Вместо масово тестване – безсмислени блокади на градове
Манол Пейков е издател - " Жанет 45 ", преводач от британски и съсобственик на звукозаписното студио " Пекарната " в София. Живее в Пловдив. Член е на Националния съвет на " Да, България " и беше претендент за общински консултант в Пловдив от " Демократична България ". Коментарът му е от " Facebook ", заглавието е на " Дневник ".
Уважаеми господа ръководещи,
Наистина ли два доказани случая на КОВИД-19 в Пловдив оправдават блокиране на всички входни и изходни артерии към и от града?
Знаете ли какъв брой работещи в Пловдив хора живеят в родопската яка, в Асеновград, в селата на север и изток от околовръстното на Пловдив?
Знаете ли какъв полицейски запас е нужен за реализирането на въпросната задача?
Знаете ли с какви тапи е обвързвано, с каква загуба на време, на нерви, на административен потенциал за издаване на свидетелства и удостоверения?
Не на последно място: наясно ли сте какъв брой тежък е ударът върху бизнеса
за една-единствена седмица, та да го обременявате с сходни тежки рестриктивни ограничения в допълнение?
Не ме разбирайте неправилно: твърдо поддържам карантинните ограничавания, както и нуждата от изключително състояние и налагане на обществено разграничаване. Още от първия му ден. Нещо повече: молих за сходни ограничения най-малко седмица с задатък.
Да, агресивното обществено разграничаване е единственото оръжие за справяне с епидемията, с което разполагаме все още.
Ала с цел да блокираш влизането и излизането в цялостен град (и то не един, ами всички огромни градове в страната), би трябвало да имаш сериозен мотив. Такъв мотив е да вземем за пример непропорционално огромното разпространяване на вируса в даден регион на страната.
Към момента в България сходно нещо не се следи, с изключение, може би, на София -- която и като население, и като бизнес връзки и подвижност е несравнима с останалата част от страната.
В този смисъл днешните
ограничаващи ограничения с построяването на КПП-тата са мощно непропорционални
и затова нелогични: влага се голям запас (човешки, финансов, времеви) с неразбираеми цели и нерешителен резултат.
Не би ли било надалеч по-оправдано въпросният запас да се вложи да вземем за пример в защитни дрехи, маски, дезинфектанти, с които да се екипират лечебните заведения в страната? Защото сигналите, които идват от хората на първа линия са, меко казано, притеснителни.
И още нещо от първостепенна значителност: всички страни, които са съумели да удържат развиването на епидемията все още (Тайван, Япония, Южна Корея, самият Китай) ползват една неизменима и з к л ю ч и т е л н о ефикасна стеатегия: всеобщо тестване (правят се десетки хиляди проби всеки ден!) и неотложно карантиниране, плюс следене на контактите на инфектираните, още веднъж тестване и карантиниране.
В България правените проби са едвам по няколко десетки дневно (!!) и се вършат единствено при съществуване на признаци. С други думи: можем да заявим с безспорна сигурност, че
диагностицираните с заболяването са много дребно подмножество на действителните носители на вируса.
Защо вместо да вложим изпитание в интензивно и нападателно следене и уединяване на н о с и т е л и т е на вируса (единственият потвърдено работещ метод до момента), ние влагаме непропорционално огромни средства и старания да наблюдаваме и изолираме ц я л о т о население - като по едно и също време с това го държим на мрачно за действителните размери на епидемията в страната?
За справяне с изключителната обстановка, в ковто се намираме, е нужна стратегическа визия.
Тя би трябвало наложително да включва желязна поддръжка с запаси за медиците на първа линия, както и м а с о в о тестване за вируса, следене и уединяване на носителите, следене на техните контакти, тестване и уединяване.
Милиционерщината може да бъде от изгода известно време и в известна степен, само че само като тактичност, подчинена на общата тактика.
Иначе изгодата от нея скоро ще се изчерпи, което ще ви принуди да натягате бурмите още и още, и още -- до момента в който най-после скъсате болта.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (803)
Уважаеми господа ръководещи,
Наистина ли два доказани случая на КОВИД-19 в Пловдив оправдават блокиране на всички входни и изходни артерии към и от града?
Знаете ли какъв брой работещи в Пловдив хора живеят в родопската яка, в Асеновград, в селата на север и изток от околовръстното на Пловдив?
Знаете ли какъв полицейски запас е нужен за реализирането на въпросната задача?
Знаете ли с какви тапи е обвързвано, с каква загуба на време, на нерви, на административен потенциал за издаване на свидетелства и удостоверения?
Не на последно място: наясно ли сте какъв брой тежък е ударът върху бизнеса
за една-единствена седмица, та да го обременявате с сходни тежки рестриктивни ограничения в допълнение?
Не ме разбирайте неправилно: твърдо поддържам карантинните ограничавания, както и нуждата от изключително състояние и налагане на обществено разграничаване. Още от първия му ден. Нещо повече: молих за сходни ограничения най-малко седмица с задатък.
Да, агресивното обществено разграничаване е единственото оръжие за справяне с епидемията, с което разполагаме все още.
Ала с цел да блокираш влизането и излизането в цялостен град (и то не един, ами всички огромни градове в страната), би трябвало да имаш сериозен мотив. Такъв мотив е да вземем за пример непропорционално огромното разпространяване на вируса в даден регион на страната.
Към момента в България сходно нещо не се следи, с изключение, може би, на София -- която и като население, и като бизнес връзки и подвижност е несравнима с останалата част от страната.
В този смисъл днешните
ограничаващи ограничения с построяването на КПП-тата са мощно непропорционални
и затова нелогични: влага се голям запас (човешки, финансов, времеви) с неразбираеми цели и нерешителен резултат.
Не би ли било надалеч по-оправдано въпросният запас да се вложи да вземем за пример в защитни дрехи, маски, дезинфектанти, с които да се екипират лечебните заведения в страната? Защото сигналите, които идват от хората на първа линия са, меко казано, притеснителни.
И още нещо от първостепенна значителност: всички страни, които са съумели да удържат развиването на епидемията все още (Тайван, Япония, Южна Корея, самият Китай) ползват една неизменима и з к л ю ч и т е л н о ефикасна стеатегия: всеобщо тестване (правят се десетки хиляди проби всеки ден!) и неотложно карантиниране, плюс следене на контактите на инфектираните, още веднъж тестване и карантиниране.
В България правените проби са едвам по няколко десетки дневно (!!) и се вършат единствено при съществуване на признаци. С други думи: можем да заявим с безспорна сигурност, че
диагностицираните с заболяването са много дребно подмножество на действителните носители на вируса.
Защо вместо да вложим изпитание в интензивно и нападателно следене и уединяване на н о с и т е л и т е на вируса (единственият потвърдено работещ метод до момента), ние влагаме непропорционално огромни средства и старания да наблюдаваме и изолираме ц я л о т о население - като по едно и също време с това го държим на мрачно за действителните размери на епидемията в страната?
За справяне с изключителната обстановка, в ковто се намираме, е нужна стратегическа визия.
Тя би трябвало наложително да включва желязна поддръжка с запаси за медиците на първа линия, както и м а с о в о тестване за вируса, следене и уединяване на носителите, следене на техните контакти, тестване и уединяване.
Милиционерщината може да бъде от изгода известно време и в известна степен, само че само като тактичност, подчинена на общата тактика.
Иначе изгодата от нея скоро ще се изчерпи, което ще ви принуди да натягате бурмите още и още, и още -- до момента в който най-после скъсате болта.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (803)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ