Ленард Коен и Мариане Илен: любов до смъртта и отвъд
„ Мариане, пристигна моментът, в който ние сме толкоз остарели, че телата ни се разпадат и чувствам, че ще те вървя след доста скоро. Знай, че съм толкоз близко зад теб, че в случай че протегнеш ръката си, ще можеш да докоснеш моята. И знай също, че постоянно съм те обичал поради твоята хубост и мъдрост, само че не е нужно да споделям нищо повече, тъй като ти към този момент знаеш всичките тези неща. Сега желая просто да ти пожелая доста лек път. Сбогом, остаряла приятелко. Безкрайна моя обич, ще се забележим нататък по пътя... “
Така приключва прочувственото писмо, което артистът и стихотворец Ленард Коен изпраща до своята обичана и муза Мариане Илен, която се разболява от левкемия и гасне пред очите му. Мариане умира на 28 юли 2016 година, а Ленард потегля след нея на 7 ноември същата година.
Двамата се срещат на остров Хидра, където Коен отпътува в средата на 20-те си години, когато към този момент е издал две неособено сполучливи книги. След живота си в мрачния Лондон, той взема решение да избяга в топлата Гърция – каца в Атина, преглежда Акропола и хваща ферибот, който го води на далечния остров. Мястото го омагьосва – на него са неразрешени колите, токът постоянно прекъсва, а водата се придвижва с мулета. Сякаш времето е спряло, само че това толкоз впечатлява младия стихотворец, че си наема жилище за 14 $ на месец и заживява в него, с цел да продължи да написа. Често употребява опиати – трева, амфетамини, халюциногени. " Трип след трип, до момента в който седях на своята тераса в Гърция, чаках да видя Господ ", споделя той по-късно. " Всичко завършваше с доста неприятен махмурлук. "
На острова среща Мариане Илен – красива норвежка, която се е открила на острова дружно със брачна половинка си, писателя Аксел Дженсън, и сина им. Мариане и Аксел са се оженили скрито в Норвегия, само че по-късно брачният партньор й я изоставя. И тя като Ленард възприема Гърция като избавление от действителността. Там обаче не намират единствено успокоение, само че и огромна и всепоглъщаща любов. Срещата им е прозаична – засичат се в квартална бакалия, до момента в който Мариане и синът й чакат на опашката за мляко. Коен пък е на по пиво с другари и кани непознатата да се причисли. Двамата се сближават толкоз бързо, че с всеки идващ ден прекарват от ден на ден време дружно – вървят на плаж, любуват се на красивите залези, пият вино.
С алкохола идват и чести кавги, а изневерите са постоянно срещани и от двете страни. " Боже мой. Всички девойки припадаха по него ", споделя по-късно тя . " Бих споделила, че бях на ръба да се самоубия поради това. " Връзката им трае към 8 години, през които се разделят няколко пъти, само че след това се връщат още веднъж един към различен. При една от разделите им Мариане и детето й са в Норвегия, а Коен в Монреал – той й праща писмо: " Имам къща, всичко, от което се нуждая, са моята жена и нейният наследник. Обичам те: Ленард ".
През 60-те поетът записва първите си песни и й посвещава So Long, Marianne (1967), където пее:
„ Срещнахме се, когато бяхме съвсем млади,
във вътрешността в зеления люляков парк.
Ти се бе вкопчила в мен, като че ли аз бях разпятие,
до момента в който коленичехме измежду огромния мрак. “
Нейна фотография на бюрото от къщата в Хидра излиза на гърба на втория албум на Коен Songs from a Room, с което артистът я увековечава като своя муза.
С времето неговата известност нараства и към този момент не може да стои изолиран на острова без ток и канализация – стартира да следва своя професионален път, а Мариане се връща да живее в Норвегия, където се дами наново. Двамата резервират контакт и тя даже го посещава, когато изнася концерти в родната й страна. Любовта им остава хубав спомен, който озарява живота им поотделно.
В края на юли 2016 година Ленард Коен получава писмо от непосредствен другар на Мариане, откъдето схваща, че се е разболяла от левкемия – информация, която тя е премълчала, макар че двамата си разменят мейли. В отговор Коен й написа прочувствено писмо, с което й се изяснява в обич за финален път, без даже да е сигурен, че тя ще успее да го прочете.
Два дни по-късно получава мейл от Норвегия, само че не от Мариане, а от нейния непосредствен:
" Драги Ленард,
Мариане си отиде постепенно от живота през вчерашния ден вечерта. В цялостно успокоение, заобиколена от близки другари. Твоето писмо дойде, до момента в който тя към момента можеше да приказва и да се смее, беше в цялостно схващане. Щом й го прочетох, тя се усмихна, както единствено тя може. Когато стигнах до частта, в която казваш, че си толкоз близо, че в случай че се пресегне, ще може да те допре, тя... протегна нагоре ръката си. Думите ти я подариха с надълбоко успокоение. Твоята благословия й даде спомагателна мощ. В последния час държах ръката й и тананиках Bird on the Wire, до момента в който тя стартира да диша все по-спокойно… След като нейната душа отлетя през прозореца за нови завършения, целунах главата й и прошепнах безконечните ти думи: " До скоро Мариане "...
Навални към брачната половинка си: Любовта ти ме избави!
Така приключва прочувственото писмо, което артистът и стихотворец Ленард Коен изпраща до своята обичана и муза Мариане Илен, която се разболява от левкемия и гасне пред очите му. Мариане умира на 28 юли 2016 година, а Ленард потегля след нея на 7 ноември същата година.
Двамата се срещат на остров Хидра, където Коен отпътува в средата на 20-те си години, когато към този момент е издал две неособено сполучливи книги. След живота си в мрачния Лондон, той взема решение да избяга в топлата Гърция – каца в Атина, преглежда Акропола и хваща ферибот, който го води на далечния остров. Мястото го омагьосва – на него са неразрешени колите, токът постоянно прекъсва, а водата се придвижва с мулета. Сякаш времето е спряло, само че това толкоз впечатлява младия стихотворец, че си наема жилище за 14 $ на месец и заживява в него, с цел да продължи да написа. Често употребява опиати – трева, амфетамини, халюциногени. " Трип след трип, до момента в който седях на своята тераса в Гърция, чаках да видя Господ ", споделя той по-късно. " Всичко завършваше с доста неприятен махмурлук. "
На острова среща Мариане Илен – красива норвежка, която се е открила на острова дружно със брачна половинка си, писателя Аксел Дженсън, и сина им. Мариане и Аксел са се оженили скрито в Норвегия, само че по-късно брачният партньор й я изоставя. И тя като Ленард възприема Гърция като избавление от действителността. Там обаче не намират единствено успокоение, само че и огромна и всепоглъщаща любов. Срещата им е прозаична – засичат се в квартална бакалия, до момента в който Мариане и синът й чакат на опашката за мляко. Коен пък е на по пиво с другари и кани непознатата да се причисли. Двамата се сближават толкоз бързо, че с всеки идващ ден прекарват от ден на ден време дружно – вървят на плаж, любуват се на красивите залези, пият вино.
С алкохола идват и чести кавги, а изневерите са постоянно срещани и от двете страни. " Боже мой. Всички девойки припадаха по него ", споделя по-късно тя . " Бих споделила, че бях на ръба да се самоубия поради това. " Връзката им трае към 8 години, през които се разделят няколко пъти, само че след това се връщат още веднъж един към различен. При една от разделите им Мариане и детето й са в Норвегия, а Коен в Монреал – той й праща писмо: " Имам къща, всичко, от което се нуждая, са моята жена и нейният наследник. Обичам те: Ленард ".
През 60-те поетът записва първите си песни и й посвещава So Long, Marianne (1967), където пее:
„ Срещнахме се, когато бяхме съвсем млади,
във вътрешността в зеления люляков парк.
Ти се бе вкопчила в мен, като че ли аз бях разпятие,
до момента в който коленичехме измежду огромния мрак. “
Нейна фотография на бюрото от къщата в Хидра излиза на гърба на втория албум на Коен Songs from a Room, с което артистът я увековечава като своя муза.
С времето неговата известност нараства и към този момент не може да стои изолиран на острова без ток и канализация – стартира да следва своя професионален път, а Мариане се връща да живее в Норвегия, където се дами наново. Двамата резервират контакт и тя даже го посещава, когато изнася концерти в родната й страна. Любовта им остава хубав спомен, който озарява живота им поотделно.
В края на юли 2016 година Ленард Коен получава писмо от непосредствен другар на Мариане, откъдето схваща, че се е разболяла от левкемия – информация, която тя е премълчала, макар че двамата си разменят мейли. В отговор Коен й написа прочувствено писмо, с което й се изяснява в обич за финален път, без даже да е сигурен, че тя ще успее да го прочете.
Два дни по-късно получава мейл от Норвегия, само че не от Мариане, а от нейния непосредствен:
" Драги Ленард,
Мариане си отиде постепенно от живота през вчерашния ден вечерта. В цялостно успокоение, заобиколена от близки другари. Твоето писмо дойде, до момента в който тя към момента можеше да приказва и да се смее, беше в цялостно схващане. Щом й го прочетох, тя се усмихна, както единствено тя може. Когато стигнах до частта, в която казваш, че си толкоз близо, че в случай че се пресегне, ще може да те допре, тя... протегна нагоре ръката си. Думите ти я подариха с надълбоко успокоение. Твоята благословия й даде спомагателна мощ. В последния час държах ръката й и тананиках Bird on the Wire, до момента в който тя стартира да диша все по-спокойно… След като нейната душа отлетя през прозореца за нови завършения, целунах главата й и прошепнах безконечните ти думи: " До скоро Мариане "...
Навални към брачната половинка си: Любовта ти ме избави!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ