Иска ли България да бъде лидер в реформата на ЕС за цифровия пазар? По-скоро не
Макар тематиката за авторското право и единния дигитален пазар на Европа да не е измежду най-близките до множеството българи, страната ни таман в този момент се намира на основна позиция, която ѝ дава късмет да бъде водач в определянето на европейското бъдеще в тези две посоки. В момента Европейският парламент готви инструкция, която напълнно ще реформира цифровия пазар. Дебатът по тематиката към момента е вял, а проблеми към текстовете има и то не от през днешния ден.
Над година разнообразни организации и медии предизвестяват за противоречивия член 13-ти от директивата. С елементарни думи, той ще задължи всички снабдители на интернет и уеб услуги (можем да вземем за образец Youtube ) да следят и наблюдават всичко качвано от потребителите за нарушавания в авторското право. Това би следвало да става посредством слагането на филтри, които да наблюдават какво потребителско наличие се качва.
Редица европейски организации към този момент се оповестиха против член 13, Евродепутати също въстанаха против плануваната промяна. Сред най-активните гласове против готвените промени е Юлия Реда от групата на Зелените в Европарламента. Именно тя стартира кампанията " Сложете завършек на машината за цензура ", която включва представители на всички политически сили в Екологичен потенциал -.
" Представете си, че всякога, преди да си отворите устата, някой ще ревизира какво желаете да кажете ", дава образец Реда.
България е в комфортна позиция освен да повлияе, а да е водеща страна във вземането на извънредно решение, тъй като:
- България ръководи Съвета на Европейски Съюз до юни 2018;
- Евродепутатът Ангел Джамбазки е докладчик по директивата от групата на консерваторите в ЕП;
- Мария Габриел е водещият комисар, който би трябвало да движи промяната.
Въпреки това засега страната ни не дава знак да работи интензивно за консенсус по промяната.
По време на българското европредседателство работна група в Министерството на културата трябваше да създаде т.нар, компромис - т.е. компромисен вид (де факто нови оферти в текста на директивата), който да бъдат прегледан от Съвета и всички страни в него и да бъде взето решение. Досега страната ни е предложила два компромиса. Първият беше отритнат от страните-членки. В него на пръв взор имаше положителни стъпки. Например бяха извадени някои бизнеси от получателите на наредбата – хостинг фирмите и платформите за онлайн търговия.
„ На пръв взор е хубаво, само че методът е объркващ. Едно по едно почваме да вадим от нея и да изключваме. Променяме коренно цялостния режим на отговорността на онлайн медиаторите, с цел да променим метода на работа на няколко интернет колоса, след което се втурваме да вадим на парче от приложното поле на наредбата съответни онлайн бизнеси и нетърговски планове, които са се разбунтували против плануваните рестрикции ”, разяснява за OFFNews юрист Ана Лазарова от организацията „ Цифрова република “. Тя и екипът ѝ са повели борба против член 13, а задачата им в България е да срещнат както обществото, по този начин и бизнеса, който ще бъде обиден от този текст на директивата.
„ Първият компромис презюмира, че избран тип медиатори, всички без изключените, правят съобщаване на публиката. Третират го като издатели и медия. И това е смущаващо, тъй като в случай че една платформа бъде третирана като издател, тя ще стартира да се държи подобен. Това ще докара до прецизен надзор върху наличието, което се разгласява и ще се позволява единствено това, което е категорично утвърдено. В този смисъл потребителят ще може да разгласява материали в мрежата единствено, когато подхождат на “редакционната политика ” на платформата. ”, сподели Лазарова.
След като първият компромис бе отритнат, Министерството на културата създаде втори. Той също не бе признат.
„ Във втория компромис на българското председателство бяха препоръчани спомагателни промени и този път извадиха категорично „ Уикипедия “ и енциклопедията стана изключение в текста. Хубаво е и че направиха по този начин, че да не важи за просветителни и научни материали. Което също е добре, само че какво вършим с библиотеките и художествената литература? Какъв е статутът на тези складове? ", разяснява адв. Лазарова.
Междувременно работната група работи по трети компромисен вид и напълно нови оферти.
Въпросите на Лазарова не са риторични, само че отговор нямат. Дефинициите в директивата са малко и незадоволителни, с цел да внесат изясненост и успокоение у критиците ѝ. А те не са малко.
Дотук с приноса на европредседателството за директивата. Да забележим какви ги прави еврокомисарят по цифрова стопанска система Мария Габриел съгласно изданието Politico:
Явно неналичието на задоволително интензивност на България прави усещане освен на нас.
Ето какво написа Politico за Габриел:
Какво може да се обърка в прескъпия проект на Европа за цифрова промяна (планирано е да се изхарчат 415 млрд евро)? Много неща.
Девет месеца откакто Габриел бе назначена, в Брюксел маркираха своето неодобрение от нейното водачество: проектите за повдигането на аудиовизуалното геоблокиране са на път да се провалят; диалозите с телекомите за промяната в сектора не вървят; директивата за авторското право е заседнала в калта.
По всичко проличава, че макар позициите си сега, България надали ще изиграе основната роля в тази сфера. Компромисът надали ще бъде реализиран в границите на председателството ни, което изтича след два месеца и половина. Най-вероятно тежестта ще падне върху идната страна ръководител - Австрия.
Оставяйки настрани евробюрокрацията, да се върнем към потребителите и бизнес, който са идващият максимален пострадал от директивата. Най-вече стартъп фирмите, само че преди този момент малко статистика.
За последните пет години Европейската комисия и Европейската капиталова банка са вложили над 350 млн. евро в цифровизацията на Европа и в разнообразни стартъп компании, както и в дребни и междинни цифрови компании. Инвестицията е сполучлива, защото статистиката сочи, че приходите на тези компании възлизат на над 875 млн. евро.
За последните години по цифрови европейски стратегии са основани над 10 хиляди компании, над 25 хиляди работни места, 210 са стартъп фирмите.
И макар обнадеждаващата статистика, Европа има да гони Съединени американски щати и Китай по софтуерен прогрес още дълго. Една от огромните болки на Европейски Съюз и Европейска комисия е, че даже бързите темпове тук не съумяват да настигнат фирмите оттатък океана, където се технологиите се развиват още по-бързо и по-успешно, а при нас от време на време административните спънки са най-големият фактор за закъснение на развиването.
Европа има един Спотифай от Швеция и май с това ще си остане. Защото колкото и пари да се наливат, когато самичък си слагаш пръта в спиците, никой различен не ти е отговорен.
От една страна, Европа желае да развива технологии, а в това време блокира това развиване с политики, които сами по себе си си опонират. Стартъп бизнесите са бъдещето, което Европа желае, а на пръв взор бяга от него. С член 13, Европейски Съюз ще накара всеки софтуерен старъп бизнес, който желае да развива мрежа с някакво, въпреки и минимално потребителско наличие, да договаря с огромните компании правоносители.
За повече изясненост разговаряхме и с Ленърд Кошвиц от Allied for Startups - международна световна мрежа, която има за цел да свързва стартъп бизнеси от всички краища на света и да сплотява разнообразни цифрови организации. За член 13 споделя: „ Представете си да сложим котка в клетка на тигър и да се надяваме на почтена борба “.
„ Член 13 е основан с мисъл за специфичните потребности на дребната и много богатата част на стопанската система. Ефектите върху цифровата стопанска система, фундаменталните свободи и стартъпите в частност могат да бъдат токсични, в случай че не променим актуалното предложение. В опит да защитим отворения интернет, би трябвало да го вършим с мисъл за пропорция. Първо – спектърът е доста необятен – актуалните текстове включват всички платформи с потребителско наличие: просветителните платформи, обществени мрежи, подкасти и краудфъндинг компании. Очевидно е, че тези платформи нямат за цел да основават и оферират авторско наличие, тъй че за какво да ги принуждаваме да влизат в диалози с правоносители и да договарят за това. Притеснителен е фактът, че в директивата се гледа дали и какъв брой наличие имаш и хостваш, а не какъв брой недоволства да вземем за пример е имало от правоносители за нарушените им права. Трябва да бъдат хващани единствено „ неприятните “, сподели пред OFFNews Кошвиц.
Директорът по европейските въпроси на Allied for Startups счита още, че концепцията с филтри за наблюдаване на наличието е безспорна нелепост и с това се прави поредна крачка към свят по Оруел. „ Тези филтри ще отстраняват повече легална наличие, в сравнение с да засичат незаконно “, счита Ленард.
И какво става в този момент?
Критиците на член 13 се надяват гласът им да бъде чут, а дебатът в Европейски Съюз да вдигне равнище. В края на този месец трябваше правната комисия в Екологичен потенциал да прегледа директивата, само че заради липса на компромис, по всичко проличава, че това също ще се забави. Въпросите остават. Реалистично ли е да чакаме от онлайн платформите да ръководят правата на създатели и издатели и да дават отговор за авторскоправни нарушавания, позволени от техните консуматори? Могат ли филтрите в интернет да ползват авторското право? Колко би коствало новото обвързване на цифровия бизнес?
Отговорите на тези въпроси ще се опитат да дадат този петък, 23 март, от „ Цифрова република “ по време на събитието Филтри и предубеждения. За него повече информация може да откриете във Facebook.
Над година разнообразни организации и медии предизвестяват за противоречивия член 13-ти от директивата. С елементарни думи, той ще задължи всички снабдители на интернет и уеб услуги (можем да вземем за образец Youtube ) да следят и наблюдават всичко качвано от потребителите за нарушавания в авторското право. Това би следвало да става посредством слагането на филтри, които да наблюдават какво потребителско наличие се качва.
Редица европейски организации към този момент се оповестиха против член 13, Евродепутати също въстанаха против плануваната промяна. Сред най-активните гласове против готвените промени е Юлия Реда от групата на Зелените в Европарламента. Именно тя стартира кампанията " Сложете завършек на машината за цензура ", която включва представители на всички политически сили в Екологичен потенциал -.
" Представете си, че всякога, преди да си отворите устата, някой ще ревизира какво желаете да кажете ", дава образец Реда.
България е в комфортна позиция освен да повлияе, а да е водеща страна във вземането на извънредно решение, тъй като:
- България ръководи Съвета на Европейски Съюз до юни 2018;
- Евродепутатът Ангел Джамбазки е докладчик по директивата от групата на консерваторите в ЕП;
- Мария Габриел е водещият комисар, който би трябвало да движи промяната.
Въпреки това засега страната ни не дава знак да работи интензивно за консенсус по промяната.
По време на българското европредседателство работна група в Министерството на културата трябваше да създаде т.нар, компромис - т.е. компромисен вид (де факто нови оферти в текста на директивата), който да бъдат прегледан от Съвета и всички страни в него и да бъде взето решение. Досега страната ни е предложила два компромиса. Първият беше отритнат от страните-членки. В него на пръв взор имаше положителни стъпки. Например бяха извадени някои бизнеси от получателите на наредбата – хостинг фирмите и платформите за онлайн търговия.
„ На пръв взор е хубаво, само че методът е объркващ. Едно по едно почваме да вадим от нея и да изключваме. Променяме коренно цялостния режим на отговорността на онлайн медиаторите, с цел да променим метода на работа на няколко интернет колоса, след което се втурваме да вадим на парче от приложното поле на наредбата съответни онлайн бизнеси и нетърговски планове, които са се разбунтували против плануваните рестрикции ”, разяснява за OFFNews юрист Ана Лазарова от организацията „ Цифрова република “. Тя и екипът ѝ са повели борба против член 13, а задачата им в България е да срещнат както обществото, по този начин и бизнеса, който ще бъде обиден от този текст на директивата.
„ Първият компромис презюмира, че избран тип медиатори, всички без изключените, правят съобщаване на публиката. Третират го като издатели и медия. И това е смущаващо, тъй като в случай че една платформа бъде третирана като издател, тя ще стартира да се държи подобен. Това ще докара до прецизен надзор върху наличието, което се разгласява и ще се позволява единствено това, което е категорично утвърдено. В този смисъл потребителят ще може да разгласява материали в мрежата единствено, когато подхождат на “редакционната политика ” на платформата. ”, сподели Лазарова.
След като първият компромис бе отритнат, Министерството на културата създаде втори. Той също не бе признат.
„ Във втория компромис на българското председателство бяха препоръчани спомагателни промени и този път извадиха категорично „ Уикипедия “ и енциклопедията стана изключение в текста. Хубаво е и че направиха по този начин, че да не важи за просветителни и научни материали. Което също е добре, само че какво вършим с библиотеките и художествената литература? Какъв е статутът на тези складове? ", разяснява адв. Лазарова.
Междувременно работната група работи по трети компромисен вид и напълно нови оферти.
Въпросите на Лазарова не са риторични, само че отговор нямат. Дефинициите в директивата са малко и незадоволителни, с цел да внесат изясненост и успокоение у критиците ѝ. А те не са малко.
Дотук с приноса на европредседателството за директивата. Да забележим какви ги прави еврокомисарят по цифрова стопанска система Мария Габриел съгласно изданието Politico:
Явно неналичието на задоволително интензивност на България прави усещане освен на нас.
Ето какво написа Politico за Габриел:
Какво може да се обърка в прескъпия проект на Европа за цифрова промяна (планирано е да се изхарчат 415 млрд евро)? Много неща.
Девет месеца откакто Габриел бе назначена, в Брюксел маркираха своето неодобрение от нейното водачество: проектите за повдигането на аудиовизуалното геоблокиране са на път да се провалят; диалозите с телекомите за промяната в сектора не вървят; директивата за авторското право е заседнала в калта.
По всичко проличава, че макар позициите си сега, България надали ще изиграе основната роля в тази сфера. Компромисът надали ще бъде реализиран в границите на председателството ни, което изтича след два месеца и половина. Най-вероятно тежестта ще падне върху идната страна ръководител - Австрия.
Оставяйки настрани евробюрокрацията, да се върнем към потребителите и бизнес, който са идващият максимален пострадал от директивата. Най-вече стартъп фирмите, само че преди този момент малко статистика.
За последните пет години Европейската комисия и Европейската капиталова банка са вложили над 350 млн. евро в цифровизацията на Европа и в разнообразни стартъп компании, както и в дребни и междинни цифрови компании. Инвестицията е сполучлива, защото статистиката сочи, че приходите на тези компании възлизат на над 875 млн. евро.
За последните години по цифрови европейски стратегии са основани над 10 хиляди компании, над 25 хиляди работни места, 210 са стартъп фирмите.
И макар обнадеждаващата статистика, Европа има да гони Съединени американски щати и Китай по софтуерен прогрес още дълго. Една от огромните болки на Европейски Съюз и Европейска комисия е, че даже бързите темпове тук не съумяват да настигнат фирмите оттатък океана, където се технологиите се развиват още по-бързо и по-успешно, а при нас от време на време административните спънки са най-големият фактор за закъснение на развиването.
Европа има един Спотифай от Швеция и май с това ще си остане. Защото колкото и пари да се наливат, когато самичък си слагаш пръта в спиците, никой различен не ти е отговорен.
От една страна, Европа желае да развива технологии, а в това време блокира това развиване с политики, които сами по себе си си опонират. Стартъп бизнесите са бъдещето, което Европа желае, а на пръв взор бяга от него. С член 13, Европейски Съюз ще накара всеки софтуерен старъп бизнес, който желае да развива мрежа с някакво, въпреки и минимално потребителско наличие, да договаря с огромните компании правоносители.
За повече изясненост разговаряхме и с Ленърд Кошвиц от Allied for Startups - международна световна мрежа, която има за цел да свързва стартъп бизнеси от всички краища на света и да сплотява разнообразни цифрови организации. За член 13 споделя: „ Представете си да сложим котка в клетка на тигър и да се надяваме на почтена борба “.
„ Член 13 е основан с мисъл за специфичните потребности на дребната и много богатата част на стопанската система. Ефектите върху цифровата стопанска система, фундаменталните свободи и стартъпите в частност могат да бъдат токсични, в случай че не променим актуалното предложение. В опит да защитим отворения интернет, би трябвало да го вършим с мисъл за пропорция. Първо – спектърът е доста необятен – актуалните текстове включват всички платформи с потребителско наличие: просветителните платформи, обществени мрежи, подкасти и краудфъндинг компании. Очевидно е, че тези платформи нямат за цел да основават и оферират авторско наличие, тъй че за какво да ги принуждаваме да влизат в диалози с правоносители и да договарят за това. Притеснителен е фактът, че в директивата се гледа дали и какъв брой наличие имаш и хостваш, а не какъв брой недоволства да вземем за пример е имало от правоносители за нарушените им права. Трябва да бъдат хващани единствено „ неприятните “, сподели пред OFFNews Кошвиц.
Директорът по европейските въпроси на Allied for Startups счита още, че концепцията с филтри за наблюдаване на наличието е безспорна нелепост и с това се прави поредна крачка към свят по Оруел. „ Тези филтри ще отстраняват повече легална наличие, в сравнение с да засичат незаконно “, счита Ленард.
И какво става в този момент?
Критиците на член 13 се надяват гласът им да бъде чут, а дебатът в Европейски Съюз да вдигне равнище. В края на този месец трябваше правната комисия в Екологичен потенциал да прегледа директивата, само че заради липса на компромис, по всичко проличава, че това също ще се забави. Въпросите остават. Реалистично ли е да чакаме от онлайн платформите да ръководят правата на създатели и издатели и да дават отговор за авторскоправни нарушавания, позволени от техните консуматори? Могат ли филтрите в интернет да ползват авторското право? Колко би коствало новото обвързване на цифровия бизнес?
Отговорите на тези въпроси ще се опитат да дадат този петък, 23 март, от „ Цифрова република “ по време на събитието Филтри и предубеждения. За него повече информация може да откриете във Facebook.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ