без тях. Въпросът е какъв ще бъде той.

- Още като младеж от персонален опит разбирате смисъла на думата " щедрост ". Как се случи? Какво отключи у вас устрема да помагате на другите, да вършиме добрини?

- От учебно заведение ни водеха в домове за сираци и там видях доста неща... Невъзможността за еднакъв старт на развиване ме подтикна да върша щедрост. Но с времето разбрах, че тя е предопределение и по никакъв начин не е за всеки. Сега съм подготвен да оказа помощ с цялостни сили на хора, които имат действителна и значима концепция. Заедно с мой другар даряваме също по този начин книги на библиотеки по селата и го считаме за изключително значимо начинание. А за доста дела се усещам неподобаващ и незапознат даже.

- Можете да цитирате наизуст цяла страница от " Записки по българските въстания ". С какво ви покори това произведение на Захарий Стоянов?

- Това е книга, която може да въодушевява точно тъй като е писана от първа ръка. Точно това пък кара мен да се вълнувам всякога, когато я чета. И мисля, че всеки би трябвало да почерпи от чисто човешките образци в нея, които са доста.

- Защо избрахте точно облиците на Левски, Кирил и Методий, Хан Аспарух както и надписа " На нож " да татуирате върху тялото си?

- За мен те са образец за храброст. Всеки път, когато потегли да се окайвам за някаква нелепост, се сещам за тяхното време и по какъв начин най-важното нещо е било цялостното развиване и напредък, а това доста постоянно коства даже и персоналното благополучие на човек. Благодарен съм, че са част от нашата история! А надписът " На нож " е именит зов от интервала, когато записваме такива победи, каквито светът не познава.

- Какво предизвика персонално у вас това неизчерпаемо родолюбие, почитта към българщината и издигането на по-високо равнище на националното ни съзнание?

- Нека кажа, че нямам обич към Отечеството, която да е по-голяма от на който и да било различен човек, роден в България. Уважавам и оценявам всяка просвета, език и така нататък Но по никакъв метод не не помня какво имаме ние, а то е доста и мисля, че би трябвало да го демонстрираме, обогатяваме и учим постоянно. С насъбраните познания аргументите за моя хъс стават все по-многобройни, като за жалост всред тях има и неприятни образци, само че може би те ме стимулират повече.

- Изглежда, се гордеете, че сте роден точно на тези географски ширини. Как се възпитава и съхранява сходно отношение към Родината?

- С доста действителна самокритика, а точно: човек да не желае повече, в сравнение с може да даде. Както всеки знае, има и крайни родолюбци. Но аз персонално избирам да върша неща, в които съм добър и които в допълнение съумяват да ме запазят като човек, в сравнение с да викам и да садя интриги и ненавист. Колкото по-смирени сме, толкоз по-лесно ще се случва безусловно всичко.

- Към запазването на кои най-важни полезности би трябвало да се стремят българите?

- Трябва да съхраним фолклора, езика и нашите обичаи - точно те ни вършат неповторими. Но би трябвало също да се образоваме за тях, а не непрестанно да се оплакваме и да търсим виновността някъде другаде, когато тя е само при нас.

- С какво изненадахте самия себе си?

- Заради многото време, прекарано с актьори, като на смешка се записах на уроци по барабани. Мисля, че към този момент изсвирвам много съществено. Музиката се оказа моята пристрастеност.

- Хрумвало ли ви е да заминете за непрекъснато в чужбина?

- Не, в никакъв случай не съм мислил да пребивавам зад граница. Нямам заболели упоритости за себе си ще давам каквото и колкото мога тук, в България. Може би единственото нещо, което би ме предиздвикало да се откажа и да се махна, е някакво извънредно изменничество.