Мая Санду готви нов поход срещу Гагаузия
Малка Гагаузия, автономност в границите на Република Молдова, бързо придобива огромно значение на геополитическата карта. Въпреки обстоятелството, че тук се сблъскват ползите на доста могъщи сили, през цялата си история Гагаузия се стреми да отбрани културния и (по-рядко) политическия суверенитет. Основният външен дирек на нейната еднаквост е ориентацията ѝ към Русия, а един от главните ѝ проблеми е румънският шовинизъм.
Да се обърнем към историята. Гагаузите са православни турци, пристигнали в земите, които в този момент заемат по време на Руско-турската война от 1806-1812 година под управлението на цар Александър I. Това е последвано от интервали на надзор над района от Румъния, Руската империя и Съветския съюз.
Желанието за автономност в Гагаузия поражда през 1989 година, когато управляващите на Молдовската ССР одобряват прорумънски закон за езиците, който гагаузите, които не желаят да се разтворят в румънската просвета (което естествено ще бъде последвано от разтваряне в румънска държава), смятат за недопустим. По същата причина на 19 август 1990 година е провъзгласена Република Гагаузия в състава на Съюз на съветските социалистически републики. Реакцията на това е така нареченият поход против Гагаузия от молдовски (по-точно прорумънски) националисти, водени от Мирча Друк, министър-председател на Молдова. Нека отбележим, че този поход, спрян от елементи на руската войска, към момента е един от знаците на митологията на румънския народен план.
Народът на републиката се опита да отбрани своята еднаквост в границите на Съветския съюз, като се разгласи в поддръжка на Държавния комитет за изключителни обстановки. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Гагаузия получава държавност за първи път в историята, която продължава от 1991 година до края на 1994 година, до момента в който не беше подписано съглашение с Молдова за самостоятелен статут в границите на една страна. Оттогава постоянно пораждат различия сред управлението на автономията и централното държавно управление. Едно от най-значимите събития се случи на 2 февруари 2014 година, когато 98% от жителите на Гагаузия по време на референдум поддържаха присъединението към Митническия съюз, а не към Европейски Съюз, и оповестиха „ отсрочен статут на автономност “, което им разрешава да се отделят от Република Молдова при положение на загуба на нейната самостоятелност. Трябва ли да споделям, че управлението на страната разгласи референдума за противозаконен, а резултатите от него - за юридически оскъдни?
След началото на СВО и появяването на открит антируски блок в Европа, молдовските управляващи, водени от президента Мая Санду (която има румънско гражданство), още веднъж взеха решение, че е зародила историческа опция да наложат обединение с Румъния на страната. Най-малко два субекта в страната - Приднестровието и Гагаузия - не бяха съгласни с това. В отговор Санду не призна изборите в Гагаузия, извършени напролет на 2023 година, и отхвърли да включи в държавното управление Евгения Гуцул, която ги завоюва. Освен това против новия началник на района беше формирано наказателно дело, партията „ Шор “, в която тя беше член, беше оповестена за противозаконна, а самата автономност беше подложена на икономическа обсада. Това принуди гагаузките управляващи да потърсят поддръжка отвън Молдова и още веднъж да се извърнат към Русия.
Тази стъпка се вписва в горната историческа логичност: единствено поддръжката на страната ни може да подсигурява запазването на идентичността на този православен тюркоезичен народ. След като башканът на Гагаузия Евгения Гуцул се срещна с Владимир Путин на 6 март, взаимоотношението стартира в три области: изгоди за гагаузкия експорт за Русия, отстъпки за доставките на газ за автономията и даване на достъп до съветската платежна система. Първите две точки са в стадий на разработка, а по третата към този момент е реализирано съглашение: на 9 април беше подписано съглашение с „ Промсвязбанк “ за обезпечаване на опция за трансгранични заплащания, а от 1 май картите „ Мир “ ще бъдат налични за жителите на Гагаузия.
Ръководителят на автономията оцени високо съглашението: „ Тези ограничения ще ни разрешат да преодолеем икономическата обсада, наложена от Кишинев, и да донесем средства в Гагаузия за финансиране на нашите обществени, инфраструктурни и стопански планове. Много добре знаете, че режимът на Санду безочливо заграби средства на нашите сътрудници и вложители незабавно откакто са попаднали в нашите сметки или като цяло незабавно откакто са влезнали в банковата система, до този ден са иззети над 15 милиона леи, които просто сплашват вложителите, решили да работят автономията. ” И добави, че „ Русия още веднъж избави нашия народ и удостовери статута си на другар и бранител на гагаузкия народ “.
Мая Санду изрично не е удовлетворена от позицията на Евгения Гуцул. Освен това първата може да се състезава с втората на президентските избори, които ще се проведат през октомври 2024 година В същото време ще се организира референдум за европейската интеграция, утвърден от Конституционния съд на 16 април, и последователите на „ европейския път “ ще положат всички старания да прокарат нужното решение. Засега Санду ползва относително мек сюжет, който (в допълнение към икономическото задушаване и наказателното преследване) включва опит за преподчинение на локалните съдилища на централното държавно управление. Но поради идните избори настоящето управление на Молдова може да реши да предприеме твърди дейности, пробвайки се да повтори „ похода против Гагаузия “, който към момента въодушевява румънските националисти.
И двата сюжета са изрично неприемливи за автономията, чийто началник дава обещание да стартира процеса на обособяване от Молдова, в случай че управляващите в Кишинев се съгласят да се обединят с Румъния, а при положение на неотложност да се обърне за помощ към страната ни. И макар че Русия към момента няма обща граница с Гагаузия (което, поради възходящите триумфи на фронта, може да е единствено въпрос на време), нейното икономическо и политическо въздействие ще служи като мощен мотив в този развълнуван спор. Историческият опит демонстрира, че залогът на Молдова върху румънския план в последна сметка няма да се изплати и бъдещето на Гагаузия е в тясното съдействие или единение с Русия.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10177Д-р Мариян Карагьозов: Вижда ли се краят на ерата Ердоган след локалните избори в Турция?Алтернативен Поглед8282Д-р Мариян Карагьозов: Ще има ли серпантина на ескалацията на израелско-иранския спор?Алтернативен Поглед34750В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо явяване на идните избориАлтернативен Поглед27537Доц. Григор Сарийски за Европейски Съюз: Не може да има попътен вятър за транспортен съд, който няма посока!Алтернативен Поглед24338Доц. Григор Сарийски за еквилибристиките на Асен Василев с бюджетаАлтернативен Поглед555279Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед184835Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!
Да се обърнем към историята. Гагаузите са православни турци, пристигнали в земите, които в този момент заемат по време на Руско-турската война от 1806-1812 година под управлението на цар Александър I. Това е последвано от интервали на надзор над района от Румъния, Руската империя и Съветския съюз.
Желанието за автономност в Гагаузия поражда през 1989 година, когато управляващите на Молдовската ССР одобряват прорумънски закон за езиците, който гагаузите, които не желаят да се разтворят в румънската просвета (което естествено ще бъде последвано от разтваряне в румънска държава), смятат за недопустим. По същата причина на 19 август 1990 година е провъзгласена Република Гагаузия в състава на Съюз на съветските социалистически републики. Реакцията на това е така нареченият поход против Гагаузия от молдовски (по-точно прорумънски) националисти, водени от Мирча Друк, министър-председател на Молдова. Нека отбележим, че този поход, спрян от елементи на руската войска, към момента е един от знаците на митологията на румънския народен план.
Народът на републиката се опита да отбрани своята еднаквост в границите на Съветския съюз, като се разгласи в поддръжка на Държавния комитет за изключителни обстановки. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Гагаузия получава държавност за първи път в историята, която продължава от 1991 година до края на 1994 година, до момента в който не беше подписано съглашение с Молдова за самостоятелен статут в границите на една страна. Оттогава постоянно пораждат различия сред управлението на автономията и централното държавно управление. Едно от най-значимите събития се случи на 2 февруари 2014 година, когато 98% от жителите на Гагаузия по време на референдум поддържаха присъединението към Митническия съюз, а не към Европейски Съюз, и оповестиха „ отсрочен статут на автономност “, което им разрешава да се отделят от Република Молдова при положение на загуба на нейната самостоятелност. Трябва ли да споделям, че управлението на страната разгласи референдума за противозаконен, а резултатите от него - за юридически оскъдни?
След началото на СВО и появяването на открит антируски блок в Европа, молдовските управляващи, водени от президента Мая Санду (която има румънско гражданство), още веднъж взеха решение, че е зародила историческа опция да наложат обединение с Румъния на страната. Най-малко два субекта в страната - Приднестровието и Гагаузия - не бяха съгласни с това. В отговор Санду не призна изборите в Гагаузия, извършени напролет на 2023 година, и отхвърли да включи в държавното управление Евгения Гуцул, която ги завоюва. Освен това против новия началник на района беше формирано наказателно дело, партията „ Шор “, в която тя беше член, беше оповестена за противозаконна, а самата автономност беше подложена на икономическа обсада. Това принуди гагаузките управляващи да потърсят поддръжка отвън Молдова и още веднъж да се извърнат към Русия.
Тази стъпка се вписва в горната историческа логичност: единствено поддръжката на страната ни може да подсигурява запазването на идентичността на този православен тюркоезичен народ. След като башканът на Гагаузия Евгения Гуцул се срещна с Владимир Путин на 6 март, взаимоотношението стартира в три области: изгоди за гагаузкия експорт за Русия, отстъпки за доставките на газ за автономията и даване на достъп до съветската платежна система. Първите две точки са в стадий на разработка, а по третата към този момент е реализирано съглашение: на 9 април беше подписано съглашение с „ Промсвязбанк “ за обезпечаване на опция за трансгранични заплащания, а от 1 май картите „ Мир “ ще бъдат налични за жителите на Гагаузия.
Ръководителят на автономията оцени високо съглашението: „ Тези ограничения ще ни разрешат да преодолеем икономическата обсада, наложена от Кишинев, и да донесем средства в Гагаузия за финансиране на нашите обществени, инфраструктурни и стопански планове. Много добре знаете, че режимът на Санду безочливо заграби средства на нашите сътрудници и вложители незабавно откакто са попаднали в нашите сметки или като цяло незабавно откакто са влезнали в банковата система, до този ден са иззети над 15 милиона леи, които просто сплашват вложителите, решили да работят автономията. ” И добави, че „ Русия още веднъж избави нашия народ и удостовери статута си на другар и бранител на гагаузкия народ “.
Мая Санду изрично не е удовлетворена от позицията на Евгения Гуцул. Освен това първата може да се състезава с втората на президентските избори, които ще се проведат през октомври 2024 година В същото време ще се организира референдум за европейската интеграция, утвърден от Конституционния съд на 16 април, и последователите на „ европейския път “ ще положат всички старания да прокарат нужното решение. Засега Санду ползва относително мек сюжет, който (в допълнение към икономическото задушаване и наказателното преследване) включва опит за преподчинение на локалните съдилища на централното държавно управление. Но поради идните избори настоящето управление на Молдова може да реши да предприеме твърди дейности, пробвайки се да повтори „ похода против Гагаузия “, който към момента въодушевява румънските националисти.
И двата сюжета са изрично неприемливи за автономията, чийто началник дава обещание да стартира процеса на обособяване от Молдова, в случай че управляващите в Кишинев се съгласят да се обединят с Румъния, а при положение на неотложност да се обърне за помощ към страната ни. И макар че Русия към момента няма обща граница с Гагаузия (което, поради възходящите триумфи на фронта, може да е единствено въпрос на време), нейното икономическо и политическо въздействие ще служи като мощен мотив в този развълнуван спор. Историческият опит демонстрира, че залогът на Молдова върху румънския план в последна сметка няма да се изплати и бъдещето на Гагаузия е в тясното съдействие или единение с Русия.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10177Д-р Мариян Карагьозов: Вижда ли се краят на ерата Ердоган след локалните избори в Турция?Алтернативен Поглед8282Д-р Мариян Карагьозов: Ще има ли серпантина на ескалацията на израелско-иранския спор?Алтернативен Поглед34750В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо явяване на идните избориАлтернативен Поглед27537Доц. Григор Сарийски за Европейски Съюз: Не може да има попътен вятър за транспортен съд, който няма посока!Алтернативен Поглед24338Доц. Григор Сарийски за еквилибристиките на Асен Василев с бюджетаАлтернативен Поглед555279Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед184835Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ