Манипулация в случайното разпределение на дела ще е коронавирусът в

" Манипулация в инцидентното систематизиране на каузи ще е коронавирусът в правосъдната система... А всъщност не сме имали правораздаване. " Тези думи на основния прокурор Иван Гешев от пролетта на 2020 година сложиха началото на координирана офанзива против софтуера за инцидентно систематизиране на каузи, в която дейна роля имаха тогавашният министър на правораздаването Данаил Кирилов и лобито на ГЕРБ и Движение за права и свободи в правосъдния съвет. Кирилов тогава съобщи безапелационно, че имало доказателства съдии да разпределят каузи от екзотични острови. За главен провинен беше посочен Христо Иванов, а прокуратурата, несъмнено, стартира следствие. Две години по-късно нито прокуратурата, нито Висш съдебен съвет желаят да си спомнят за този скандал - досъдебното произвеждане е потънало в давност. Гешев не помни, че пет години не е имало правораздаване, а същото болшинство в съвета, повдигнало тематиката с нервност, не помни за нея. Вероятно заради мижав интерес.
Нищо не е инцидентно
Тази седмица обаче се оказа, че персонално ръководителят на Върховния административен съд е разпределил на сформира, които ръководи, три каузи по тъжби от компанията, наета да реализира фитосанитарния надзор на Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево. Всички каузи в последна сметка бяха решени в интерес на компанията, което спъна един от най-сериозните опити на държавното управление в оставка да си върне контрола най-малко над част от страната.

Казусът подсети, че казусът със инцидентното систематизиране в никакъв случай не е спирал. Всъщност надалеч не за пръв път определянето на съдии, които да гледат каузи от висок публичен и веществен интерес във Върховния административен съд (ВАС), провокира подозрения. Ако преди две години Гешев и Кирилов говореха без доказателства за митична интервенция от офшорни зони в софтуера за избор на съдии, в тази ситуация с делата за Капитан Андреево има напълно справедливи червени знамена.

Трите каузи по проблема са в правосъдни сформира, управлявани персонално от ръководителя на съда Георги Чолаков, който е и докладчик по едно от тези каузи. Видно от регистрите, Чолаков гледа каузи при 50% натовареност. Седмица по-рано Чолаков още веднъж разпределя каузи и е в листата с дежурните съдии. " Капитал " обаче не съумя да открие различен случай, в който той да е бил дежурен и да му се е падало дело.
Реклама
Видно от входящите номера - информация, налична до всеки от уеб страницата на съда, делата постъпват във Върховен административен съд от по-долните инстанции (административния съд в Хасково и този в София-град) в интервал от близо три седмици - на 16 и 27 юни и 1 юли. Според Закона за правосъдната власт делата се разпределят по реда на постъпването им. Неясно обаче за какво това не се случва.

Делата (6328, 6329, 6330) не са формирани незабавно, а чак на 8 юли (трите в един ден, за това имат следващи номера). Въпреки това те не са разпределени незабавно. Това става след още три дни - на 11.07, като разпределението се прави персонално от ръководителя Георги Чолаков, който е дежурен. Едно от делата е разпределено от него на него, а по другите две е ръководител на правосъдния състав. Друг подробност е, че Чолаков си е разпределил и идващото подред номер дело (по различен казус), само че по-късно " ръчно " го е преразпределил на различен арбитър. Всичко това става за по-малко от четири минути в понеделник, 11 юли, сутринта.

" Капитал " потърси коментар от Върховен административен съд за какво въпросните каузи са управлявани по този метод, а не са били разпределени по реда на постъпването им, както законът повелява, само че до публицистичното привършване на броя не получи отговор.
Затвореният кръг на безотговорността
Правителството обмисля промени в закона за правосъдната власт, с които да вкара спомагателни гаранции против злоупотребите със инцидентното систематизиране, свързани с въвеждането на блокчейн и криптографски технологии, научи " Капитал ". От случая с делата за Капитан Андреево се вижда, че казусът не е единствено в осведомителния артикул, а в ръководещите го. Георги Чолаков беше определен измежду консенсус в двете мощни лобита в съвета - на Движение за права и свободи и ГЕРБ, и е няма нищо изненадващо в това, че вероятно би обезпечил чадър над скица, основана от тези две партии. В такива случаи би трябвало да се включат другите механизми - контролната активност на правосъдния инспекторат или дисциплинарните производства, които Висш съдебен съвет може да образува. Проблемът е, че те на процедура отсъстват - Инспекторатът към Висш съдебен съвет е с изминал от две години мандат, а нов и самостоятелен състав на Висш съдебен съвет е все по-малко евентуално да има - с цел да се изберат правосъдни инспектори и членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота, би трябвало квалифицирано болшинство. Последният вид за надзор остава прокуратурата, която повече от 10 години си затваря очите за протичащото се на границата с Турция.
Реклама
Междувременно тази седмица Висш съдебен съвет реши част от съдиите от закрития профилиран съд - един от главните принадлежности за кавга на превзетата част от правосъдната система, да бъдат трансферирани във Върховен административен съд. А след сходна кадрова поддръжка манипулирането на инцидентното систематизиране ще загуби своя смисъл - случайният избор постоянно ще води до комфортен арбитър.
Свързани публикации Върховен административен съд не е за вас 21 юли 2022, 11:17 Лично ръководителят на Върховен административен съд връща частния монополист на Капитан Андреево 19 юли 2022, 17:59 " Капитан Андреево ": БезГраничен надзор 1 юли 2022, 06:17 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Политика