Марин Маринов, който е частен детектив е сред най-известните криминалисти

Марин Маринов, който е частен детектив е измежду най-известните криминалисти у нас.

 

Няколко са случаите на изчезнали хора, които е съумял да разкрие в кариерата си в това число и на куриозно отвлечени или пък на изгубили се заради една или друга причина.

Маринов отбелязва, че у нас постоянно са изчезвали хора, само че едвам през последните няколко години стартира да се приказва намерено за това.

 



Криминалистът показва, че са десетки разновидностите един човек да изчезне.

Основно се разделят на безследно изчезнали, безвестно изчезнали, без непрекъснат адрес и съзнателно укриващи се. Навремето се случили няколко изгубвания, освен това на няколко талази.

 

Първата вълна била през 1998 година в Добрич, когато за раз време се „ изпарили “ 30-тина младежи, които никой не видял повече. Покрай тази тайнственост, районът бил наименуван Бермудски триъгълник. Повечето от изчезналите по този начин и не били открити.

Разбира се лавината от изчезнали породила и редица клюки, единият от които гласял, че се отвличат деца поради търговия с органи и по поръчка на рискова гръцка тайфа педофили.

 

Маринов показва, че към днешна дата Перник е претендент да открадне печалната слаба на Добрич около изчезналото дете-аутист Сашко и към момента неразгаданата тайнственост с безследно изчезналия студент Емил Боев.

 

Той споделя, че неговият сътрудник и началник на детективска организация Лъчо Адамски, също се подрежда измежду изчезналите без каквато и да било диря. Водейки се от практиката си, Маринов показва, че в множеството случаи на изгубване, става въпрос за закононарушение. Разбира се не отхвърля и фактът, че у нас се отвличат хора поради органи, което си е много сериозен бизнес.

 

Още след изгубването на Съвестин през далечната 1977 година, Маринов и сътрудниците му стигнали до извода, че политици прикриват канал за органи. През 90-те години на предишния век изчезвали главно деца. Хлапетата от малцинствените групи се изпарявали, а бебетата били продавани зад граница незабавно след раждането им.

 

По времето на Тодор Живков, Маринов работил в милицията. Тогава нямало фрапантни случаи на изчезнали, нито пък такива на отвличания, като се изключи сина на известния футболист Христо Бонев в Пловдив.

Губели се най-вече възрастни хора със старческа деменция. Обществото имало положително мнение за полицаите и с наслада им съдействало при всеки случай.

 

Маринов отбелязва със страдание, че към днешна дата нито в полицията, нито в детективските организации има професионални фрагменти като от едно време. В преобладаващата част от случаите царува тотална непросветеност, както и отвращение да се работи. Категоричен е, че в случай че това се промени, броят на откритите ще скочи фрапантно.

Източник: Уикенд