Малката като самолет-играчка Чесна“ ни отвежда до континента, както в

Малката като самолет-играчка „ Чесна “ ни води до континента, както в Занзибар назовават Танзания. Целта ни е еднодневно посещаване на народен парк, в който имаме амбициозната концепция да снимаме „ огромната петорка “ на Африка – слон, носорог, лъв, бивол, леопард. Тогава още не знаем, че в този резерват носорози няма, само че пък ще забележим по какъв начин хипопотамът си демонстрира единствено ушите и носа над водата, с цел да поеме въздух преди да се спусне да върви по дъното повече от пет минути. Да, вярно прочетохте – той не може да плува, а просто си се разхожда по дъното на реката. Затова в никакъв случай не се гмурка дълбоко.

Летим си ние с „ Чесната “, снимаме нереалистичното синьо на Индийския океан и се вършим, че не виждаме какъв брой малолетни са водачите. Самолетът каца безупречно тъкмо пред дребна масичка, на която са сервирани бисквити и чай, а до нея джипът към този момент ръмжи, подготвен за потегляне. Саадани нешънъл парк е 13-ият резервата на Танзания относително дребен със своите 1064 кв.км. На фона на Сренгети, да вземем за пример, който е цели 17 хиляди квадратни километра.


Чака ни отлично премеждие, чието друсане през пресечена околност ще трансформира камъните в бъбреците ни в дребен пясък. Природата е в очакване на дъждовния сезон, който всеки миг би трябвало да стартира. Реките са пресъхнали. Пръстта е спечена като селска пета. Често се виждат следи от опожарени треви – следен огън, който приготвя терен за новата трева.

Първите животни, които виждаме са антилопите. Първото стадо се изнася с ведри подскоци. Това ни дава опция да забележим, че задните им елементи са обрисувани с съвършен кръг от бели косми. Антилопа Уотърбък. „ Затова им викаме тоалетни чини “, подсмихват се водачите, които зорко гледат с бинокъл от кое място ще се появи лешояд. Не че си падат по злокобните птици. Просто където има мърша, там се навъртат огромните котки, за които мечтаем.


Пред очите ни като в другоземен зоопарк се превъртат живи картини със зебри, умерено пасящи антилопи гну, импала, куду, блу уайлдебийст, пладнуващи на сянка жирафи, прекосяващи пътя маймуни-бабуини… Изведнъж отсреща ни се опулва бивол с вити рога. Първият от Голямата петорка е отснет съответно, преди да се отдръпна в храстите.

Водачът стопира, вглежда се в земята и ни демонстрира стъпките на лъвица с дребното ѝ. Пръстта обаче е толкоз суха, че надали са минали скоро. Подобен метод има и към слонските „ следи “. Те са много забележителни като се има поради, че един колос изяжда към 300 кг треви и клончета на ден.

Понятието път е много имагинерно. Често пъти рейнджърът слиза от колата с мачете в ръка, отсича небрежно някое изпречило се на пътя на джипа дръвче и продължаваме напред. В отънелите от безводието езера нашенски щъркели се събират, с цел да отлетят към България може би. Добър мотив да вържем мартениците си на близкия баобаб. Той е млад и зелен – на едвам 150-200 години съдейки по ствола съм с диаметър към 2 метра. На някои обиколката стига до 45 метра! Но те пък са на почтената възраст от 5000 години. В кората му се задържа вода (понякога стотици литри) и дървото е нещо като контейнер на живителна влага за ожаднели от сухия сезон слонове. Те разрушават с бивните си кората и утоляват жаждата си със събраната в ствола вода. Някои баобаби са кухи и се употребяват за жилища. Един даже бил автобусна спирка и в него се подслонявали до 30 пасажери.

Плодовете на дървото също са колоси – нещо като бухалките на златните девойки. Сърцевината на усет припомня сладостен талашит, само че локалните го накисват с вода и захар и тогава замязва на подсладена ряпа. Непривлекателните шушулки са същинска хранителна бомба – сдържат Витамин С, желязо, калий и магнезий с шест пъти повече антиоксиданти от боровинките, шест пъти повече витамин С от портокалите и четири пъти повече калий от бананите. Дори прословутият кейл не може да се съпоставя с плодовете на баобаба. Ех, в случай че бяха и вкусни…

Слънцето напича и шансът да забележим някоя от огромните котки става все по-рехав – при горещина те избират да се излягат на сянка, в случай че са лъвове или да се изпружат на наклонен клон при положение, че са леопарди.

Толкова е горещо, че жирафите наподобяват като изкуствени сред дърветата – не помръдват. За да не изпуснем хипопотамите и крокодилите поемаме към река Уами. Тя е дълга 490 км и имаме шанса да се возим на лодка до устието ѝ, което обагря в кафяво тюркоазените води на Индийския океан. По водите се носи изсъхнал клон. Грешка. Това е крокодил, който единствено се прави на безразличен. След момент от водата изскача нещо като табуретка с уши, съпроводена от бляскав тил с формата на обърната вана. Хипопотам! Изпръхтява сърцераздирателно и шумно се потапя, неудовлетворен от наличието на натрапниците.

Саадани парк е единственият резерват в цяла Източна Африка, който граничи с Индийския океан. До наскоро ловът е бил позволен, само че откогато стрелянето по животни е неразрешено популацията им последователно се усилва.

Сравнително дребната повърхност не пречи на Саадани да е едно от най-удивителните места на планетата. Само тук фауната и флората на континента и океана се преплитат. Белоснежните пясъчни плажове граничат с гъсти мангрови горички. Поляните с високи треви съседстват с туфи палми. Танцуващи делфини в океана и грациозни жерави, ибиси, марабу, фламинго, черни и бели щъркели на плиткото. Пернатият свят е оживен. За разлика от тежкотонажния. Шпорим джипа по пътищата в търсене най-малко на слон.

И той се появява! Колкото да ни огледа повърхностно и … да стартира да чеше гърба си в бронята на джипа. Е, тогава разбрахме, че клатенето от неравния терен е безобидно като разходка в парка. Стресът като че ли отключва шанса и не след дълго съумяваме да забележим лъвица и леопард.

Авантюрата Саадани завършва с противоположен полет със самолета-играчка, само че този път сме толкоз изморени, че пропущаме да създадем фотосесия на Индийския океан, а той е все по този начин неустоимо тюркоазен.

Снимки в материала: Магдалена Гигова