Преоткриване на автентичния Иван Вазов и неговото семейство
Марин КАДИЕВ
Силна, вълнуваща и въздействаща книга е написала за Иван Вазов писателката Павлина Павлова и я е озаглавила " Вазови - шапки долу! ", исторически разказ, само че в действителност е и документален разказ, тъй като е употребен целият в действителност материал за Вазов и рода му като мемоари, анкети, писма, диалози, литературно-критически публикации, проучвания и други източници. Когато е създавала тази книга, тя обобщава с възторжена тоналност: " Свещенодействах! ". Затова тази книга е доста персонална, изстрадано изживяна и съкровено изповедна. И ни подтиква да преосмислим познатата фактология за Вазов, тъй като всичко познато и известно зазвучава по новому; тъй като е нагорещено от сърдечна топлота; направена е проницателна интерпретация на Вазовото съществуване и всичко е материализирано с елегантен и изразителен рисунък и е реализирана трогателна фамилиарност и тържественост. Това е сюжетна епическа творба, чете се с жив и неотслабващ интерес и с естетическа приятност, а облиците изникват от думите живи и прочувствено въздействащи.
Романът се състои от две елементи: първата е за писателя Иван Вазов и доминира като размер, а втората е по-кратка и е отдадена на по-малкия брат военачалник Владимир Вазов - героя от Дойран. Но най-интересното и завладяващото е, че Павлина Павлова употребява доста рядко срещан композиционен прийом: моно формата, Аз-повествованието. Тя се е превъплътила напълно в битието на двамата братя Вазови и през целия разказ приказват те от първо лице. Това е извънредно сложен и опасен метод, само че се е справила безупречно и по този начин е скъсила дистанцията създател - читател; по този начин се е появила една доверителност сред тях. Тук Аз-формата не е нереалност, не е художествена небивалица - писателката се е сляла с Вазови, тя ги е субективизирала, вградила се е в тях, влезнала е и в душeвността им, предиздвикала ги е да споделят монологично целия си живот. И в техните изповеди като на кино лента минава всичко забелязано, чуто и претърпяно от тях в предишното и сегашното им. В техните монолози са вплетени доста разговори с разнообразни хора, има вътрешни монолози и ретроспекции, лирически и метафизичен отклонения, посредством които показват най-съкровеното от своя нравствен свят. Очертани са и портрети на доста писатели, хора на изкуството, интелектуалци, политици и държавници от това време - всичко това обогатява и осветлява пълнокръвно облиците на двамата братя Вазови.
Много може да се приказва, и все в превъзходна степен, за тази книга на Павлина Павлова, тъй като всичко изобразено и изразено има неоценима познавателна и възпитателна насоченост; тъй като познатата фактология за Вазовия свят е интерпретирана автентично и осветлена от нова гледна точка; тъй като написаното е стоплено от една Вазовска искреност, от една душевна хубост и нравствена непорочност, които превземат читателя.
Този изповеден разказ на Павлина Павлова е неотразимо въздействащ; прочетеното доставя естетическа наслада, внушенията водят към самоосъзнаване и преосмисляне на човешкото предопределение посредством Вазов и неговото семейство. И да преоткриеш освен него, само че и себе си.>
Силна, вълнуваща и въздействаща книга е написала за Иван Вазов писателката Павлина Павлова и я е озаглавила " Вазови - шапки долу! ", исторически разказ, само че в действителност е и документален разказ, тъй като е употребен целият в действителност материал за Вазов и рода му като мемоари, анкети, писма, диалози, литературно-критически публикации, проучвания и други източници. Когато е създавала тази книга, тя обобщава с възторжена тоналност: " Свещенодействах! ". Затова тази книга е доста персонална, изстрадано изживяна и съкровено изповедна. И ни подтиква да преосмислим познатата фактология за Вазов, тъй като всичко познато и известно зазвучава по новому; тъй като е нагорещено от сърдечна топлота; направена е проницателна интерпретация на Вазовото съществуване и всичко е материализирано с елегантен и изразителен рисунък и е реализирана трогателна фамилиарност и тържественост. Това е сюжетна епическа творба, чете се с жив и неотслабващ интерес и с естетическа приятност, а облиците изникват от думите живи и прочувствено въздействащи.
Романът се състои от две елементи: първата е за писателя Иван Вазов и доминира като размер, а втората е по-кратка и е отдадена на по-малкия брат военачалник Владимир Вазов - героя от Дойран. Но най-интересното и завладяващото е, че Павлина Павлова употребява доста рядко срещан композиционен прийом: моно формата, Аз-повествованието. Тя се е превъплътила напълно в битието на двамата братя Вазови и през целия разказ приказват те от първо лице. Това е извънредно сложен и опасен метод, само че се е справила безупречно и по този начин е скъсила дистанцията създател - читател; по този начин се е появила една доверителност сред тях. Тук Аз-формата не е нереалност, не е художествена небивалица - писателката се е сляла с Вазови, тя ги е субективизирала, вградила се е в тях, влезнала е и в душeвността им, предиздвикала ги е да споделят монологично целия си живот. И в техните изповеди като на кино лента минава всичко забелязано, чуто и претърпяно от тях в предишното и сегашното им. В техните монолози са вплетени доста разговори с разнообразни хора, има вътрешни монолози и ретроспекции, лирически и метафизичен отклонения, посредством които показват най-съкровеното от своя нравствен свят. Очертани са и портрети на доста писатели, хора на изкуството, интелектуалци, политици и държавници от това време - всичко това обогатява и осветлява пълнокръвно облиците на двамата братя Вазови.
Много може да се приказва, и все в превъзходна степен, за тази книга на Павлина Павлова, тъй като всичко изобразено и изразено има неоценима познавателна и възпитателна насоченост; тъй като познатата фактология за Вазовия свят е интерпретирана автентично и осветлена от нова гледна точка; тъй като написаното е стоплено от една Вазовска искреност, от една душевна хубост и нравствена непорочност, които превземат читателя.
Този изповеден разказ на Павлина Павлова е неотразимо въздействащ; прочетеното доставя естетическа наслада, внушенията водят към самоосъзнаване и преосмисляне на човешкото предопределение посредством Вазов и неговото семейство. И да преоткриеш освен него, само че и себе си.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ