Станка Пенчева - майка и дъщеря
Мъничка, мъничка моя,
радостно зайче, котенце благо,
в скута на мама в този момент се е свило.
Твойта главичка на моето рамо почива.
Можеш ли ден да изкараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата в плитка красива,
кърпи чорапки с пробити петички,
мама се грижи за всички.
Кой ще опише на мойто момиче
по какъв начин така луната на сърпче наподобява,
по какъв начин се трансформира водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
Има ли в спътника същинско куче?
Мама попитай и ти ще научиш.
Мъничка, мъничка моя,
ден ти не можеш без мама.
А след време ще станеш огромна,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш, и ще бродираш.
Дългите плитки ще решеш самичка,
а след това ще литнеш и ти като птичка -
интелигентна и мощна ще идеш надалеч,
можеш без мама ти към този момент.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скритом ще плаче,
в случай че не носи писмо раздавача.
Друго не би трябвало - три думички единствено
ДОБРЕ СЪМ, МАМО!
