Канадско-алжирският изследовател Рауф Фара и алжирският журналист Мустафа Бенджама бяха осъдени на две години затвор от съд в алжирския град Константин по обвинения в публикуване чувствителна информация за състоянието.
Фара също беше осъдена във вторник за получаване на средства от чужди сили с цел подкопаване на държавната сигурност.
Бащата на Фара, който посещаваше сина си от Монреал по време на ареста му, също получи условна присъда от една година по същите обвинения. Той вече беше освободен под гаранция след влошаване на здравословното му състояние.
Мъжете бяха арестувани от алжирските власти през февруари.
Бенджама, 32, главен редактор на местния независим новинарски уебсайт Le Provincial, и Фара, 36, старши анализатор в Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност (GI-TOC), се очаква да излежат присъдите си в затвор в североизточния алжирски град Константин.
Фара работи в GI-TOC повече от шест години, като се фокусира върху контрабандата на хора и сигурността, както и върху геополитиката в региона.
„Ужасени сме от това изречение. Никой от тези мъже не трябваше да бъде осъден“, каза Марк Микалеф, директор на обсерваторията за Северна Африка и Сахел за GI-TOC, пред Al Jazeera.
„Знам обаче, че и Рауф, и семейството му са се подготвяли за това, което без съмнение е помогнало“, каза Микалеф за изследователя, който не е виждал четиригодишната си дъщеря от пет месеца. „Сега сме фокусирани върху обжалването и продължаваме напред с това.“
Атаки срещу свободите
За много наблюдатели, включително водещи правозащитни организации, арестите са част от ограничаването на несъгласието, последвало бягството от Алжир на активистката и журналистка Амира Бурауи във Франция, докато обжалва двегодишна присъда за „оскърбяване на исляма“ и „обида президента” по време на видната роля, която тя изигра в антиправителствените протести през 2019-2021 г., известни като Хирак.
„Няма съмнение, че обвиненията срещу Фара са политически“, каза Ерик Голдщайн, заместник-директор за Близкия изток и Северна Африка в Human Rights Watch (HRW). „Докато го преследват за публикуване на класифицирана информация и получаване на средства за извършване на нарушения на обществения ред, арестът му не се случи във вакуум, а малко след като Амира Бурауи избяга от страната. Той и баща му попаднаха в репресиите след нейното бягство.“
Алжирската държава беше критикувана от няколко международни организации за нейното контролиране на вътрешното несъгласие, като Freedom House, базираната във Вашингтон група за мониторинг, отбеляза влошаването на правата в Алжир, след като глобалната пандемия доведе до края на Хирак.
„Протестното движение Хирак през 2019 г. оказа натиск върху режима да се реформира, но репресиите срещу несъгласието през следващите години попречиха на широкомащабните демонстрации да продължат“, отбелязва Freedom House в годишния си доклад.
Според данни, публикувани от Amnesty International през юни, някъде между 250 и 300 алжирци в момента са в затвора по обвинения, свързани със свободата на словото.
Сред атакуваните са журналисти, активисти, защитници на правата на човека и „всеки, забелязан да върви срещу зърното, било то като критикува правителството в социалните медии, участва в група, защитаваща правата на малцинствата, или пише за независими медии“, Amnesty написа.
По-голяма държавна власт
Въпреки че обикновено се смята, че пандемията е довела до края на Хирак, правителството на Алжир също пожъна финансов и дипломатически дивидент от нахлуването на Русия в Украйна.
Преди февруари 2021 г. Алжир харчеше повече пари от всяка друга държава от ОПЕК за субсидии, с намаляващи чуждестранни резерви, от които да плаща за това.
Приходите от въглеводороди, основният източник на доходи на страната, не се увеличиха, докато дипломатически регионалният съперник Мароко прегърна опита на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп да насърчи регионалната нормализация с Израел, потвърждавайки това, което мнозина вече виждаха като продължаващия упадък на Алжир .
Въпреки това, с нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2021 г., съдбата на Алжир драматично се обърна.
Алжир се оказа във фокуса на обмен на високо ниво с Китай, Русия и главно Европейския съюз, тъй като предприе значителен енергиен завой, далеч от руската енергия и към северноафриканските резерви.
С финансовото бъдеще на Алжир, поне засега, е осигурено и способността да продължи да купува социален мир чрез субсидии за енергия и заеми, правителството изглежда е забравило някои от отстъпките, които направи пред лицето на силния натиск за реформа, включително блокиране на покойния дългогодишен президент Абделазиз Бутефлика да се кандидатира за пети мандат.
„Определено има усещане, че правата са отстъпили след Хирак“, каза Хамди Баала, независим журналист, който участва активно в отразяването на протестното движение. „Дори извън медийните и активистките кръгове, хората са виждали много хора от други сектори да бъдат хвърлени в затвора по различни обвинения в мнение.“
Баала също така посочи неотдавнашните арести на собственици на магазини за хранителни стоки по обвинения в „спекулации“.
„Като цяло има общо усещане за авторитарно затягане, което кара дори най-безстрашните да претеглят всяка дума сега“, каза той.
Източник: Ал Джазира
