Мълчанието създава най-добрите условия за натрупване на сила на духа.

Мълчанието основава най-хубавите условия за струпване на мощ на духа. Всяка дума, обърната към различен човек, ни слага според от него и ни задължава да насочим мисленето си в избран канал. След първата дума постоянно има втора, трета и т. н. Мълчанието не ангажира с нищо. Мълчащият е свободен в избора на мислите си. 
Особено мощно се усеща тази взаимозависимост, когато ни се постанова да изслушваме потоци от непознати тиради - ненужни и скучни. 
Духът отслабва. Крадящите непознатото време и сили с бръщолевене се с изключение на всички друго и пространствени вредители, тъй като замърсяват пространството с въображаема слуз. 
Може да се одобри правилото да се приказва единствено, когато това е належащо и да се каже единствено това, което е нужно като се заобикалят непотребните думи. Културата на речта изисква точни и къси изрази, а затова изясненост и уточненост на мисленето. Умението да показваме ясно, съответно и малко мисълта си обрисува дисциплинираното мислене. По думите на индивида може елементарно да се съди дали е дисциплинирана мисълта му.
Хората нормално не схващат, че речта е събитие от огнено естество и по тази причина се нуждае от непоколебим надзор на волята. Често астралният клоун се демонстрира в излишно блестящо прочувствено излияние. Не може да се доближи нито равновесие, нито успокоение, нито въздържаност, нито хладнокръвие, в случай че езикът не е укротен. Език мой – зложелател мой – това важи в цялостна степен, когато речта е овладяна от палячото. Колко доста " скърбя " за не на място казани думи, какъв брой разправии и различия поради несдържани слова! 
Тази сфера на огнената човешка интензивност би трябвало да се канализира посредством разбирането, че всеки е виновен за всяка казана от него дума пред себе си и пространството. Думите могат да бъдат оприличени на документи, които са безредно разхвърляни на всички места и всеки от тях може да бъде връчен на този, който го е издал. Думите не изчезват, остават в пространството като огнен знак, свързани с шнур към тези, които са ги изговорили. 
Празните приказки наподобяват на отпадък. Колкото повече са - толкоз повече е и боклукът, с който човек се обкръжава и живее измежду тази боклук. Хората подпалват аурата си освен с безредни придвижвания, дейности и действия, само че и с думите си. Твърде доста недосетливост има в държанието на индивида. Неслучайно народът е споделил, че мълчанието е злато. Твърде доста неща в битието ни би трябвало още веднъж да се преразгледат и да бъдат поправени от корена си. 
Някои схващат какъв брой наситено и многозначително може да е мълчанието. Разговорът без думи, безмълвното другарство е антре към връзката на Тънкия Свят. Наситеното огнено безмълвие е симптом за висока просвета на духа.
Не поддържайте спор с незнаещи. Практикувайте очевидно безмълвие, в случай че сте наясно с духовната безотговорност на събеседника си. Утвърдете знанието си с безмълвие. Другите хора няма да затъмнят вашия взор. Учете младите си другари да помълчат, когато няма мост към съзнанието на другия. Учете ги единствено един път да замахнат с меча, в случай че около тях прелети стрелата на оскърблението.

Източници
Грани Агни Йоги, 1960, §232. Дек. 7.Агни Йога (Учение Живой Этики), Община §255.