Ангел Маринов връща киното в Асеновград
Малък град без кино прави кинофестивал. Прозвуча ми изцяло невероятно и взех решение на място да ревизира по какъв начин протича това събития. Оказа се превъзходно! На третото издание на фестивала за късометражно игрално и писмено кино „ В обектива “ се срещнах с уредника му – Ангел Маринов. Именно с помощта на неговата сила, топлото градче се преобрази за няколко дни и посрещна посетители от цялата страна, които дойдоха, с цел да показват своите късометражни филми или просто да гледат предложенията на фестивала. И макар че в Асеновград от години няма киносалон, Ангел съумя да подари няколко кино-дни на града, а и на нас.
Какво си приключил и по какъв начин се насочи към киното?
Завърших „ Славянска лингвистика “ в Пловдивския унивестите, а по-късно записах „ Кинознание “ в НАТФИЗ в класа на Божидар Манов и опазих докторат на интердисциплинарна тематика сред езикознанието и кинознанието, в която преглеждам развоя и спецификата на филмовия разговор и неговия превод. От 2009г. съм лекар по лингвистика и преподавам Български език на чужденци, Теория на превода от полски, чешки, сръбски и хърватски в Пловдивския и Аргарния университет в Пловдив. През лятото се занимавам с екскурзоводство, а също и подкрепям най-големият новинарски портал за Асеновград и района. Но киното постоянно ми е било пристрастеност и аз постоянно съм желал да се занимавам с кино. Преди две години учредихме една асоциация „ АH 12 “ в Асеновград с вселенски темперамент. Правихме „ Вафла фест “, „ Фасул фест “...
" Фасул фест "?! Как се прави подобен фест?
(смее се) По-просто от всичко останало - сварихме 2 казана боб и нахранихме 300 индивида в Асеновград. Беше ужасно. А от три години се престрашиме да създадем и кино-фестивал в града.
Как реши да се върнеш в Асеновград?
Аз се върнах да си напиша дисертацията през 2001 година, обичам града си и желая тук да стават забавни неща. Заедно със Славена, започнахме да вършим фестивала „ В обектива “ през март на 2011 година Първоначалната концепция беше да покажем къси филмчета, клипове, изображения, слайдове на хора, които снимат от Асеновград. Направихме първото издание на фестивала във Възрожденското учебно заведение и защото имаше огромен интерес – го повторихме, само че този път в двора на учебното заведение като лятно кино. Миналата година обаче взехме решение да аплайваме за дотация от Общината и взехме решение да надхвърлим тази рамка „ единствено Асеновград “. Предложих да създадем нещо по-мащабно – отново да поканим наши създатели, само че този път да има и игрално, и писмено кино. Първата вечер беше тъкмо като днешната – с конкурсна стратегия за игрално кино, а втората си бяха документални филми. Там отново имаше аматьорски и непрофесионални клипове и изображения, които хората си качват в Youtube, само че тази година взех решение напълно да махнем клиповете и изображенията и фестивалът да стане класическата форма – един ден игрално кино и един ден писмено кино.
Как подбирате филмите?
Изпращат ни филми и аз сортирам от тях нужната численост. Изпратиха ми девет игрални и шест документални филми от Югозападния университет и от тях избрах четири игрални късометражни филми, като търсех разнообразна тема и род. А два от филмите на Югозападния – „ Слънце по време на дъжд “ и „ Калев излиза да тича “ взеха награди за първо и трето място.
Колко общо кино лентата участваха тази година във фестивала?
Десет са игралните, осем са документалните като документалната стратегия е извънредно добра! Има шест кино лентата от Югозападния университет, които се редуват в прочувствената си палитра – единият може доста да те натъжи, а другият да те развесели.
Разкажи ми малко повече за журито.
Миналата година взехме решение да създадем фестивала тридневен и ми хрумна да поканим някой режисьор на актуален български филм – хем да си покаже кино лентата, хем да се запознае с хората и да стане хубава полемика. Бях гледал „ Подслон “ на Драго Шолев на премиерата в Пловдив и взех решение да го поканя. Той се съгласи, показахме кино лентата и след прожекцията имахме превъзходен диалог. Получи се ужасно и аз взех решение всяка година да бъде по този начин. Да има по един актуален филм от последните 10 години и след прожекцията да има диалог с създателите и екипа. Снощи също мина ужасно! Много благодаря и на публиката. Показахме кино лентата „ Писмо до Америка “ и направихме превъзходен диалог с Филип Аврамов, Иглика Трифонова и Росица Вълканова. За страдание средата в Асеновград е лимитирана и тези срещи са ни доста значими.
В Асеновград има ли кино?
Не. Това е моята огромна болежка, че към този момент седма година в града ни няма кинозала.
Преди това имало ли е?
Да. Имаше си!
А лятно кино нямате ли?
Частно е от дълго време. То е буренясало и единствено се разрушава, изцяло е изоставено. Иначе беше доста хубаво, само че в този момент може да забравим за него. Затова върша фестивала с толкоз огромно предпочитание, тъй като киното ми липсва, а в това време ме зарежда извънредно доста. Ще продължа да го върша и се надявам да запаля младежите по киното и те да продължат тази хубава традиция в края на май градът ни да става място за срещи на хора, свързани с киното.
Какво си приключил и по какъв начин се насочи към киното?
Завърших „ Славянска лингвистика “ в Пловдивския унивестите, а по-късно записах „ Кинознание “ в НАТФИЗ в класа на Божидар Манов и опазих докторат на интердисциплинарна тематика сред езикознанието и кинознанието, в която преглеждам развоя и спецификата на филмовия разговор и неговия превод. От 2009г. съм лекар по лингвистика и преподавам Български език на чужденци, Теория на превода от полски, чешки, сръбски и хърватски в Пловдивския и Аргарния университет в Пловдив. През лятото се занимавам с екскурзоводство, а също и подкрепям най-големият новинарски портал за Асеновград и района. Но киното постоянно ми е било пристрастеност и аз постоянно съм желал да се занимавам с кино. Преди две години учредихме една асоциация „ АH 12 “ в Асеновград с вселенски темперамент. Правихме „ Вафла фест “, „ Фасул фест “...
" Фасул фест "?! Как се прави подобен фест?
(смее се) По-просто от всичко останало - сварихме 2 казана боб и нахранихме 300 индивида в Асеновград. Беше ужасно. А от три години се престрашиме да създадем и кино-фестивал в града.
Как реши да се върнеш в Асеновград?
Аз се върнах да си напиша дисертацията през 2001 година, обичам града си и желая тук да стават забавни неща. Заедно със Славена, започнахме да вършим фестивала „ В обектива “ през март на 2011 година Първоначалната концепция беше да покажем къси филмчета, клипове, изображения, слайдове на хора, които снимат от Асеновград. Направихме първото издание на фестивала във Възрожденското учебно заведение и защото имаше огромен интерес – го повторихме, само че този път в двора на учебното заведение като лятно кино. Миналата година обаче взехме решение да аплайваме за дотация от Общината и взехме решение да надхвърлим тази рамка „ единствено Асеновград “. Предложих да създадем нещо по-мащабно – отново да поканим наши създатели, само че този път да има и игрално, и писмено кино. Първата вечер беше тъкмо като днешната – с конкурсна стратегия за игрално кино, а втората си бяха документални филми. Там отново имаше аматьорски и непрофесионални клипове и изображения, които хората си качват в Youtube, само че тази година взех решение напълно да махнем клиповете и изображенията и фестивалът да стане класическата форма – един ден игрално кино и един ден писмено кино.
Как подбирате филмите?
Изпращат ни филми и аз сортирам от тях нужната численост. Изпратиха ми девет игрални и шест документални филми от Югозападния университет и от тях избрах четири игрални късометражни филми, като търсех разнообразна тема и род. А два от филмите на Югозападния – „ Слънце по време на дъжд “ и „ Калев излиза да тича “ взеха награди за първо и трето място.
Колко общо кино лентата участваха тази година във фестивала?
Десет са игралните, осем са документалните като документалната стратегия е извънредно добра! Има шест кино лентата от Югозападния университет, които се редуват в прочувствената си палитра – единият може доста да те натъжи, а другият да те развесели.
Разкажи ми малко повече за журито.
Миналата година взехме решение да създадем фестивала тридневен и ми хрумна да поканим някой режисьор на актуален български филм – хем да си покаже кино лентата, хем да се запознае с хората и да стане хубава полемика. Бях гледал „ Подслон “ на Драго Шолев на премиерата в Пловдив и взех решение да го поканя. Той се съгласи, показахме кино лентата и след прожекцията имахме превъзходен диалог. Получи се ужасно и аз взех решение всяка година да бъде по този начин. Да има по един актуален филм от последните 10 години и след прожекцията да има диалог с създателите и екипа. Снощи също мина ужасно! Много благодаря и на публиката. Показахме кино лентата „ Писмо до Америка “ и направихме превъзходен диалог с Филип Аврамов, Иглика Трифонова и Росица Вълканова. За страдание средата в Асеновград е лимитирана и тези срещи са ни доста значими.
В Асеновград има ли кино?
Не. Това е моята огромна болежка, че към този момент седма година в града ни няма кинозала.
Преди това имало ли е?
Да. Имаше си!
А лятно кино нямате ли?
Частно е от дълго време. То е буренясало и единствено се разрушава, изцяло е изоставено. Иначе беше доста хубаво, само че в този момент може да забравим за него. Затова върша фестивала с толкоз огромно предпочитание, тъй като киното ми липсва, а в това време ме зарежда извънредно доста. Ще продължа да го върша и се надявам да запаля младежите по киното и те да продължат тази хубава традиция в края на май градът ни да става място за срещи на хора, свързани с киното.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ