Неделно бягство по женски само на час от София
Макар градът да е огромната ми обич, от време на време изпитвам потребност да си умря за малко от него. Така подкрепям тръпката сред нас. В следващата юнска неделя, в която слънцето отхвърляше да изгрее над София, взех решение да го диря на към 70 километра южно от столицата.
Часът е тъкмо 10 – в неделя постоянно съм изправена пред алтернативата дали да не поспя още малко, или да скоча от леглото допустимо най-рано, с цел да сграбчи колкото мога повече от почивния си ден. Днес залагам на второто – обаждам се на най-хубавата ми другарка и 30 минути по-късно към този момент сме дружно в колата, натоварили чорлави коси, малко неделен мързел и повечко авантюристичен дух. Разбира се, не носим грим – запътили сме се към природата, а тя няма потребност от суетност.
По път към нея на първо време минаваме през близката бензиностанция, с цел да заредим и да си купим кафе. Знаете ни нас, дамите – използваме си колите като огромни дамски чанти, в които си носим резервни обувки, чанти, облекла, червила в най-малко три нюанса... Просто ей по този начин – при положение, че ненадейно се влюбим, до момента в който чакаме на светофара, и би трябвало незабавно да сменим дънките с рокля. Прекарахме 15 минути в търсене на кеш, с цел да си платим горивото, тъй като през последните години сме отвикнали да носим банкноти. Не се побират в чантите, непрекъснато ги губим, а и предвид на ковид е надалеч по-безопасно да плащаме безконтактно. Докато касиерката нервно потропваше с нокти, осъзнах, че просто мога да платя с телефон. Да живеят технологиите!
Това не е първият път, в който мобилното приложение Settle ме избавя. То ми разрешава да заплащам бързо и несъмнено на всички места единствено с един клик! Помага ми и да съм по-организирана и да проследявам финансите си деликатно, тъй като събира всичките ми разплащателни карти и ми разрешава да виждам цялата история на заплащанията. Затова и откогато го употребявам, към този момент не си задавам дежурния въпрос в края на месеца – „ Къде ми отидоха парите? “. Пътувам умерено - без портфейл и без стрес.
Ta, най-сетне казахме „ довиждане “ на табелата „ София “. След към час криволичене по завоите край язовир Искър пристигнахме в Боровец – най-близкият до столицата курорт. Свикнали сме да го възприемаме като зимна туристическа дестинация – през декември мъчно можеш да се разминеш с навалиците от туристи, пристигнали да се насладят на стръмните ски писти. През юни обаче курортът е празен... Напълно. Ние двете бяхме единствените по основната улица.
Мрачните облаци очевидно бяха решили да ни проследят от София и дойдоха в планината дружно с нас. Малко откакто паркирахме, небето се намръщи и стартира да вали. Притесних се дали ще има къде да се скрием – въпреки всичко идваме в зимен курорт през лятото и не чаках, че нещо ще работи. За моя голяма изненада се оказа, че заведенията за хранене и магазинчетата са отворени целогодишно, а техните притежатели ни подканваха да влезем на всички места, защото бяхме единствените туристи.
Шмугнахме се в една от кръчмите – дребна, жълта и непретенциозна сграда, която повече приличаше на двор в нечия къща, в сравнение с ресторант. И точно в това й беше чарът – беше фамилно заведение, в което притежателите сами подготвят храната, сервират я и даже идват да се срещнат с теб. Затова чувството не е като че ли си отишъл на заведение, е все едно си на посетители в нечий дом. Дворчето беше богато украсено с пъстри саксийни цветя, а свежи божури, набрани от градината на собственичката, красяха масите. Гозбите й имаха усет на детство – като същите тези, които нашите баби подготвят, когато желаят да ни стоплят и ръцете, и сърцето.
Чистият планински въздух, смесен с богатите аромати от кухнята, ни накараха бързо да огладнеем. Хапнахме бистра пилешка чорба с турски самун. Да, в действителност беше цялостен самун! Нито аз, нито приятелката ми имаме навика да гледаме грамажите в менютата, по тази причина изпитахме истински потрес, когато дъщерята на притежателя ни сервира голям самун, посипан със сумам и чубрица. Не че се оплаквахме, де!
Дъждът спря и пристигна време да си тръгваме, само че притежателите не ни пуснаха, без да опитаме техните домашни курабийки. Разбира се, още веднъж платихме с телефон. И двете използваме, тъй като съхранява всичките ни дебитни и кредитни карти. Така не се постанова да се чудим къде да приберем портфейла си или пък да броим монети, с цел да поделим общата сметка. С един клик разделяме сумата на две и плащаме непосредствено от картата си през телефона. Неслучайно една от най-популярните български изречения е „ Чисти сметки – положителни другари “...
Има и още...
Часът е тъкмо 10 – в неделя постоянно съм изправена пред алтернативата дали да не поспя още малко, или да скоча от леглото допустимо най-рано, с цел да сграбчи колкото мога повече от почивния си ден. Днес залагам на второто – обаждам се на най-хубавата ми другарка и 30 минути по-късно към този момент сме дружно в колата, натоварили чорлави коси, малко неделен мързел и повечко авантюристичен дух. Разбира се, не носим грим – запътили сме се към природата, а тя няма потребност от суетност.
По път към нея на първо време минаваме през близката бензиностанция, с цел да заредим и да си купим кафе. Знаете ни нас, дамите – използваме си колите като огромни дамски чанти, в които си носим резервни обувки, чанти, облекла, червила в най-малко три нюанса... Просто ей по този начин – при положение, че ненадейно се влюбим, до момента в който чакаме на светофара, и би трябвало незабавно да сменим дънките с рокля. Прекарахме 15 минути в търсене на кеш, с цел да си платим горивото, тъй като през последните години сме отвикнали да носим банкноти. Не се побират в чантите, непрекъснато ги губим, а и предвид на ковид е надалеч по-безопасно да плащаме безконтактно. Докато касиерката нервно потропваше с нокти, осъзнах, че просто мога да платя с телефон. Да живеят технологиите!
Това не е първият път, в който мобилното приложение Settle ме избавя. То ми разрешава да заплащам бързо и несъмнено на всички места единствено с един клик! Помага ми и да съм по-организирана и да проследявам финансите си деликатно, тъй като събира всичките ми разплащателни карти и ми разрешава да виждам цялата история на заплащанията. Затова и откогато го употребявам, към този момент не си задавам дежурния въпрос в края на месеца – „ Къде ми отидоха парите? “. Пътувам умерено - без портфейл и без стрес.
Ta, най-сетне казахме „ довиждане “ на табелата „ София “. След към час криволичене по завоите край язовир Искър пристигнахме в Боровец – най-близкият до столицата курорт. Свикнали сме да го възприемаме като зимна туристическа дестинация – през декември мъчно можеш да се разминеш с навалиците от туристи, пристигнали да се насладят на стръмните ски писти. През юни обаче курортът е празен... Напълно. Ние двете бяхме единствените по основната улица.
Мрачните облаци очевидно бяха решили да ни проследят от София и дойдоха в планината дружно с нас. Малко откакто паркирахме, небето се намръщи и стартира да вали. Притесних се дали ще има къде да се скрием – въпреки всичко идваме в зимен курорт през лятото и не чаках, че нещо ще работи. За моя голяма изненада се оказа, че заведенията за хранене и магазинчетата са отворени целогодишно, а техните притежатели ни подканваха да влезем на всички места, защото бяхме единствените туристи.
Шмугнахме се в една от кръчмите – дребна, жълта и непретенциозна сграда, която повече приличаше на двор в нечия къща, в сравнение с ресторант. И точно в това й беше чарът – беше фамилно заведение, в което притежателите сами подготвят храната, сервират я и даже идват да се срещнат с теб. Затова чувството не е като че ли си отишъл на заведение, е все едно си на посетители в нечий дом. Дворчето беше богато украсено с пъстри саксийни цветя, а свежи божури, набрани от градината на собственичката, красяха масите. Гозбите й имаха усет на детство – като същите тези, които нашите баби подготвят, когато желаят да ни стоплят и ръцете, и сърцето.
Чистият планински въздух, смесен с богатите аромати от кухнята, ни накараха бързо да огладнеем. Хапнахме бистра пилешка чорба с турски самун. Да, в действителност беше цялостен самун! Нито аз, нито приятелката ми имаме навика да гледаме грамажите в менютата, по тази причина изпитахме истински потрес, когато дъщерята на притежателя ни сервира голям самун, посипан със сумам и чубрица. Не че се оплаквахме, де!
Дъждът спря и пристигна време да си тръгваме, само че притежателите не ни пуснаха, без да опитаме техните домашни курабийки. Разбира се, още веднъж платихме с телефон. И двете използваме, тъй като съхранява всичките ни дебитни и кредитни карти. Така не се постанова да се чудим къде да приберем портфейла си или пък да броим монети, с цел да поделим общата сметка. С един клик разделяме сумата на две и плащаме непосредствено от картата си през телефона. Неслучайно една от най-популярните български изречения е „ Чисти сметки – положителни другари “...
Има и още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ