Макар да казва, че все още не е намерила отговора

Макар да споделя, че към момента не е намерила отговора на въпроса какво тъкмо е поезията, през днешния ден тя е една от най-известните български поетеси и преводачки. Поставя и режисира пиеси – в театъра или психиатрията. Автор е на текстове на песни, а в сряда стана и „ Рицар на книгата “.

Тя има вяра, че стихотворенията просто съществуват, „ а някой ден някой късметлия протяга ръка, хваща обещано стихотворение за ръката и го довежда тук “. Така „ ловът “ на стихотворения за нея стартира в ученическите тетрадки, а на 14-годишна възраст към този момент е издала първата си стихосбирка.

В сряда поетесата Мария Донева стана „ Рицар на книгата “ в категория „ Общественик “. Наградата се връчва на актуалните будители и на хората, които се борят за грамотността в България. Тя е учредена от издателство " Сиела " през 2004 година, а от 2006 година насам се връчва от Асоциацията " Българска книга " (АБК).

Мария Донева е родена през 1974 година в Стара Загора, където продължава да живее и до през днешния ден. С писането се среща в ранните учебни години.

“Имах си една тетрадка, в която си преписвах стихотворенията на чисто. Някъде в тези времена започнах да отивам на един книжовен кръжок в Пионерския дом, водеше го Таньо Клисуров. По-късно се записах в различен подобен кръжок при Жеко Христов в Дом „ Литературна Стара Загора ”, споделя тя в изявление за платформата „ Аз чета “.

Започва да взе участие в състезания, а с това идват и първите награди.

„ Малко по малко станах дете воин “, споделя тя. Когато е на 14 години от центъра „ Знаме на мира “ издават първата ѝ стихосбирка „ Очи за хубостта “ .

След гимназията, без изненада, стартира да следва българска лингвистика. „ Макар че не знаех какво е това българска лингвистика. Нещо като да обичаш българския език. Ами добре, ще го обичам ”, споделя тя.

Това я води до класната стая – едно от провокациите в нейния живот. За известно време преподава български език и литература. Тази роля обаче не я прави щастлива. Действителността се оказва радикално друга от визиите ѝ и тя взема решение да се откаже от учебното заведение.

„ Да насилям някакви непознати младежи да учат каквото аз им кажа, тъй като по този начин било трябвало… не аз. Не е за мен ”, споделя тя.

Поетесата обаче намира нова пристрастеност – театъра. От 2009 година е драматург на Драматичен спектакъл „ Гео Милев “ – Стара Загора. Освен това работи по разнообразни стратегии за арт-терапия с деца и с възрастни с разнообразни ментални и физически болести и увреждания. Режисирала е пиеси в Държавна психиатрична болница „ Доктор Георги Кисьов “ – град Раднево .

От 2010 година насам с изключение на лирика Мария написа и текстове на джаз песни за плана „ Джазът пее на български “ . Същата година тя се захваща и с писането на своя блог, в който има освен има лирика, само че и ушити от нея играчки.

„ Открих, че с цел да бъде подредено, би трябвало на едно място да има малко неща. По тази причина мястото в никакъв случай не ми стига. Блогът ми е долап с чекмеджета, в които да си държа думи и други работи “, написа тя.

Освен в блога стиховете ѝ могат да бъдат прочетени в редица нейни стихосбирки - „ Щастливи времена “ (2018 г.), „ Книга за нас “ (2020 г.), „ Любовта идва “ (2016 г.). През 2021 година издава и „ Нетърпение в кутия “ - стихотворения за деца.

Макар да написа и разкази, това, което излиза отдолу под химикала на Мария, е най-вече лирика.

„ Така ми работи мозъкът... Обаче аз пиша стихотворения, тъй като те се излюпват съвсем подготвени, и след това си ги прехвърлям в мозъка, до момента в който се изгладят и в тях не остане нищо грапаво, неуместно и дразнещо “, споделя Донева за „ Аз чета “.

Тя споделя, че вижда стихотворението като нещо сходно на нескафе – „ една прашинка, която се разтваря във въображението на читателя “. Затова счита, че до момента в който съществуват думите, хубостта и въображението, стихотворенията ще не престават да вършат света по-хубав.