На гости на свети Никола
Манастир, параклис и църква не се строят на инцидентно място – то би трябвало да има бликаща живителна мощ и история. Такъв е казусът и с манастира „ Свети Никола Летни “ край с. Смочево. На неговото място още през 1450 година е имало църква, която е опожарена по времето на турското иго. Днес параклисът е възобновен с помощта на Ангел Рафаилов, който губи щерка си в злополука, когато тя е едвам на 17 години. Животът му продължава без религия, без фантазии, без очаквания. Три години минават в търсене на смисъл, а след тях се случва чудото – насън му се явява свети Никола и му показва мястото, на което да възвърне храма.
В навечерието на Сирни заговезни, деня преди огромния Великденски пост, се насочваме към манастира „ Св. Никола Летни “, чийто празник означаваме на 9 май (нарича се Летният Никулден). Приготвили сме козуначена питка, която сме нарекли да раздадем измежду другите гости за здраве.
На входа ни посреща Ангел Рафаилов, или чичо Ангел, както го назовават всички. Именно той е индивидът, с помощта на който манастирът през днешния ден съществува. Извиняваме се, че сме закъснели с близо час за срещата, а той поглежда към небето, леко разтваря ръцете си и отвръща: „ Точно в точния момент идвате. Бог по този начин го е наредил “.
„ Точно в точния момент идвате. Бог по този начин го е наредил “.
Ангел е от хората, които по неведоми за нас пътища знаят неща, които елементарните хора не могат да видят, чуят или усетят. Подканва ни да влезем в една дребна стаичка на първия етаж на постройката, предопределена за спални пространства. Вътре има две дървени маси, остарял диван и една запалена камина. „ Днес сте посетители на свети Никола – ни споделя Ангел. – Той ви чака. Идете първо до параклиса да запалите свещ. След това ще приказваме за това, за което сте пристигнали. “
Пророчеството на Ванга
Чичо Ангел е от Благоевград и преди години губи щерка си в злополука. Погребва я на 8 септември – деня, в който означаваме Рождество Богородично. Минават шест мъчителни месеца, в които той и фамилията му не могат да намерят разтуха. Тогава Ангел взема решение да отиде при петричката пророчица Ванга и да я попита какво може да направи, с цел да даде на светиите нещо за щерка си. „ Аз я виждам в този момент при Света Богородица. Там е. Върви си и след три години ще получиш отговор. Ще намериш едно място, ще строиш манастир. Твое дело ще бъде. Ще идват хора от цяла България “, му е споделила Ванга.
Минават тъкмо три години и една нощ насън му се явява свети Никола в Рилския манастир. „ Действието се развиваше вътре. Беше цялостно с хора, до мен беше моята жена. И свети Никола държи един плик. Подаде ми го с думите „ На тебе ще бъде “, споделя Ангел и продължава: „ Минават се три месеца, аз – нищо. Забравил съм все едно за този сън. Тогава ми се яви още веднъж и споделя: „ Аз ти дадох едно писмо, прочете ли го? “. И си мисля, по какъв начин ли ще го прочета, като нямам действително писмо – аз нали сънувам. “ В края на годината обаче светецът му се явява за трети път: „ Искам на следващия ден да отидеш там, ти си минавал преди години. Там е моето място. От 500 години е изоставено. Параклисът към този момент е паднал. Трябва да се възвърне “. В съня си Ангел вижда като на филм мястото на няколко километра от скатовете на Рила планина. „ Жена ми е от Смочево и регионът ми беше почти прочут. И на сутринта с една лопата, с колата... открих го мястото “, споделя той.
По Божията воля
Там Ангел открива един остарял неработещ параклис. Покривът бил дървен, от горната страна се стичала вода. Въпреки това Ангел прекрачва прага му и вътре заварва две огромни икони – на свети Никола и на Богородица. „ В този миг си споделих – щом ме пращат, значи ще го направя. “
Започва да копае, с цел да загради мястото. От дума на дума хората в селото схващат какво се случва и стартират да му оказват помощ – кой с каквото може. В продължение на към четири месеца с общи старания съумяват да го оградят.
Снимка на остарелия параклис „ Николай Летний “
Ангел си спомня, че една вечер се прибрал късно вкъщи и попитал жена си какво да прави с параклиса. „ Същата вечер ми се явиха Богородица и Иисус. Казаха ми: „ Ангеле, ние ще ти оказваме помощ. Ти би трябвало да направиш параклиса. Но защото още не вярваш във всичко това, ще изпратим на другата вечер баща ти да пристигна. “ И тъкмо по този начин станало – на идната вечер сънувал татко си, който бил умрял преди години.
Спахията в бунара
Хората от село Смочево описват историята, че през 1450 година на мястото на настоящия параклис първо е имало църква. А насреща – огромно село, което по-късно е запалено от турците. Ангел добавя описа им с това, че по това време е имало спахии, които са събирали десятъка. Един от тях е отсядал в къщата на локалния поп. „ Навръх Великден попът е бил тук, в черквата, а жена му си е била в къщата. Спахията я бил харесал, опитал се да я нападне. Но децата, които играели към двора, чули всичко и извикали попа. Той събрал няколко млади здрави момчета и го хвърлили в един кладенец “, споделя чичо Ангел и прави вметката, че през 1972 година този кладенец е открит, а в него са открити кости, които са изпратени за проучване – и интервалът, от който датират, е същият. Предполага, че са на спахията.
След случката с бунара минал към месец и пристигнал синът на спахията. Започнал да търси татко си в селото и да заплашва локалните, че в случай че не го намерят, ще опожари цялото село. Дал им период от три месеца да го открият. „ Това, което се случва по-късно, е ужасно – идва постоянна турска армия, към 200 души. Запалват селото, а дружно с него и черквата “, споделя Ангел и добавя, че когато стартира да прави ремонта на манастира, всичко изпод е черно като въглен.
Възстановеният параклис през днешния ден наподобява по този начин
След опожарената църква, през 1908 година на мястото є вършат параклис. „ На един човек му почиват седем от осемте деца. Явява му се свети Никола и му споделя – отиди на моето място и направи параклиса. И след това, като пристигнах през 2000 година аз тук, открих една плоча и там я написа тази история “, споделя още чичо Ангел.
13-те съдбовни сачми
Ако през днешния ден посетите мястото, ще видите и реставрираната икона на свети Никола. През 1958 година група ловджии минават през мястото на тогавашния манастир. Били са подпийнали и вземат решение да ревизират кой е най-хубавият стрелец. Изваждат иконата на свети Никола пред параклиса и двама от тях стрелят. „ Когато открих иконата, съм ги броил – имаше 13 сачми в лицето. Но знаете ли какво е станало по-късно? След 20 дни първият, който е стрелял, го заболяват очите, ляга на легло и след шест месеца умира. Малко по-късно същото се случва с втория “, споделя ни Ангел.
Иконата на свети Николай, върху която към момента личат съдбовните 13 сачми
Никой не знае по кое време и от кое място е пристигнала тази икона на Николай Чудотворец на това място. И въпреки към този момент да е реставрирана, по нея към момента личат следите от патрони.
В параклиса има друга икона – на Св. Богородица, която е сходна по мярка и жанр на изографисване. За нея се носят предания, че сбъдва стремежи и към този момент десетки написани молебствия от посетителите стоят до рамката на иконата.
Енергиен център
Мястото на манастира е доста мощно и мнозина идват, с цел да се заредят и почувстват силата, да си тръгнат по-спокойни. А с изключение на параклиса Ангел е построил и жилищна сграда. Иска му се скоро посетителите да могат да остават да пренощуват на святото място.
Жилищната сграда, в която Ангел се надява скоро да приютява и посетители, които да пренощуват
Освен стаите за гостите на манастира има построени и три стаи, които са наречени, както следва – една на Богородица, една на света Петка и една на свети Иван Рилски. А от върха на постройката се открива 360-градусова гледка. Понякога, когато човек застане там с лице към слънцето, вижда облиците на светиите. „ Един от майсторите, които работеха по тая постройка, една нощ спа тука. И ми вика: „ Чичо Ангеле, ставам сутринта и виждам към мене всичко е ярко. И до момента в който се чудя каква е тая светлина, видях облика на Иисус горе високо. И от тоя миг към този момент имам вяра, че тука има нещо “, споделя Ангел.
„ Всяка църква и манастир се строи на несъмнено място, което не е инцидентно. И тук има една енергийна зона. Хората, които идват, я усещат – споделя още той. – Установено е, че тук слънчевите лъчи падат по различен метод. Преди 15 години с професор от София обикаляхме към манастира и мястото. И по едно време той единствено се хвана за главата и ми сподели: „ Ще видиш един ден какво ще бъде тук мястото “. И в този момент доста хора след 30 минути към този момент се усещат доста по-спокойни и заредени. Усещат го по различен метод. “
Права мисъл
Чичо Ангел не се стопира и сега продължава работа. Строи по-голяма черква, която да може да събира повече гости на по-големите празници. Иска да носи името „ Свети Димитър “ и събира дарения за нея. Вярва, че и този път ще получи помощ от горе. На изпроводяк го запитвам какво за него е Бог, а той дава отговор: „ Всичко. Светлина, мъдрост, обич. Сега душата ми е цялостна. Аз имам всичко “.
Тръгваме си от святото място заредени, пречистени и по-смирени. И все по-вярващи в положителното у хората и в чудесата, които са на всички места към нас. Припомнихме си, че когато човек прави нещо с чиста и права мисъл, получава помощ и упътвания от горе даже тогава, когато с очите си не можем да ги забележим.
Статията е оповестена в Списание 8, брой 6/2023 г.
В навечерието на Сирни заговезни, деня преди огромния Великденски пост, се насочваме към манастира „ Св. Никола Летни “, чийто празник означаваме на 9 май (нарича се Летният Никулден). Приготвили сме козуначена питка, която сме нарекли да раздадем измежду другите гости за здраве.
На входа ни посреща Ангел Рафаилов, или чичо Ангел, както го назовават всички. Именно той е индивидът, с помощта на който манастирът през днешния ден съществува. Извиняваме се, че сме закъснели с близо час за срещата, а той поглежда към небето, леко разтваря ръцете си и отвръща: „ Точно в точния момент идвате. Бог по този начин го е наредил “.
„ Точно в точния момент идвате. Бог по този начин го е наредил “. Ангел е от хората, които по неведоми за нас пътища знаят неща, които елементарните хора не могат да видят, чуят или усетят. Подканва ни да влезем в една дребна стаичка на първия етаж на постройката, предопределена за спални пространства. Вътре има две дървени маси, остарял диван и една запалена камина. „ Днес сте посетители на свети Никола – ни споделя Ангел. – Той ви чака. Идете първо до параклиса да запалите свещ. След това ще приказваме за това, за което сте пристигнали. “
Пророчеството на Ванга
Чичо Ангел е от Благоевград и преди години губи щерка си в злополука. Погребва я на 8 септември – деня, в който означаваме Рождество Богородично. Минават шест мъчителни месеца, в които той и фамилията му не могат да намерят разтуха. Тогава Ангел взема решение да отиде при петричката пророчица Ванга и да я попита какво може да направи, с цел да даде на светиите нещо за щерка си. „ Аз я виждам в този момент при Света Богородица. Там е. Върви си и след три години ще получиш отговор. Ще намериш едно място, ще строиш манастир. Твое дело ще бъде. Ще идват хора от цяла България “, му е споделила Ванга.
Минават тъкмо три години и една нощ насън му се явява свети Никола в Рилския манастир. „ Действието се развиваше вътре. Беше цялостно с хора, до мен беше моята жена. И свети Никола държи един плик. Подаде ми го с думите „ На тебе ще бъде “, споделя Ангел и продължава: „ Минават се три месеца, аз – нищо. Забравил съм все едно за този сън. Тогава ми се яви още веднъж и споделя: „ Аз ти дадох едно писмо, прочете ли го? “. И си мисля, по какъв начин ли ще го прочета, като нямам действително писмо – аз нали сънувам. “ В края на годината обаче светецът му се явява за трети път: „ Искам на следващия ден да отидеш там, ти си минавал преди години. Там е моето място. От 500 години е изоставено. Параклисът към този момент е паднал. Трябва да се възвърне “. В съня си Ангел вижда като на филм мястото на няколко километра от скатовете на Рила планина. „ Жена ми е от Смочево и регионът ми беше почти прочут. И на сутринта с една лопата, с колата... открих го мястото “, споделя той.
По Божията воля
Там Ангел открива един остарял неработещ параклис. Покривът бил дървен, от горната страна се стичала вода. Въпреки това Ангел прекрачва прага му и вътре заварва две огромни икони – на свети Никола и на Богородица. „ В този миг си споделих – щом ме пращат, значи ще го направя. “
Започва да копае, с цел да загради мястото. От дума на дума хората в селото схващат какво се случва и стартират да му оказват помощ – кой с каквото може. В продължение на към четири месеца с общи старания съумяват да го оградят.
Снимка на остарелия параклис „ Николай Летний “ Ангел си спомня, че една вечер се прибрал късно вкъщи и попитал жена си какво да прави с параклиса. „ Същата вечер ми се явиха Богородица и Иисус. Казаха ми: „ Ангеле, ние ще ти оказваме помощ. Ти би трябвало да направиш параклиса. Но защото още не вярваш във всичко това, ще изпратим на другата вечер баща ти да пристигна. “ И тъкмо по този начин станало – на идната вечер сънувал татко си, който бил умрял преди години.
Спахията в бунара
Хората от село Смочево описват историята, че през 1450 година на мястото на настоящия параклис първо е имало църква. А насреща – огромно село, което по-късно е запалено от турците. Ангел добавя описа им с това, че по това време е имало спахии, които са събирали десятъка. Един от тях е отсядал в къщата на локалния поп. „ Навръх Великден попът е бил тук, в черквата, а жена му си е била в къщата. Спахията я бил харесал, опитал се да я нападне. Но децата, които играели към двора, чули всичко и извикали попа. Той събрал няколко млади здрави момчета и го хвърлили в един кладенец “, споделя чичо Ангел и прави вметката, че през 1972 година този кладенец е открит, а в него са открити кости, които са изпратени за проучване – и интервалът, от който датират, е същият. Предполага, че са на спахията.
След случката с бунара минал към месец и пристигнал синът на спахията. Започнал да търси татко си в селото и да заплашва локалните, че в случай че не го намерят, ще опожари цялото село. Дал им период от три месеца да го открият. „ Това, което се случва по-късно, е ужасно – идва постоянна турска армия, към 200 души. Запалват селото, а дружно с него и черквата “, споделя Ангел и добавя, че когато стартира да прави ремонта на манастира, всичко изпод е черно като въглен.
Възстановеният параклис през днешния ден наподобява по този начин След опожарената църква, през 1908 година на мястото є вършат параклис. „ На един човек му почиват седем от осемте деца. Явява му се свети Никола и му споделя – отиди на моето място и направи параклиса. И след това, като пристигнах през 2000 година аз тук, открих една плоча и там я написа тази история “, споделя още чичо Ангел.
13-те съдбовни сачми
Ако през днешния ден посетите мястото, ще видите и реставрираната икона на свети Никола. През 1958 година група ловджии минават през мястото на тогавашния манастир. Били са подпийнали и вземат решение да ревизират кой е най-хубавият стрелец. Изваждат иконата на свети Никола пред параклиса и двама от тях стрелят. „ Когато открих иконата, съм ги броил – имаше 13 сачми в лицето. Но знаете ли какво е станало по-късно? След 20 дни първият, който е стрелял, го заболяват очите, ляга на легло и след шест месеца умира. Малко по-късно същото се случва с втория “, споделя ни Ангел.
Иконата на свети Николай, върху която към момента личат съдбовните 13 сачми Никой не знае по кое време и от кое място е пристигнала тази икона на Николай Чудотворец на това място. И въпреки към този момент да е реставрирана, по нея към момента личат следите от патрони.
В параклиса има друга икона – на Св. Богородица, която е сходна по мярка и жанр на изографисване. За нея се носят предания, че сбъдва стремежи и към този момент десетки написани молебствия от посетителите стоят до рамката на иконата.
Енергиен център
Мястото на манастира е доста мощно и мнозина идват, с цел да се заредят и почувстват силата, да си тръгнат по-спокойни. А с изключение на параклиса Ангел е построил и жилищна сграда. Иска му се скоро посетителите да могат да остават да пренощуват на святото място.
Жилищната сграда, в която Ангел се надява скоро да приютява и посетители, които да пренощуват Освен стаите за гостите на манастира има построени и три стаи, които са наречени, както следва – една на Богородица, една на света Петка и една на свети Иван Рилски. А от върха на постройката се открива 360-градусова гледка. Понякога, когато човек застане там с лице към слънцето, вижда облиците на светиите. „ Един от майсторите, които работеха по тая постройка, една нощ спа тука. И ми вика: „ Чичо Ангеле, ставам сутринта и виждам към мене всичко е ярко. И до момента в който се чудя каква е тая светлина, видях облика на Иисус горе високо. И от тоя миг към този момент имам вяра, че тука има нещо “, споделя Ангел.
„ Всяка църква и манастир се строи на несъмнено място, което не е инцидентно. И тук има една енергийна зона. Хората, които идват, я усещат – споделя още той. – Установено е, че тук слънчевите лъчи падат по различен метод. Преди 15 години с професор от София обикаляхме към манастира и мястото. И по едно време той единствено се хвана за главата и ми сподели: „ Ще видиш един ден какво ще бъде тук мястото “. И в този момент доста хора след 30 минути към този момент се усещат доста по-спокойни и заредени. Усещат го по различен метод. “
Права мисъл
Чичо Ангел не се стопира и сега продължава работа. Строи по-голяма черква, която да може да събира повече гости на по-големите празници. Иска да носи името „ Свети Димитър “ и събира дарения за нея. Вярва, че и този път ще получи помощ от горе. На изпроводяк го запитвам какво за него е Бог, а той дава отговор: „ Всичко. Светлина, мъдрост, обич. Сега душата ми е цялостна. Аз имам всичко “.
Тръгваме си от святото място заредени, пречистени и по-смирени. И все по-вярващи в положителното у хората и в чудесата, които са на всички места към нас. Припомнихме си, че когато човек прави нещо с чиста и права мисъл, получава помощ и упътвания от горе даже тогава, когато с очите си не можем да ги забележим.
Статията е оповестена в Списание 8, брой 6/2023 г.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ