Как Мартин Лутер помага за разпространението на душевната ни свобода
Малко евентуално е Мартин Лутер да е имал за цел да разбие властта. Въпреки това, Реформацията, която стартира с окачването на текста, написан и наименуван от него „ 95 тезиса или дебат по отношение на силата и успеваемостта на индулгенциите “ във Витенберг през 1517 година, започва верига от събития, които фундаментално трансформират концепцията за власт. Лутер упорства папството да отговори на неговите рецензии по отношение на моралните дефекти на църквата. Но неговите дейности не просто слагат под подозрение моралния въпрос. Предизвикателната му позиция дава публичност на настроения, които в последна сметка дават опция за непокорство на всички форми на власт.
Предизвикателството на Лутер, отправено към моралния статус на папството, се съчетава и с надмощието на политическите сили, които оспорват властта на църквата. Това съвкупство от политически и религиозни спорове, което в последна сметка довежда до разпадането на обединеното християнство също предизвика неразгадаем спор по отношение на мястото на религиозната власт в живота на хората.
Твърдението на Лутер, че християните могат да имат пряк достъп до Бог, без потребността от медиатор, заплашва да омаловажи изцяло ролята на духовенството и църковната подчиненост. Неговите дейности отварят и по-широк спор за послушанието и устойчивостта на политическото ръководство. Самата концепция за власт – религиозна и политическа – за първи път се слага под въпрос и то от толкоз доста хора. До този миг властта в никакъв случай не е поставяна под подозрение – властта на самостоятелните управници или легитимността на обособените групи властващи са били предизвиквани, само че в никакъв случай и самата власт.
Дали Лутер в действителност е изрекъл прословутите думи – „ Тук заставам, по тази причина, помогни ми, Боже, че нищо друго не мога да направя “ пред обвиняващите го? В прочут смисъл това даже няма значение. Лутер освен отстоява свободата на власт над самите нас, оправдавайки личните си дейности. Той насочва вниманието към това, че хората са способни сами да работят в сходство с тяхната съвест. Така той слага под въпрос правото на външен орган, който да упражнява власт над душевността и живота на индивида.
Лутер упорства, че „ органите на властта, без значение дали работят вярно или неверно, не могат да навредят на душата “. Тази идеализация на душевността предизвиква европейската просвета да обърне по-голямо внимание на самостоятелната съвест и морала. Целейки да освободи вътрешното „ аз “ от силата на външното ръководство, Лутер лимитира упражняването на безспорна власт във всичките й форми.
Въпреки всичко, задачата на Лутер е да реформира корупционните практики на папството. Тези дейности и реакцията на народа скоро ескалира и се трансформира в горчива религиозна война. Религиозните войни, които заливат Европа в интервала 1524-1648 година отслабват освен Римската черква, само че и вярата в християнството като цяло. След като губи властта си, на църквата й се постанова да сътвори нови причини, с цел да оправдае подчинението на хората към нея и да ускори оптимално престижа, който е изгубила.
