Книжовна вечер в Къщата музей Христо Смирненски
Книгата на доцент доктор Борис Боев " Миграционната политика в българското законодателство сред двете международни войни (1919-1939 г.) " ще бъде показана на 16 юни от 18 ч. в Къщата музей " Христо Смирненски " (София, ул. " Овче поле " №116). Организатор на премиерата е Литературният център " Да бъде ден! " при къщата музей.
В своята книга създателят доктор Борис Боев има за цел да показа концепцията за миграционната политика на българската страна в интервала сред двете международни войни (1919-1939 г.), базирайки се на признатите законодателни ограничения и средства за тяхното реализиране. В рамките на трите глави от проучването се открива, преди всичко, образуването на концепцията по провежданата от ръководещите имиграционна политика и по-специално по българския бежански въпрос, който е главният обект на имиграционното законодателство през междувоенния интервал. На второ място се наблюдава развиването на тази идея в обособените нейни посоки (във връзка с трудовата, политическата и просветителната емиграция) и като цяло в българското законодателство през интервала 1919-1939 година На трето място се разкрива реализацията на концепцията по политиката, обвързвана с вътрешната миграция и по-специално с урбанизацията в законодателството на България в интервала сред двете международни войни.
В хода на актуалното проучване са прегледани главните закони, свързани с миграционната политика на българската страна през междувоенния интервал. През интервала 1919-1939 година не престават да работят признатите и след това допълнени и променени Закон за задграничните паспорти и билети (1888 г.), Закон за емиграцията (1908 г.), Закон за националното просвещение (1909 г.). Новоприети са Закон за облекчение на жилищната потребност (1920 г.), Закон за поощрение на градежите (1920 г.), Закон за заселване на бежанците и застраховане на поминъка им (1920 г.), Закон за бежанския заем (1926 г.), Закон за селскостопанското настаняване на бежанците (1926 г.), Закон за бездомниците (1928 г.), Закон за амнистията (1932 г.), Закон за поощряване на градинарството (1934 г.), Наредба-закон за вътрешното преселване на поданици от поройните, едва производителните и гъсто обитаемоте области в страната (1936 г.), Наредба-закон за възстановяване на поминъка на популацията в Рило-Родопския и Пиринския край (1936 г.).
Представеното проучване е от голяма важност и за актуалната миграционна политика на българската страна, в условия, когато другите миграционни процеси получават все по-голяма динамичност и мащаб.
Борис Боев е роден през 1984 година в София. Завършва история в СУ " Св. Климент Охридски ", а през 2017 година пази докторска дисертация. От 2019 година е основен помощник в Института за проучване на популацията и индивида при Българската академия на науките, департамент " Демография ", секция " Историческа демография ". Оттогава, в продължение на повече от шест години, изследва миграционната политика в българското законодателство сред двете международни войни (1919-1939 г.). За своите проучвания в региона на миграционните процеси, и по-специално на българския бежански въпрос, получава първа премия на Съюза на учените в България за млад академик на 2022 година в региона на филантропичните науки на името на Паисий Хилендарски.
има част от персоналния списък на Христо Смирненски - ръкописи, предсмъртния му бележник, истински фотографии, персонални движимости, богата сбирка от портрети и илюстрации. Битовата експозиция е построена с достоверни материали, подаяние от фамилията. Открита е за гости през 1959 година
През 2019 година къщата музей е реставрирана и битовата експозиция е възобновена, а в залата на втория етаж е подредена галерия с истински предмети и картини от фонда на музея, отдадена на живота и творчеството на Христо Смирненски. От 15 юни 2022 година Къщата музей " Христо Смирненски " още веднъж приема гости.
Д-р Елена Алекова, основен организатор на музея, ще открие вечерта с произведения от Христо Смирненски и Тома Измирлиев и с думи за братята поети.
В своята книга създателят доктор Борис Боев има за цел да показа концепцията за миграционната политика на българската страна в интервала сред двете международни войни (1919-1939 г.), базирайки се на признатите законодателни ограничения и средства за тяхното реализиране. В рамките на трите глави от проучването се открива, преди всичко, образуването на концепцията по провежданата от ръководещите имиграционна политика и по-специално по българския бежански въпрос, който е главният обект на имиграционното законодателство през междувоенния интервал. На второ място се наблюдава развиването на тази идея в обособените нейни посоки (във връзка с трудовата, политическата и просветителната емиграция) и като цяло в българското законодателство през интервала 1919-1939 година На трето място се разкрива реализацията на концепцията по политиката, обвързвана с вътрешната миграция и по-специално с урбанизацията в законодателството на България в интервала сред двете международни войни.
В хода на актуалното проучване са прегледани главните закони, свързани с миграционната политика на българската страна през междувоенния интервал. През интервала 1919-1939 година не престават да работят признатите и след това допълнени и променени Закон за задграничните паспорти и билети (1888 г.), Закон за емиграцията (1908 г.), Закон за националното просвещение (1909 г.). Новоприети са Закон за облекчение на жилищната потребност (1920 г.), Закон за поощрение на градежите (1920 г.), Закон за заселване на бежанците и застраховане на поминъка им (1920 г.), Закон за бежанския заем (1926 г.), Закон за селскостопанското настаняване на бежанците (1926 г.), Закон за бездомниците (1928 г.), Закон за амнистията (1932 г.), Закон за поощряване на градинарството (1934 г.), Наредба-закон за вътрешното преселване на поданици от поройните, едва производителните и гъсто обитаемоте области в страната (1936 г.), Наредба-закон за възстановяване на поминъка на популацията в Рило-Родопския и Пиринския край (1936 г.).
Представеното проучване е от голяма важност и за актуалната миграционна политика на българската страна, в условия, когато другите миграционни процеси получават все по-голяма динамичност и мащаб.
Борис Боев е роден през 1984 година в София. Завършва история в СУ " Св. Климент Охридски ", а през 2017 година пази докторска дисертация. От 2019 година е основен помощник в Института за проучване на популацията и индивида при Българската академия на науките, департамент " Демография ", секция " Историческа демография ". Оттогава, в продължение на повече от шест години, изследва миграционната политика в българското законодателство сред двете международни войни (1919-1939 г.). За своите проучвания в региона на миграционните процеси, и по-специално на българския бежански въпрос, получава първа премия на Съюза на учените в България за млад академик на 2022 година в региона на филантропичните науки на името на Паисий Хилендарски.
има част от персоналния списък на Христо Смирненски - ръкописи, предсмъртния му бележник, истински фотографии, персонални движимости, богата сбирка от портрети и илюстрации. Битовата експозиция е построена с достоверни материали, подаяние от фамилията. Открита е за гости през 1959 година
През 2019 година къщата музей е реставрирана и битовата експозиция е възобновена, а в залата на втория етаж е подредена галерия с истински предмети и картини от фонда на музея, отдадена на живота и творчеството на Христо Смирненски. От 15 юни 2022 година Къщата музей " Христо Смирненски " още веднъж приема гости.
Д-р Елена Алекова, основен организатор на музея, ще открие вечерта с произведения от Христо Смирненски и Тома Измирлиев и с думи за братята поети.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ