Малцина от по-младите поколения, но и не само те, не

Малцина от по-младите генерации, само че и освен те, не са наясно какъв брой рискова алена линия е била на път да бъде престъпена през лятото и есента на 1962 година

Но още по-малко хора знаят, че България има роля в тази история .

Сега в медиите се приказва за "нова Студена война ", за заплахата от спор сред двете най-силни нуклеарни страни, само че доскоро повече от половин век светът в действителност е бил на един момент от Апокалипсиса.

През май 1962 година ръководителят на Съвета на министрите на Съюз на съветските социалистически републики Никита Сергеевич Хрушчов идва на посещаване в България.

В една отмора сред работните срещи и мероприятия, той се разхожда по мекия пясък на българския Черноморски плаж и някой от спътниците му, сочейки на югоизток, отбелязва, че там се намира турският бряг, където американците са разположили стратегически ракети с нуклеарни бойни глави, способни за 15 минути да изпепелят Крим и даже Киев.

Може единствено да гадаем какво е прещракало в главата на Хрушчов, само че съгласно личния му колоритен израз, в оня миг той твърдо взема решение да "вкара таралеж в гащите на американците ".

Само за няколко дни Съюз на съветските социалистически републики "убеждава " своя съдружник Фидел Кастро да одобри на територията на "острова на свободата " нуклеарни бойни глави, ракети и системи за доставката им на американска територия, както и съответния личен състав, почти 40 000 души.

Операцията минава при изключителна секретност. По-голямата част от самия личен състав не е бил наясно със същността на интервенцията, носеща името `Анадир " по името на съветското далекоизточно населено място.
Те даже са били окомплектовани с полярни екипи, ски и съоръжение с желанието да заблуди западните разузнавания и им е било казано, че отпътуват за Чукотка.

По-късно, по време на разтоварването в Куба, един от контейнерите със ски и топли облекла пада и наличието му е снимано от американското разузнаване.

Снимката малко по-късно към този момент лежи на бюрото на президента на Съединени американски щати Джон Кенеди по време на среща на Изпълнителния комитет 14, висши държавни чиновници на Съединени американски щати, към които президентът има най-високо доверие.

За разлика от Съюз на съветските социалистически републики и източния блок, в Съединени американски щати не е допустимо тайната да бъде напълно непокътната и измежду медиите се появяват информации за назряващата невиждана рецесия.

Кенеди се намира сред два огъня: с изключение на действителната заплаха за територията на Съединени американски щати от разполагащите се на Куба ракети, той е намерено упрекван от ястребите републиканци в уязвимост, които му напомнят, че предната година той е "преглътнал " покорно построяването на Берлинската стена.

На 27 септември Конгресът му дава позволение за потребление на мощ против Куба.

На 4 октомври Конгресът към този момент упорства за намеса.
Кенеди, обаче, взема решение да изчака срещата със руския външен министър, Андрей Громико, планувана за 17 октомври. На идващия ден президентът получава фотоси от разследващи самолети, от които е видно, че ескадрила бомбардировачи ИЛ-18, както и ракетите, към този момент са ситуирани на острова.

Всъщност, разгръщането на ракети на територията на непозната страна по съглашение сред двете държавни управления е безусловно законно, както това е било направено в тази ситуация с американските ракети в Турция.
Причината за войната, casus belli, от позиция на американците, е, че руското управление "затъмнява " и отхвърля очевидните обстоятелства.

След съвещанието на Общото заседание на Организация на обединените нации, на което руският представител е подложен в неуместна обстановка да отхвърля явни обстоятелства, американските военни минават в предпоследната степен на бойна подготвеност, за пръв и финален път до момента в историята си (последната е началото на военни действия).

Хрушчов схваща, че нещата са отишли прекомерно надалеч и предлага да изтегли ракетите от кубинска територия, против "гаранции " за сигурността на острова.
В Америка в началото вземат решение, че в Политбюро е допустимо да е станал прелом.
Едва на идващия ден Съветите прибавят и настояването за реципрочно евакуиране на американските ракети от Турция.

Следват трескави и инфарктни договаряния, включващи висши представители на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики, министри и дипломати и демонтажът на ракетите стартира.
Той приключва напълно на 20 ноември 1962 година , а след няколко месеца тихомълком от Турция се отстраняват и американските ракети, които са действителната причина или мотив за Карибската рецесия.

Само десетина години по-късно, на въоръжение и у двете страни навлизат междуконтиненталните балистични ракети, които вършат излишно или най-малко не наложително разполагането на носещите средства за нуклеарните бойни глави толкоз покрай територията на съперника.

Сега, когато половин век по-късно се приказва за "нова Студена война ", е доста значимо да помним действителните и доста рискови събития от времето на "истинската " Студена война.
Колкото до способността на политиците да помнят и извличат поучения от историята, това е друга тематика.