Макар първият известен случай на заболяване от рак да датира

Макар първият прочут случай на заболяване от рак да датира от 1600 година преди Христа в Египет, бащата на медицината Хипократ (410-360 година прочие Хр.) е този който го разказва и дава името на заболяването близо хиляда години по-късно, която изтезава човечеството и през днешния ден, написа основаният в Съединени американски щати портал Greek Reporter, представен от Дарик.

Хипократ разказва няколко типа рак, наричайки ги „ каркинос “ - гръцката дума за рак. Наименованието е взето от метода, по който наподобява на плътта на човек при един стабилен недоброкачествен израстък, към който вените са опънати и оцветени на всички страни като краката на рак, съгласно античните учени.

Концепцията на Хипократ се заключва в неговата хуморална доктрина, като той има вяра, че тялото съдържа четири хумора (телесни течности) - а точно кръв, храчки, жълта жлъчка и черна жлъчка. Всеки дисбаланс на тези течности би довел до заболяване и се счита, че остатъкът на черна жлъчка в несъмнено място на органа предизвиква рак.

През II век след Христа Гален назовава доброкачествените тумори „ oncos “, от гръцката дума за израстък, отичане или бучка, запазвайки думата " каркинос " на Хипократ за злокачествените тумори.

Хуморалната доктрина за рака е била общоприета през Средновековието и е преобладаваща в в течение на над 1300 години. В този интервал аутопсиите са неразрешени по религиозни аргументи, като по този метод се лимитира развиването на знанията за рака. Лечението, учредено на хуморална доктрина, остава известно до XIX век, когато са открити клетките.

Тъй като древногръцката традиция не разрешава отваряне на тялото, Хипократ единствено разказва и прави рисунки на забележими тумори по кожата, носа и гърдите. Лечението се основава на хуморалната доктрина. Според хумора на пациента лекуването се състои от диета, стартиране на кръв и/или лаксативи.

Хипократ има вяра, че ракът е резултат от остатък на черна жлъчка във всяка допустима част от тялото. Ако далакът не успее да почисти тази жлъчка, пациентът ще развие някакъв тип рак. Той също по този начин разказва като ранни признаци на рак горчив усет в устата, който доста евентуално е съпроводен от загуба на вкус.

Лекарите от това време разказват разнообразни типове рак, в това число скритите и очевидните, добития и непридобития вид, както и размерите на тумора, вариращ от дребен, като очна ябълка, до огромен като пъпеш. Древните гърци даже са забелязали съществуването на съдова дилатация в случаи на рак.

Според Гален най-често срещаните типове рак са на матката и ракът на гърдата, открити при дамите.

При проучванията си на пациенти древногръцките лекари виждат, че туморът на рака е осезателен и ненапълно корав на досег, с неправилна форма, прилепва към околната тъкан с уголемение на вените, с по-ниска температура и от време на време в избрана част на тялото могат да се концентрират огромен брой рани. Освен това предизвиква отичане и не е съпроводен от температура. За други присъщи признаци на рака се показват острата болежка и кървенето.

Що се отнася до лекуването, древногръцките лекари се опитвали да дадат на пациента медицински решения, а в случай че те се окажат несполучливи, докторите отстраняват тумора с интервенция. Използвали билки като асклепия, лишеи, аристолохия, драконвоза, еритематозус, ерибумин, елеварос, стафиди и други.

За да отстранен злокачествената черна жлъчка, те вършат и флеботомия. Ако това не е задоволително, те отстраняват тумора посредством интервенция, в случай че е допустимо, и не престават с каутеризиране на близките съдове, с цел да спрат несъразмерния и рисков кръвоизлив.

След интервенцията пациентът би трябвало да следва избрана здравословна диета и стратегия за извършения, с цел да се почувства по-добре. Огромният брой употребявани билки и медикаменти демонстрира, че античните лекари към този момент са знаели какъв брой ниски са възможностите да преживее заболяването.